110 ГОДИНИ ОТ ПОТЪВАНЕТО НА ТИТАНИК

Когато през 1912 година е бил построен Титаник, създателят му казал, че той практически не може да потъне. За съжаление обаче още при първия си курс от Саутхемптън, Англия, към Ню Йорк, Титаник се блъснал в айсберг и потънал за три часа.

От 2229 пътници и екипаж на борда оцелели 713 човека. Оттогава Титаник е най-обсъждания кораб в историята. Заедно с кораба са потънали несметни богатства, които са на дъното на океана.

Непотопяемият Титаник потъва на дъното на Северния Атлантик на 15 април 1912 година. Корабът, който е пуснат на вода на 10 април същата година, е изпълнявал първия си и в крайна сметка последен курс от Саутхемптън до Ню Йорк.

Най-големият дотогава пътнически кораб е бил поръчан и притежаван от компанията Уайт стар лайн. На борда му са пътували 2208 души, сред които и 38 българи (по непотвърдени данни), от които се предполага, че 15-ина са оцелели, но без да има официално потвърждение за това.

Шедьовърът на корабостроенето е потеглил от пристанището в Саутхаемпън под командването на капитан Едуард Смит. В продължение на четири дни курсът е бил безпроблемен до вечерта на 14 април, когато всичко се променя за минути. В 23.40 часа местно време корабът се сблъсква с айсберг и два часа и 40 минути по-късно потъва на дъното на океана. „Титаник” се сблъсква с айсберг около остров Нюфаундленд. За времето си това е най-големият кораб в света. В построяването му вземат участие 17 000 работници и инженери, а самият той представлява последната дума на науката и техниката. По сегашния финансов курс цената на една каюта от първа класа достига 55 000 долара. Ледената скала разпаря корпуса откъм носа по дължина 90 м. Водата бързо изпълва предните отделения. Ако само първите четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, но е наводнено и петото отделение. „Титаник” потъва за около два часа и двадесет минути, като отнася със себе си повече от 1500 жертви. Спасяват се едва 704 души, които са прибрани на кораба „Карпатия”.

Днес непотопяемият кораб лежи на 3795 м под морското равнище на дъното на океана. Останките от Титаник са открити едва през 1986 г. от професор Робърт Балард от Удсхолския океанографски институт, който достига до останките на кораба заедно с още двама души екипаж. Днес останките от величественият кораб с трагична съдба се намират на близо 4 километра дълбочина. Точните им координати са 41°.6′с.ш и 50°14′з.д.

Потъването на Титаник означавало загубата на едни от най-разкошните корабни услуги, създавани по онова време. На борда имало басейн с топла вода, турска баня, библиотеки, веранда с истински палми.

За свръзка на кораба имало безжична радиостанция за приемане и предаване на телеграми, а също така и петдесет телефона. На борда на кораба имало лазарет и операционна. На борда на кораба имало 3364 чувала с писма и осемстотин колета. Сред тях били пет гигантски рояла.

На Титаник имало много богати пасажери. Те носели със себе си скъпи предмети, като един от изгубените артефакти е колекцията на хиляда стиха на персийския математик и астроном от единадесети век Омар Хаям. Книгата, която съдържала тази колекция, била украсена с хиляда и петстотин скъпоценни камъка в златен обков. Тя била купена от аукцион за хиляда и девестотин долара, което през 1912 година било равно на заплатата на младши член на екипажа на кораба за петнадесет години.

Сред най-известните пътници от първи клас били милионерът Бенджамин Гугенхайм и слугата му. Те помагали за спускането на децата и жените в спасителните лодки, а след това облекли най-хубавите си костюми и зачакали смъртта.

На борда на кораба имало петдесет и седем хиляди и шестстотин чинии, почти тридесет хиляди стъклени чаши и над четиридесет хиляди прибора. На борда имало също така петнадесет хиляди бутилки бира, хиляда бутилки вина, осемстотин и петдесет бутилки твърд алкохол и дванадесет хиляди безалкохолни напитки.

Заедно с кораба потънали няколко хиляди килограма прясно месо, прясна риба и салам. На борда имало също така четиридесет тона картофи и около хиляда килограма сладолед. На борда на кораба имало само двадесет спасителни лодки макар че трябвало да са тридесет и две. Те обаче били сведени до двадесет, за да не развалят външния вид на кораба.

Когато корабът потъвал, първо пълнели с жени и деца спасителните лодки. В определен момент обаче пътниците от трета класа били затворени и нямали достъп нито до палубата, нито до спасителните лодки.

Когато корабът започнал да потъва, музикантите се събрали на палубата и свирели, за да приповдигнат духа на пътниците. Никой от музикантите не оцелял.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК