Заминава за Англия през 2007-а, когато падат визите. Теди е родена в Ямбол и току-що е завършила археология, а шансовете да си намери място в някой музей са почти нулеви. „Казах си, няма да стане така, аз искам да видя света! И така с Божията воля дойдох в Лондон“, споделя тя.
В британската столица всички говорят за квалификации. В началото за два месеца Теди чисти къщи. Казва си, ако ще е така, по-добре да се връща обратно.
Случайно обаче попада на строеж за Олимпийските игри. Първите 2 седмици работи в столовата. Държат се зле с нея. След това една година мие камионите с пароструйка. Решава да запише курсове за кранист, но те струват 1,000 паунда.
Бях първата жена в Лондон, която някога е кандидатствала за кранист! Аз през живота си не бях виждала кран, а ще закачам товари на кран!
Хората на курсовете са толкова впечатлени, че я приемат без такса. Преди това пак я питат, сигурна ли е, че иска да работи това. „Сигурна съм“, казва тя. Справя се много добре, после една друга компания я взема на работа. Учи се непрекъснато и се развива в сферата на крановете до най-високо ниво. Споделя, че е адски тежко и отговорно. Трябва да притежаваш пространствено усещане. Изпуснеш ли товар, може да има загуби, и още по-лошото – да премажеш хора.
В началото беше много стряскащо, все се молех: Господи, ти управлявай крана вместо мен!
Вече е навъртяла 15 години на крановете и не смята да се отказва, защото заради отговорната и рискова работа й се плаща много добре. В момента е на най-висока позиция. Копаене на багери, работа с кранове – без да е учила строително инженерство, Теодора ръководи работата на цял един обект.
Преди е била с огненочервена коса и искрящи сини очи – убийствена комбинация. Сега е руса и се чуди дали да върне червеното. И винаги е усмихната, лъчезарна. Наскоро навършва 40 г., а хората й се чудят, откъде има такава неизчерпаема енергия. Отговора е: “Ами от нагласата, откъде!“.
По статия на BgVoice
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
