„Да обичаш на инат“ е от най-любимите български игрални филми (драма) от 1986 година на режисьора Николай Волев, по сценарий на Николай Волев. Сценарият е написан по мотиви от романа „Да се любим на инат“ на Чавдар Шинов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Иван Стайков. Действието се развива в 128-мо училище в кв. Младост 2 в София.
Шофьорът в „Булгарплод“ Радо (Велко Кънев) е замесен в съмнителни сделки, от които припечелва допълнително към скромната си заплата. Синът му Пламен (Иван Велков) случайно научава за далаверите на баща си. Това предизвиква неговото дълбоко разочарование и огорчение. В същото време се случва и неприятен инцидент в училище. При репетиция за училищна манифестация по случай 24 май, учителят по музика Стефанов, който ръководи училищния оркестър, запява фалшиво, което предизвиква всеобщ смях. Потърпевш от това излиза Пламен, който е повикан на сцената, за да обясни пред всички защо се смее, заявява че „другарят Стефанов пее фалшиво“. Това се превръща в сериозен проблем за Радо и неговото семейство, защото синът му отказва да се извини на своя учител, въпреки неговия опит да го принуди на сила и настояването на директора на училището и класната си ръководителка.
Вместо да се извини, Пламен решава да избяга от вкъщи. Все пак милицията успява да го открие и да го върне обратно, но той отказва да разговаря с баща си. Това става причина баща му да преосмисли своето участие в нечистите сделки „на черно“ и да се опита да се дистанцира от тях. Неговите колеги обаче се обръщат срещу него, страхувайки се, че той ще ги издаде. Пребиват го и задълбочават личната му драма. Една сутрин отчаяният шофьор се качва на камиона си и го насочва към склада, където работи. В последния момент Пламен успява да се качи в багажника и става свидетел на умишлената катастрофа, която предизвиква баща му, блъскайки камиона си в склада, който става своеобразна проекция на Злото в съзнанието на героя.
КУЛТОВИ РЕПЛИКИ ОТ ФИЛМА:
В началото на филма Радо учи сина си Пламен да прави набирания. Той не може, но опитва, защото не тренира. Идва по-яко момче и го изблъсква. Пламен се сбива с него, но е набит с разкървавен нос:
“Пламен: Защо?
Радо: Що… Щото ей т’ва е живота! Щото, живота не прощава! Той ли беше прав или ти?
Пламен: Аз.
Радо: Еми, като си прав, ше се биеш докрай!”
Радо на масата, жена му пренася и отнася:
– Ето ти ракийката…
– А салатката?
В училището на сина му:
– Фалшиво ли пее?
– Ти знаеш ли какво ще стане сега?
– Фалшиво ли пее?
– А ти знаеш ли какво може да стане сега, бе?
– Фалшиво ли пее?
– Абе ти знаеш ли какво може да стане сега?
– Всички са криви, само ти си прав. Поне заради белите му коси можеш да кажеш едно извинявай.
На работата на Радо:
– Контрола след контрола, гумата съм сменил, резервоара съм източил, двигателя съм сменил, турил съм по-лек – мотоциклетен…
– Що не вземеш да напуснеш? Струва ли си само заради едната заплата да бачкаш, а?
– Какви номерца свиваш бе, Радо? Решил си да клепаш, а?
– Ей, курво… Курвичке!
– Колко годинки са това? А сега – моля ви се, реших, моля ви се, разкайвам се. Яви ти се Дядо Господ, облечен като милиционер май, а?
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
