МУЗЕЕН КОМПЛЕКС “ЦАРИ МАЛИ ГРАД”

Цари Мали град е уникален културно-исторически комплекс, който впечатлява със своето многопластово минало — от тракийско светилище през римска крепост до християнски духовен център. Намира се в Югозападна България, в полите на планина Верила, над китното село Белчин (Община Самоков, Софийска област). Днес обектът е едно от най-добре проучените и реставрирани късноантични укрепления в страната, съчетавайки автентична история, археология и модерна туристическа инфраструктура.

Хълмът Св. Спас, върху който се издига Цари Мали град, е разположен на около 3 км югозападно от село Белчин, в северните склонове на планина Верила — планински рид, който разделя Рила от Софийското поле. Издигайки се на около 700 метра надморска височина, хълмът предлага панорамна гледка към Рила, Витоша и Искърската низина. Местоположението е стратегическо — освен че е трудно достъпно за нападатели, оттук се контролирали важни пътища и околните селища.

I. Най-ранни следи: тракийското светилище

Епоха на светилища и култови практики

Археологическите проучвания разкриват, че хълмът Св. Спас е обитаван още през ранножелязната епоха (VIII–VI век пр. Хр.). По това време местното тракийско население изгражда култов комплекс — характерни са откритите десетки ями с култов характер, използвани за жертвоприношения, съхранение на дарове или ритуални погребения на предмети. Светилището е било част от ритуалната карта на траките, които свързвали възвишенията с божествени сили и често изграждали своите култови центрове именно върху хълмове.

Най-вероятно светилището е било посветено на върховни божества от пантеона на траките — като Сабазий или Залмоксис. Такива места са изпълнявали и ролята на астрономически наблюдателници и символи на племенна идентичност.

II. Римската епоха: от светилище към укрепено селище

Ранноримски период

След римското завладяване на Балканите през I век пр. Хр. тракийското светилище продължава да функционира. Римляните рядко унищожавали местни култови центрове — напротив, често ги вплитали в собствената си религиозна система. В началото хълмът служел като свято място и вероятно като наблюдателен пост.

Изграждане на дървен палисад

В неспокойния III век, когато империята е разтърсвана от варварски нашествия, мястото придобива военно значение. Хълмът е укрепен с прости фортификационни съоръжения — дървен палисад от колове, плет и глина. Това е била обичайна практика за бърза защита на стратегически височини.

Най-вероятно укреплението е изградено в отговор на готските нашествия и нестабилната политическа обстановка в Тракия. В средата на IV век укреплението е опожарено, но животът на мястото не замира.

III. Късноантична крепост: Златният период на Цари Мали град

Масивна каменна стена и кули

Към края на 60-те години на IV век, в разгара на управлението на император Валент (364–378 г.), започва изграждането на масивна крепостна стена от камък. Това съвпада с процеса на систематизиране на римската отбранителна система в Балканите. Стената обгражда площ от приблизително 1 хектар и е изградена с изключително майсторство по техниката opus mixtum — характерна за римското строителство от късната античност. Тя съчетава четири пояса от триредови тухлени пояси, които разделят каменната зидария и осигуряват по-голяма стабилност при земетръси.

По фасадата на североизточната кула, чиято височина надминава 8 метра, ясно се разчитат тези архитектурни детайли — изключително рядко запазени на Балканите. Северната стена е била ключов елемент от фортификацията — там е изградена единствената порта с широчина 3 метра. Тя е била защитавана от две мощни правоъгълни фланкиращи кули (северозападна и североизточна), които са осигурявали кръстосан огън срещу нападатели.

Реконструкции при Юстиниан I и Юстин II

По времето на император Юстиниан I Велики (527–565 г.) крепостта е реконструирана основно, вероятно като част от неговата прочута укрепителна програма за Балканите, целяща защита от славянски и аварски нашествия. След смъртта му, неговият наследник Юстин II (565–578 г.) продължава делото му — тогава северната порта е модернизирана, а кулите укрепени.

Западане на отбранителната функция

След 578 г. Цари Мали град губи своето стратегическо значение като военен пункт. Причините са комплексни — променящите се пътища на миграции, поява на нови заплахи и промени в отбранителната тактика на Византия. Обаче животът в района не спира и крепостните съоръжения са адаптирани за стопански и култови нужди.

IV. Християнски комплекс: символ на духовна приемственост

Първи християнски храм

През IV век, паралелно с утвърждаването на християнството като официална религия на Римската империя, върху останките от тракийското светилище е изграден първият християнски храм. Археолозите предполагат, че е бил с квадратна форма, символизираща земната реалност според раннохристиянската символика.

Базиликата от VI век

По време на управлението на Юстиниан I мястото се превръща в по-мащабен християнски център. Изградена е голяма базилика с баптистерий — специално помещение за кръщения. Тази базилика е свидетелство за значението на укреплението не само като военно съоръжение, но и като духовен център за местното население.

Църквата от XV век и оброкът „Възнесение Христово“

През XV век, по време на османската епоха, на същото място местните жители изграждат еднокорабна, полувкопана църква с прост градеж от камъни и кал. Тя продължава традицията на святостта на мястото и остава действащо светилище чак до средата на XX век под формата на оброк, посветен на Възнесение Христово (Спасовден). Тази приемственост ясно показва как едно свещено място е живяло хилядолетия наред, променяйки се според вярванията на хората.

V. Археологически проучвания: възраждане на забравената крепост

Екип, финансиране и методология

Съвременните археологически разкопки на хълма Св. Спас започват през август 2007 година, ръководени от археолога Веселин Хаджиангелов. Проучванията са финансирани от Фондация „Възраждане на Белчин“ — пример за успешно съчетание на частна инициатива и научна работа. До 2010 г. са обхванати всички ключови структури: крепостни стени, кули, порта, прилежащи сгради и християнският комплекс.

Разкритата архитектура предоставя ценна информация за строителните техники на римляните и византийците, както и за начина на живот на местното население. Археолозите установяват пет фази на обитаване, което прави Цари Мали град отличен пример за многопластов обект.

VI. Културно-исторически комплекс „Цари Мали град“ днес

Консервация и реставрация

След успешните разкопки следва амбициозен проект за консервация и реставрация. Южната, северната и източната крепостна стена са консервирани. Възстановени са ключовите отбранителни кули — кула №5 на южната стена и двете северни кули, които фланкират портата. Реконструирана е и църквата от XV век, върху руините на базиликата.

Музейни експозиции

Днес двете реставрирани кули на северната стена са превърнати в тематични музейни пространства. Те представят богата експозиция:

• „Праистория“ — находки от тракийското светилище.
• „Късна античност“ — бита, оръжието и укрепителната система.
• „Керамика и нумизматика“ — съдове, монети и артефакти, илюстриращи търговията.
• „Военен живот“ — оръжия, защитни съоръжения и макети на крепостта.

Туристическа инфраструктура

Към обекта водят две добре обозначени туристически пътеки, тръгващи от село Белчин. За удобство на посетителите е изградено модерно релсово транспортно съоръжение с въжено задвижване, което преодолява денивелацията и прави достъпа лесен дори за семейства с деца и възрастни хора.

В района около крепостта са оформени зони за отдих, детски площадки и места за пикник, което превръща обекта в отлично място за съчетаване на културен туризъм и природни разходки.

Цари Мали град е уникален не само с археологията си, но и като пример за успешна реставрация и социализация на културно наследство. Той е жив урок по история, който демонстрира:

• Тракийската духовна традиция и нейната трансформация под римска власт.
• Високото ниво на римската военна архитектура.
• Приемствеността на християнската вяра през вековете.
• Модел за устойчив културен туризъм, който подпомага местната икономика.

VII. Практическа информация за посетители

Местоположение: Хълм Св. Спас, над село Белчин, на около 50 км от София, близо до Самоков и курорта Боровец.

Работно време: Сезонно, препоръчва се предварителна проверка за актуални часове.

Билети и обиколки: Достъпни на място; възможност за организирани беседи с екскурзовод.

Достъп: Две маркирани пешеходни пътеки или въжено релсово съоръжение.

Комбинирани маршрути: Посещението може да се съчетае с обиколка на близки забележителности — Сапарева баня, Рилски манастир, Църквата „Св. Никола“ в Белчин, минерални басейни.

Цари Мали град е не просто реставрирана крепост, а символ на хилядолетна духовна и културна приемственост. Той е едновременно археологически обект, място за поклонение и модел за това как българското културно наследство може да се съхрани, популяризира и предаде на идните поколения.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК