ПЕЩЕРА “УХЛОВИЦА”
Пещера Ухловица е една от най-живописните, геологически ценни и туристически атрактивни пещери в България. Разположена е в Западните Родопи, на 1040 метра надморска височина, в близост до българо-гръцката граница. Отстои на около 3 километра североизточно от село Могилица, в Смолянска област, и е част от природното богатство на Родопския карстов регион.
Със своите впечатляващи дендритни образувания, каскадни пещерни езера, скални водопади и дълбоки пропасти, Ухловица представлява уникална комбинация от природна естетика и геоложко богатство. Тя съчетава научна стойност, туристическа достъпност и подземна мистика, която оставя трайно впечатление у всеки посетител.
I. Географско разположение и достъп
Пещерата се намира в западната част на Родопите – планински район, прочут с богатата си флора, фауна и уникален ландшафт. Районът около село Могилица, където се намира Ухловица, е карстов и изпъстрен с редица пещери, карстови извори, понори и подземни реки.
До пещерата се стига с автомобил по асфалтов път до разклонението при местността Кошница. Оттам започва пешеходна туристическа пътека с дължина около 800 метра и денивелация около 200 метра. Пътеката преминава през красив горски терен, изпъстрен с широколистна и иглолистна растителност. В началото има обособен паркинг за туристи, както и информационни табла.
II. Откриване и проучвания
Пещера Ухловица е открита през 1967 година от спелеолозите Петър Тренев и Димитър Райчев от спелеоклуба при Българската академия на науките. По време на първоначалното проучване става ясно, че тя се отличава с редки и специфични пещерни образувания – дендрити, т.е. варовикови кристализации с разклонена структура, които са изключителна рядкост в българските пещери.
През 1980-те години започва частичното ѝ благоустрояване, което включва монтиране на парапети, осветление, стълби и обособяване на маршрути за посетители. Ухловица остава сравнително слабо комерсиализирана, което допринася за запазване на нейната автентичност.
Името „Ухловица“ произлиза от старинна родопска дума за бухал – „ухла“ или „ухловица“, и най-вероятно е свързано с факта, че в околността често се срещат бухали. Според местни предания, в миналото бухали са обитавали входните части на пещерата.
Пещерата е карстова и се е образувала в доломитизирани варовици от среден триас (преди около 220–240 милиона години). Сегашният ѝ облик е резултат от продължителна ерозионна и отложителна дейност на подземни води. Спелеогенезисът – процесът на формиране на пещерата – е започнал преди около 3 милиона години, което я прави една от най-старите пещери в региона.
Съществува стара местна легенда, че в дълбините на пещерата се намира съкровище, скрито от комити, които се укривали от османски потери. Според разказите, в една от непреходните пропасти, която не е достъпна за туристи, има закопано злато, охранявано от духа на загинал войвода. Местните жители разказват и за нощни песни и шепоти, които се чуват при определени атмосферни условия в района.
III. Вътрешна структура и зали
Пещерата е с дължина около 460 метра, като част от нея – приблизително 330 метра – е благоустроена за туристически посещения. Температурата в пещерата е постоянна през цялата година – около 10–11°C, а влажността достига до 95%, което създава благоприятна среда за развитието на сталактити, сталагмити и други карстови форми.
Ухловица има два основни етажа:
Горен етаж – Залата на пропастите
Тази зала е най-просторната част от пещерата и впечатлява с високия си свод и ехо ефект. От нея се спускат четири гърла на дълбоки пропасти, които свързват горното ниво с долната галерия. Стените са покрити с разнообразни пещерни украси – предимно синтрови завеси и разклонени сталактити.
Долен етаж – Галерията с езерата
До нея се стига чрез стръмна метална стълба, която води към най-живописната и запомняща се част от пещерата. Тук се намират седем малки езера, които през пролетта се пълнят с вода. Водата се събира по естествен начин от капещи сталактити и просмукващи се подземни води. Всяко езеро е разположено на по-ниско ниво от предходното, образувайки каскаден водопаден ефект.
IV. Пещерни образувания
Ухловица е прочута със своето богато разнообразие от спелеотеми:
- Дендритни образувания – кристални разклонения с формата на морски корали; образуват се от пренаситени с калцит води.
- Сталактити и сталагмити – с различни дължини и цветове – от млечнобяло до ръждиво-кафяво.
- Синтрови басейни – терасовидни образувания, запълнени с вода, в които се наблюдава минерална утайка.
- Скални водопади – формирани от капеща и стичаща се вода, оцветена от оксиди на желязо и манган.
Поради постоянната температура и висока влажност, Ухловица е обитавана от пещерни безгръбначни, включително редки видове троглобионтни ракообразни, бръмбари и паяци. Летящите бозайници като пещерният дългоух прилеп също използват пещерата за укритие през летните месеци. Спелеолозите подчертават, че Ухловица е екологично чувствителна зона, и за това се спазва строг контрол при посещения.
V.Туристическа инфраструктура
- Паркинг: Обособен в началото на пътеката, достъпен с лек автомобил.
- Пешеходен маршрут: Лесен до умерен, подходящ и за семейства.
- Обезпечен маршрут: Осветление, парапети и стълби за безопасно преминаване.
- Работно време: Обикновено от 09:00 до 17:00 ч. (проверка се препоръчва при извънсезонни посещения).
- Туристически гид: Посещението става с водач, който осигурява информация и контрол по време на обиколката.
Пещерата Ухловица е обект на интерес за геолози, биолози и спелеолози, тъй като съдържа редки геоморфологични структури и биотопи. Тя е включена в регистъра на защитените природни обекти на България и е обект на специален режим на опазване от Министерството на околната среда и водите.
Пещера Ухловица не е просто туристическа атракция – тя е живо подземно съкровище, съчетание от наука, мистика и природна естетика. Със своите кристални дендрити, каскадни езера, пропасти и легенди, тя предлага едно незабравимо преживяване за всеки, който прекрачи прага ѝ. Посещението ѝ е не просто разходка, а пътуване през геологичното време и красотата на родопската недра.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК


