Историците изпитват големи трудности при твърдото рамкиране на различни периоди в историята. Затова ще видите едно убийство да бележи началото на една Световна война, а инвазията на една държава от друга да бележи началото на друга. И това съвсем не са изолирани случаи. По същия начин има голямо недоразумение в дефинирането и рамкирането на този прословут Преход, на който уж сме свидетели в последните 30 години и чийто край не се предвижда от мнозина да се случи в обозримо бъдеще. Но това изобщо не е така, защото Преходът отдавна приключи, а историци, политици, социолози и други учени в областта отказват да установят това, защото или не могат поради некомпетентност, или отказват да го направят поради някакъв интерес. От позицията си на размишляващ човек аз се опитвам да предложа логична обосновка посредством повърхностен анализ къде държавата ни и ние като част от нея се намираме в момента.

България през Социализма
Манифестация на 9-ти Септември в НРБ (1976 г.)

Преходът най-общо трябваше да представлява преминаването от планова в пазарна икономика, както и постепенното възприемане на евроатлантически ценности и отношения, които трябваше да заменят, най-грубо казано, колективизма и социализма. Затова не е лошо да се замислим какво от икономическите отношения през соца е останало и до днес, за да говорим все още за Преход. Отговорът е, че нищо или по-скоро нищо значимо. България днес по всичко прилича на една развита западна държава, като „изоставането“ е в по-ниския стандарт, който обаче идва с безумно по-ниската цена на имуществени данъци и съвременни комуникационни услуги, без които не може. От една страна ниският стандарт означава по-голяма покупателна способност в определени аспекти, а от друга — неспособност да се задоволи пазара на стоки с универсална стойност. Например много по-лесно е за един българин да си позволи една почивка или екскурзия заради наличието на много евтини хотелски услуги, да има качествен интернет и кабелна телевизия за жълти стотинки, а пък е изключително трудно да си купи чисто нов автомобил от по-висок клас, защото цените са приблизително едни и същи в цял свят. Но от гледна точка на утвърдените в последните три десетилетия икономически и социални отношения, България е постигнала целта си да бъде като останалите капиталистически държави, а те от своя страна не са и никога не са били с еднакво ниво на развитие.

Неотдавна в нета се завъртя неофициално отворено писмо до премиера на България, написано на ръка с химикал, което изброяваше ежемесечните разходи на едно семейство, съпоставени към заплатите на двамата възрастни членове или приходите им, които възлизаха на 1 500 лева. Посочените разходи бяха точно 520 лв., а отправеният реторичен въпрос към премиера бе как едно семейство може да живее с останалите 980 лева цял месец. Съответно аз извадих бял лист и хартия и реших да намеря еквивалента на тези разходи към стандарта в САЩ, като запазя и процентното отношение на оставащата за харчлък сума. Излезе ми сумата от 8 240 долара общ семеен доход на месец. Не са кой знае колко много хората, които могат да се похвалят с такива заплати. Ако отъждествяваме края на Прехода с такъв висок стандарт, то ние наистина нямаме идея за какво се молим.

Колективизацията през 50-те години на XX в.

Можем да изведем аналогии с други периоди от историята на държавата. Например социализмът също преминава през преходен период, в който се извършва колективизацията, извършват се много строителни и инфраструктурни дейности и може би окончателно приключва с изчезването на последния частен лекарски кабинет почти 30 години по-късно. Да, до началото на 70-те се наблюдава все още частна лекарска практика. Апогеят на строя се достига в средата на същото десетилетие, след което системата започва да буксува, за да колабира в средата и края на 80-те. През цялото време обаче не се спира да се говори за преход, а именно за Прехода от социализъм към комунизъм. Този прийом се прилага вероятно като извинение защо хората в други държави очевидно живеят по-добре и най-вече разполагат с повече. Тоест има проблеми и недостици, защото не сме стигнали края на пътя, но иначе уверено вървим по него. Просто той е дълъг и изисква жертви. Когато обаче системата се срина и измина известно време, никой вече не говори за този преход, а в историята остава времето на социализма, обхващащ периода 1944 – 1989 г.

Кабинетът на Ал. Малинов обявил “Независимостта” (1908 г.)

По същия начин и времето след Освобождението преминава през преход към независима държава, който преминава през Съединението до обявяването на Независимостта. Случайно или не, това отнема отново точно 30 години. Третата българска държава легално започва през 1908 г., но по разнообразни причини историци с различни убеждения не зачитат това събитие за твърде значимо. За тях е важно възстановяването на българската държавност с всичките ѝ действащи институции, а не кулминацията на прехода към абсолютна независимост на хартия. И затова в историята Третата българска държава обхваща периода 1878 – 1944 г.

Депутати от VII-то ВНС (1990 г.)

Много важна, но недоглеждана от историческа гледна точка дата е 1 януари 2007 г.! Влизането в Европейския съюз не е просто един елемент от дългия процес на интегриране към желаните структури и ценности. Бележи се началото на един нов период, на ново членство, което едни характеризират като окончателно скъсване с тоталитаризма на социалистическата държава, а други го оприличават на падането под Османско владичество (не казвам робство, защото тук се разглеждат нещата откъм техния чисто политически и икономически аспект). Като вметка може да се спомене, че самото Османско владичество също преминава през преходен период, защото виждаме от историята, че остават някакви форми на българска държавност и самоуправление след годината 1396-та, която се смята официално за начална в очертаването на периода. Може би и по тази причина противниците на българското членство в ЕС възприемат неговото начало като ново владичество и загубване на независимост. Изтъкват се много аргументи в защита на тази теза, кои разумни, кои по-налудничави, но моята цел тук не е да дискутирам това.

Подписването на Договора за ЕС (2006 г.)

Независимо от коя страна на барикадата се намира човек, не може да се оспори факта, че с началото на 2007 г. България е вече европейска държава. Да, известно време някои от останалите държави в съюза ограничаваха свободния достъп до трудовия пазар. Да, все още не сме приели единната европейска валута. Но това са незначителни подробности, защото сме пълноправни членове и граждани на Европа. Затова в бъдещите учебници по история трябва да бъде обособен отделен период, който да бъде озаглавен: „България в Европейския съюз“. А Преходът, който така упорито се дъвче от много, трябва да обхваща периода 1989 – 2006 г. Вероятно основната причина все още толкова много да се говори за него е същата като през соца с Прехода от социализъм към комунизъм — политиците по този начин си намират извинение или пък отправят обвинения защо изоставаме от по-напредналите капиталистически държави не толкова по икономически показатели, колкото по стандарт и качество на живот.

Бизнес Парк София


Много е трудно да се очертаят границите на един период, докато живееш в него. Необходимо е да минат години, сегашните държавни структури и политически течения да се сменят или еволюират в нещо по-модерно, за да се обърнат назад историците и други учени и стигнат до категоричното за мен заключение, че Преходът приключи на 31 декември 2006 г.

Автор: Николай Стефанов