МЕЗЕШКА ГРОБНИЦА

Мезешката гробница е едно от най-значимите тракийски археологически открития в България. Това внушително погребално съоръжение е изградено през IV – III век пр. Хр. и представлява типична куполна гробница от микенски тип, каквато рядко се среща толкова добре запазена на Балканите. Съоръжението е част от могилен некропол и е свидетелство за богатството, силата и културните контакти на тракийската аристокрация в района на днешна Южна Тракия.

I. Разположение и природна среда

Мезешката гробница се намира в югоизточна България, в полите на Източните Родопи, само на около 10 километра западно от град Свиленград и близо до границата с Турция. Разположена е източно от село Мезек, част от община Свиленград, в местността „Мелтепе“ – най-голямата могила в района. Самото село Мезек е известно и с други археологически обекти, включително останки от тракийска и късноантична крепост.

Районът около гробницата е живописен – с меки хълмове, лозови масиви и панорамни гледки към Тракийската низина и Източните Родопи. В близост е и връх Шейновец, под който се намира още една тракийска куполна гробница, макар и в значително по-лошо състояние поради разрушителна иманярска дейност.

Гробницата е лесно достъпна с автомобил. От главния път за Свиленград има отбивка за село Мезек, а оттам – указателни табели за гробницата и туристическия информационен център. Пътят до самия обект е асфалтиран и поддържан. На място има паркинг зона и пешеходен достъп до могилата.

II. История на откриването и проучванията

Интересът към могилата „Мелтепе“ започва още в началото на XX век. През 1908 г. местен жител, докато копае земя в подножието на могилата, открива изключително рядка находка – бронзова статуя на глиган в естествен ръст, с тегло цели 177 килограма! Тази уникална скулптура, смятана за произведение на изключителен художествен и културен размах, е изнесена и днес се съхранява в Археологическия музей в Истанбул, тъй като тогава районът е бил в границите на Османската империя. В Хасковския исторически музей може да се види нейна гипсова отливка.

Самата гробница е открита едва през 1931 г., отново случайно от местни селяни. Археологическите разкопки са възложени на проф. Богдан Филов – един от най-видните български археолози, изследователи на Тракия и виден обществен деец. Под негово ръководство гробницата е проучена, описана и документирана в детайли. През 1968 г. тя е обявена за паметник на културата от национално значение и днес е под закрилата на държавата.

III. Архитектура и конструкция – разходка през вековете

Мезешката гробница впечатлява със своята монументалност и изключителна степен на съхраненост. Архитектурният ѝ план е класически за куполните гробници с микенски тип:

• Могилен насип: Цялото съоръжение е покрито от масивен могилен насип с височина между 14 и 15 метра и диаметър при основата около 90 метра. Могилите са характерна част от тракийските погребални ритуали – те символизират вечността и недосегаемостта на владетелската власт.
• Коридор (дромос): Дълъг правоъгълен коридор с дължина 20,65 m, широчина около 1,55 m и средна височина 2,50 m отвежда посетителя от входа към вътрешните камери. Стените са изградени от прецизно обработени каменни блокове, свързани на места с железни скоби – техника, свидетелство за познанията на тракийските строители.
• Преддверия: След дромоса се преминава през две правоъгълни преддверия, сводести с триъгълен свод, които вероятно са били използвани за подготовка на ритуалите.
• Погребална камера (толос): Кулминацията е кръглата погребална камера – толос. Тя има формата на пчелен кошер и е с диаметър 3,30 m и височина 4,30 m до върха на купола. В центъра се намира масивен каменен саркофаг и две каменни урни (корита). Оригиналните каменни блокове и детайлната зидария са отлично запазени и до днес.

IV. Находки и ритуални практики

При разкопките археолозите откриват богат погребален инвентар, който свидетелства за високия статус на погребаните. Сред находките се отличават:

• Златни накити – обеци, пръстени, елементи от облекло;
• Нагръдник от желязо, предпазвал владетеля;
• Съдове от благородни метали (сребро, злато, бронз) и глина – кани, чаши, блюда;
• Стъклени съдове – доказателство за контакти с напреднали занаятчийски центрове;
• Бронзов канделабър (трикрак свещник) с височина 134 cm, украсен с пластична фигура на танцуващ сатир – рядка сцена, която илюстрира тракийската връзка с гръцката митология.

Тези предмети днес се съхраняват и експонират в Националния археологически музей в София и Регионалния исторически музей в Хасково.

Смята се, че гробницата не е била използвана еднократно, а е изпълнявала функцията на хероон – място за почитане на обожествения предок. Там са се извършвали ритуали, с които се е поддържал култът към владетеля или знатната фамилия. Открити са доказателства за поне шест отделни погребения. Подобни ритуални комплекси свидетелстват за силната вяра на траките в безсмъртието и за специалното място на владетелите като посредници между хората и боговете.

V. Практическа информация за посетители

Местоположение: Източно от село Мезек, община Свиленград, област Хасково

Как се стига: С автомобил или организирана екскурзия от Свиленград или Хасково; има паркинг в близост до обекта

Работно време: Посещението се координира през Информационния център в село Мезек. Добре е да се провери предварително сезонното работно време.

Такси: Входната такса е символична, а за групи може да се организира беседа с екскурзовод.

Музеи: Част от откритите артефакти може да се видят в Националния археологически музей в София и в Регионалния исторически музей – Хасково. В Мезек има и местен етнографски кът с информация за гробницата и района.

В близост: Посетителите могат да разгледат и останките на Мезешката крепост – късноантична и средновековна крепост, от която се разкрива красива панорама.

Мезешката гробница е не просто археологически обект, а прозорец към мистичния свят на траките – могъщи владетели, воини и жреци, чиито ритуали и вярвания са оставили незаличими следи в нашата културна памет. Посещението на гробницата е незабравимо пътешествие назад във времето, което ни припомня колко богата и пъстра е била цивилизацията по нашите земи.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК