ТРОЯНСКИ МАНАСТИР “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”

Троянският манастир „Успение Богородично“ е третият по големина манастир в България и един от най-значимите православни духовни и културни центрове на страната. Разположен в северните склонове на Стара планина, край село Орешак, недалеч от град Троян, той е действащ мъжки манастир и обект на поклонение, архитектурна стойност и историческа памет. Патриарх Максим I (1914–2012) – роден в с. Орешак, дългогодишен глава на Българската православна църква, погребан в храма по собствено желание.

Манастирът е ставропигиален, т.е. подчинен пряко на Светия синод на Българската православна църква (в миналото – на Цариградската патриаршия), и през вековете е играл важна роля в религиозния, просветния и революционния живот на България.

I. Местоположение и природна среда

Манастирът се намира на около 10 км югоизточно от Троян, в местността „Манастирски дол“ по поречието на река Черни Осъм, в близост до Националния парк „Централен Балкан“. Разположен в гъсти букови и смърчови гори и заобиколен от високи планински върхове, той предлага не само духовна, но и естетическа наслада за своите посетители.

Най-близкото населено място е село Орешак, известно с традициите си в художествените занаяти и домакин на Националното изложение на народните художествени занаяти.

II. История

Основаване и легенди

Според исторически и устни предания, Троянският манастир възниква около края на XVI или началото на XVII век. Летопис от 1835 г. свидетелства, че един неизвестен български монах пристигнал от далечни краища и се заселил в местността, където построил скромна хижа и живял в аскетизъм. Към него се присъединяват други монаси и така възниква монашеско братство.

Манастирът се свързва с пренасянето на чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица, копие на хилендарската икона, от монаси, пътуващи от Света гора към Влашко. Те остават в тази красива и усамотена местност, където основават малка обител.

Първи период на развитие и разрушение

Още през първите десетилетия на съществуването си манастирът преживява нападение от турска разбойническа банда, при което първата църква и килиите са опожарени, а игумен Калистрий е убит. Въпреки това, обителта успява да се възстанови с усилията на монасите и местното население.

XVIII век – време на духовен и стопански възход

През XVIII век Троянският манастир процъфтява. Построени са нови крила, обособено е килийно училище, в което след 1765 г. преподава даскал Никола Върбанов. Игумен Христофор от Сопот прави значителни подобрения – водоснабдяване (1771), нови сгради и укрепване на храма.

Около 1780 г. игумен Пахомий, също от Сопот, изгражда каменна съборна църква на мястото на предишната дървена. По негово време манастирът се утвърждава като духовен стълб за региона.

XIX век – разцвет, просвета и революция

Игумен Паисий (1785–1817) ръководи мащабно строителство – изгражда се манастирският скит „Св. Николай Чудотворец“, жилищните корпуси се разширяват до два и три етажа – нещо рядко за времето.

През 1830 г., след усилия от страна на духовенството, манастирът получава ставропигиален статут – акт, който гарантира самоуправление и защита от намеси на османската власт. През 1832 г. се основава втори скит – „Св. Йоан Предтеча“ (Зелениковец).

През същата година започва и събирането на дарения за нов храм. С помощта на заможни търговци и занаятчии от Троян, Копривщица, Тетевен и Трявна, през 1835 г. е издигната нова съборна църква, дело на прочутия майстор Константин от Пещера.

III. Архитектура и художествено оформление

Църква „Успение Богородично“

Храмът е изграден в типичния възрожденски стил и е осветен на 6 август 1835 г. от митрополит Иларион Търновски. В подземието му се намира костохранилище, тъй като строежът заема терен от старото гробище.

През 1847–1848 г. Захарий Зограф изпълнява стенописите – сред които се отличават:

• Автопортрет на художника;
• Портрети на дарителите (ктитори);
• „Колелото на живота“ – уникална алегория на преходността и нравствените избори на човека.

Кула и жилищни крила

През 1866 г. майстор Йонко Камбуров от Млечево издига внушителна пететажна кула с камбанария. Частично разрушена през 1898 г., тя е реставрирана през 1987 г.

Жилищните корпуси са в типичен възрожденски стил – с дървени чардаци, еркери и вътрешни дворове. В северозападния ъгъл има жилищно-отбранителна кула – архитектурна рядкост за български манастири.

IV. Светини и духовно значение

Главната светиня на Троянския манастир е:

• Чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица – почитана заради чудесата, които се приписват на нея, особено при болести и душевни терзания.

Всяка година, на 15 август (Голяма Богородица), се организира голямо поклонническо честване с литийно шествие, което събира хиляди вярващи от цяла България.

V. Троянският манастир и революционната борба

През XIX век манастирът е убежище и логистичен център на българското националноосвободително движение:

• Васил Левски основава тук таен революционен комитет;
• По време на Руско-турската война (1877–1878) монасите и местни жители помагат на генерал Карцов и руските части при прехода през Троянския проход.

VI. Практическа информация за посетители

Адрес:

Троянски манастир „Успение Богородично“, с. Орешак, община Троян, област Ловеч

Работно време:

• Манастирски двор и храм: всеки ден от 7:00 до 20:00 ч.
• Музейна експозиция: 9:00–17:00 (в някои сезони до 18:00), почивен ден: понеделник

Вход:

• Свободен достъп до църквата и двора
• Музей и изложбени зали: символичен вход (обикновено 2–5 лв. за възрастни)

Настаняване:

• В манастира има гостна, която предлага ограничен брой стаи за поклонници (скромни условия, резервация на място).
• В с. Орешак и околностите има множество къщи за гости, вили и хотели, които предлагат по-комфортно настаняване.

Храна:

• В близост до манастира има заведения с традиционна кухня.
• При по-големи празници и чествания, монасите предоставят постна храна за поклонниците.

Забележки:

• Снимането в храма е забранено, освен с разрешение.
• Поклонниците следва да бъдат облечени прилично – без къси панталони, потници и др.

Достъп:

• Асфалтов път води директно до манастира.
• Паркинг има до самия вход (безплатен).
• До манастира има редовни автобусни линии от Троян, както и таксита.

Троянският манастир е не само паметник на вярата, но и жива част от българската история и култура. Той съчетава величествена архитектура, богато духовно наследство и красота на природата, като предлага на всеки посетител – вярващ или турист – възможност за духовно обогатяване, размисъл и прикосновение до българския дух през вековете.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК