Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област. Той е най-големият град по българското Черноморие, както и трети по големина в страната с население около 400 000 души (агломерация 500 000). Варна често е наричана „морска столица“ или „лятна столица на България“ и е важен туристически и просветен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие. През 2024 г. бюджетът на Варна възлиза на 770 милиона лева.
Климатът на Варна е с морско и континентално влияние. Средната януарска температура е 1,9 °С, средната юлска – 22,4 °С, средногодишната е 12,2 °С, абсолютната минимална температура е –19 °С, абсолютната максимална е 41 °С. Средните годишни валежи са 540,3 mm. Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август, съответно 300,7 и 299,2 часа.
Град Варна е разположен във Варненската низина, на бреговете на Варненския залив и между Варненското езеро и Франгенското плато. Част от града е разположена южно от Варненското езеро и се свързва с централните му части през Аспаруховия мост. Варна заема площ от 240 km². Градът се намира на 441 km от столицата София, на 388 km от Пловдив и на 130 km от Бургас.
Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлената зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове. Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край „Евксиноград“, квартал „Виница“, чак до „Златни пясъци“. Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване. В чертите на града са курортните комплекси Св. св. Константин и Елена и Златни пясъци. Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с температура 35° – 50°C.
Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (Пловдив и Варна) територията на град Варна е разделена на 5 района:
| Район | Квартали |
|---|---|
| „Аспарухово“ (29 352 жители) | квартали „Аспарухово“, „Галата“, „Боровец”, „Прибой“, „Фичоза”, „Ракитника”, „Зеленика“, „Дружба-Аспарухово“, „Розова долина“ |
| „Владислав Варненчик“ (48 171 жители) | квартали „Владислав Варненчик“, „Кайсиева градина“ |
| „Младост“ (89 918 жители) | квартали „Младост“, „Възраждане“, „Свети Иван Рилски“, „Победа“, „Трошево“ |
| „Одесос“ (88 437 жители) | квартали Център, „Христо Ботев“, „Тракия”, „Колхозен пазар”, Гръцки квартал, „Максуда”, „Пристанище“, „Батак“, „Ж.П. Гара“ |
| „Приморски“ (113 831 жители) | квартали „Виница“, „Изгрев“, „Васил Левски“, Цветен квартал, „Чайка“, „Бриз“, „Траката“, „Евксиноград“;курорти „Св. Св. Константин и Елена“, „Слънчев ден“, „Ален мак“, „Чайка“, „Ривиера“, „Златни пясъци“ |
Сред международните културни събития, които се провеждат в града, са фестивалите Варненско лято, Любовта е лудост, Златният делфин, Август в изкуствата, Видеохолика и други.
Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се е намирала крепостта Одесос. Тя е основана от гръцки колонисти от йонийския град Милет по времето на мидийския цар Астиаг (около 570 г. пр.н.е.) близо до старо тракийско селище в областта Варна. През следващите векове градът е независима общност (полис), която се превръща в един от основните търговски центрове в Черно море. През 341 г. пр.н.е. Филип II Македонски обсажда Одесос, но не го превзема поради постигнато примирие. Само след около 10 години неговият син Александър Македонски успява да завладее града, който остава македонско владение до смъртта на Лизимах през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си. Независимо от своите владетели — елини, траки, македонци, а по-късно и римляни — Одесос остава винаги град със самостоятелно управление, с развита култура, търговия и занаяти, както и селище с традиции в сеченето на монети.
През 15 г. сл.н.е. градът влиза в състава на новосъздадената римска провинция Мизия, а през 2 век е обграден с нова крепостна стена от римляните. Един от паметниците на древния Одесос са Римските терми. Те са най-голямата антична обществена сграда, открита в България, и най-голямата като площ баня на Балканския полуостров. Останките се намират в югоизточната част на днешна Варна.
След разделянето на Римската империя през 395 г. градът остава в границите на Източната Римска империя, станала известна още като Византия. Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. По времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем. В началото на 7 век Одесос е разрушен от нашествията на авари и славяни и е изоставен от жителите си, като по времето на император Ираклий градът вече не съществува. Името Варна е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор през 680 г. във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите.
В края на 8 век Варна е вече в пределите на българската държава, когато на власт е хан Кардам. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но през 1190 г. цар Иван Асен I я освобождава. Варна остава трайно в българската държава от пролетта на 1201 г., когато цар Калоян наново си възвръща града.
През 13 век – 14 век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. От 1372 до 1391 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик.
През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край Варна обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III Варненчик и трансилванския войвода Янош Хунияди са разбити от османците, което слага край на антиосманската кръстоносна коалиция. Варна се превръща в типичен ориенталски град по времето на османското владичество в града, но запазва своето стратегическо и търговско значение.
По времето на Кримската война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена жп линията Русе – Варна, която спомага за съживяването на търговията. Във Варна се създават българска община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух. На 12 март 1860 г., десет години преди създаването на Българската екзархия, е отслужена църковна служба за пръв път на български език.
На 27 юли 1878 г. руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. След Освобождението Варна става важен административен, икономически и културен център.
В града е дислоциран Осми пехотен приморски полк, щабът на Военноморските сили и други военни поделения. През 1892 г. във Варна е основано първото параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на българския морски флот.
През 1906 г. е тържествено открито новото Варненско пристанище с вълнолом. От 20 декември 1949 г. до 20 октомври 1956 г. градът носи името Сталин, по името на Йосиф Сталин. Варна е домакин на Световната олимпиада по шах през 1962 г., а през 1969 г. – на Световното първенство по художествена гимнастика.
В Периода на НРБ (1944 – 1989) Варна се утвърждава като най-голям град на българското черноморие и основен туристически център. Заслужено я наричат морската витрина на България.
Морската индустрия е отрасъл, характерен за града. Обединява фирми, свързани с морски дейности. В сектора са заети над 12 000 души, които заработват около 14 – 15% от приходите от продажби на общинската икономика. Това са предприятия от корабостроенето, кораборемонта, морския транспорт, драгирането и поддържането на морски пътища и съоръжения, и свързаните с тях услуги и дейности
Общо 73% от фирмите в сектора на информационните и комуникационните технологии от Североизточния район на планиране (над 600 на брой) работят във Варна, основно на българския пазар.
Във Варна през 1966 г. e основан Радиозавод Варна за производство на навигационни системи и радари. През 1987 г. е основан Елдом. Предприятието произвежда домакински електроуреди.
Големите търговски центрове са: Varna Mall, Grand Mall, Delta Planet Mall и Varna Towers. Във Варна има общо над 15 пазара, вкл. няколко централни пазара: Кооперативен/Колхозен пазар, пазар „Часовника“ (Син пазар), пазар „Чаталджа“, базар „Левски“; пазар за цветя „Чаталджа“ и пазар за цветя „Катедралата“; риба – рибен пазар „Варна“;
През 2015 г. на дата, знакова за десетилетията, на които е посветен – Деня на труда 1 май, във Варна отваря официално врати уникалният за България „Ретро Музей“. Музеят включва експонати от периода 1944-1989 г., които разказват в артефакти как живееха българите при социализма. Български цигари без филтър, руски прахосмукачки, гедерейски домашни потреби, полска козметика и най-желаните автомобили, произведени в някогашния СИВ, връщат назад машината на времето.
Първият в България музей, разположен в мол, заема площ от 4000 кв. м. в най-големия варненски търговски център – Grand Mall. В музейната експозиция най-ярко блести колекцията от над 50 автомобили от епохата с марките „Волга“, „Москвич“, „Шкода“, „Трабант“ и др., всички в безупречно реставриран вид. До тях са изложени и популярните на времето мотоциклети „Симсон“ и „Балкан“. Звездата на ретро автосалона в музея е класическата „Чайка ГАЗ-13“, лимузината, на която са се возили членовете на Политбюро на БКП.
Специален акцент в колекцията на музея са восъчните фигури на големите личности на епохата. Там са соцвеличия като Тодор Живков, Леонид Брежнев и Фидел Кастро, но и любимци на народа като Емил Димитров, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Тодор Колев.
До Ретро Музей – Варна, който се намира в търговски център – Grand Mall може да стигнете с автобуси № 18, 18А, 22, 41, 148, 409 като се слиза на спирка “Автогара” (посока квартали), намираща се в непосредствена близост до търговския център.
Варна разполага с Държавна опера Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, Куклен театър Варна, както и с един частен театър – Театър „Българан“. Най-голямата концертна зала във Варна се намира във Фестивален и конгресен център Варна. Основното културно годишно събитие и забележителност във Варна е Международният балетен конкурс Варна, който е един от най-старите за Източна Европа, провеждащ се от 1964 г.
Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е по проект на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен в града от Карел и Херман Шкорпил. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на бележити българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметникът на Антон Новак.
Неповторимостта и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк се дължат и на съседството на морето, и на плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. В Морската градина са разположени Варненският аквариум и Делфинариумът.
ВАРНЕНСКИ ПЛАЖОВЕ
Плаж “Южен” – Дълъг над 600 метра, Южният плаж е най-просторният в централната градска част. От зоната под Аквариума и Астрономическата обсерватория „Николай Коперник“ до вълнолома на Морска гара под плувен комплекс „Приморски“ ивицата предлага водни атракции, плажни принадлежности, възможности за спорт на открито или просто наслада под слънчевите лъчи и спокойни, плитки води. Един от символите на Южния плаж е водната пързалка, която привлича малки и големи. От пасажерския терминал в близост тръгват много лодки и корабчета, предлагащи тематични разходки, пиратски партита и други забавления по вода. Изборът от места за хранене и забавление директно на пясъка е голям. Оттук започват обособената пешеходна алея „Кап. Георги Георгиев“ без автомобили до плаж Северен-Рибарски и Морската градина. Непосредственият достъп на автомобили не е разрешен на обособената пешеходна зона, както и в Морската градина, но може да се ползват зоните за паркиране над бул. „Приморски“ или в района на Морска гара срещу заплащане, като преходът до плажа пеш е 5-10 минути. Градският транспорт има спирка до плувен комплекс „Приморски“ (автобусни линии 17а, 20 и 39 до спирка “Басейна“). Мястото е начална спирка и за Aтракционното Туристическо влакче. Поради удобното си местоположение, плажът е предпочитан от жители и гости на града, а в близост са и много забележителности както в Морскат аградина, така и в историческия център на Варна.
Плаж “Централен” – Плажната ивица се намира под централния вход на Морската градина и се простира на дължина от около 500 м на север до плаж “Рибарски”. Ивицата е със ситен пясък, метри плитко равно дъно и е много посещавана поради удобното си местоположение. На разположение са платени принадлежности като шезлонги, чадъри, различни водни атракции. Реновираните сгради на някогашните Морски бани ограничават пряката видимост към морето от обособената пешеходна зона алея „Кап. Георги Георгиев“ и сега са работещи плажни заведения, привличащи множество посетители. Можеш да събираш тен и да пиеш кафе или коктейл, заровил крака в пясъка или да наблюдаваш морето от някоя от многото тераси, наслаждавайки се на избрани храна и напитки. Плажът е пълен с посетители от изгрев до залез слънце, а вечер приканва за разходка под шума на вълните и музикалните клубове, намиращи се там. Непосредственият достъп на автомобили не е разрешен на обособената пешеходна зона, както и в Морската градина, но може да се ползват зоните за паркиране над бул. „Приморски“ и да се премине до плажа пеш за десетина минути през историческото ядро на парка. Толкова ще ви отнеме, ако ползвате и градския транспорт (автобусни линии 17а, 20 и 39 до спирка “Фестивален комплекс“). Паркът с широките си алеи и пешеходната променада по цялото протежение на ивицата правят достъпа с велосипед или други безмоторни превозни средства приятен и удобен.
Плаж “Траката” – Разположен почти в рамките на града, плаж Траката е живописно място под формата на залив с около 200 м плажна ивица, граничеща с китна горичка, плитки спокойни води и буна, формираща малък рибарски пристан. До спокойната плажна ивица с немного обособени паркоместа се достига лесно по асфалтов път, свивайки надясно от главен път Варна – Златни пясъци. Пеша, преходът от най-близката спирка на градски транспорт (автобусни линии 9,31а, 209b, 409, спирка “Траката“) е 10-15 мин. Липсват осигурени плажни принадлежности и за да се стигне до пясъка е нужно да се слезе по стълбички, което не го прави подходящ за хора с увреждания. Много плажуващи тук практикуват гмуркане, а близките заведения дават възможност за отмора под полъха на морския бриз и гледката на рибарските лодки и корабчета.
Плаж “Втора буна” (Рапонги) – Простира се от Трета буна на север до Офицерския плаж на юг и се намира непосредсвено под Варненския Зоопарк. Известен е и с името на популярно заведение Рапонги. В близост има ресторанти, барове и различни атракциони. Ивицата е по-широка, добре поддържана със зони за свободно плажуване и такава с платени принадлежности. Игрищата за плажен волейбол и възможността за скачане от буната са атрактивни за много млади хора. Плажът привлича и през зимата с интересно природно явление, поради горещия минерален извор в близост, известен като “Топлата вода” – тук зимуват стотици лебеди и събират много почитатели. При идване с автомобил или велосипед е необходимо да се ползва отбивката за Почивка към крайбрежната алея. С колело придвижването е възможно и от централна градска част, а ако не разполагате с транспорт, опция е атракционното влакче с начална спирка Морска гара и крайна Трета буна. С градския транспорт е необходимо да се повърви около 30 минути през Морската градина и да се спуснете към крайбрежната алея или от спирка “Акациите” с автобуси 9,14, 17а, 39 или 409.
Плаж “Трета буна” – Един от северните градски плажове е предпочитан заради улеснения достъп с автомобил или колело, изградения удобен паркинг, възможността за ползване на плажни принадлежности, наличието на заведения, откъдето да си купиш освежаваща напитка и др. Буната като съоръжение привлича за разходка или за скачане в спокойните морски води. Често тук може да се видят и практикуващи риболов за удоволствие. На Трета буна се намира и воден атракционен парк, със съоръжения и оборудване, предлагащи неповторими водни преживявания. На запад плажът граничи с укрепен скат, над който се вижда зеленината на парк Приморски (Морската градина), към който за съжаление няма пряк достъп. Ако идвате с автомобил или велосипед е необходимо да ползвате отбивката на кръговото на Почивка и да се спуснете към крайбрежната алея. С колело може да се придвижите и от централна градска част, а ако не разполагате с транспорт, опция е Атракционното Туристическо влакче с начална спирка Морска гара и крайна Трета буна.
Плаж “Офицерски” – Офицерският плаж или районът около Първа буна е с граници Втора буна и плаж Рибарски северен. Скатът става по-полегат, а прохладата на приморския парк по-близка. Концентрацията на барове и ресторанти се увеличава значително и тук може да се похапне почти денонощно. Плажната ивица е немного широка, но поддържана и чиста и освен плажни принадлежности се предлагат атракции като водни колелета. Любители на риболова също предпочитат бетонните лъчи на буната за хобито си. Небезизвестната „Топла вода“ е в непосредствена близост, като се посещава и през зимата. Офицерският плаж във Варна е известен и със своя пясък сред колекционерите по света, а геолози се обосновават, че той не е само красиви цветни зрънца, а интересен минерал, в случая – пясък от чист кварц. Ако сте решили да събирате слънчеви лъчи тук, то плажът е леснодостъпен през Морската градина, само на 450 м пеша от Двореца на културата и спорта (автобусни линии 9, 14, 17а, 39, 409 до спирка “Спортна зала“). С автомобил е необходимо да се стигне до района на Почивка и оттам по целия крайбрежен път обратно (има паркоместа, но по-трудно се намира свободно място). Други варианти за придвижване са велосипеди и Атракционното Туристическо влакче със спирка до плажа.
Плаж “Кабакум” – Широката ивица на Кабакум (в превод „ронлив пясък“) е с дължина над километър от района на Журналист до защитната буна преди к.к. „Слънчев ден“. Плаж Кабакум, освен чиста вода и широка пясъчна ивица, предлага условия за практикуване на различни спортни дейности на обособено волейболно игрище и множество водни атракции като каране на джет, возене на надувен ринг, теглене от скутер и др. Брегоукрепителна буна разделя плажа условно на две части, която също привлича летовници. В района има много магазини, заведения за бързо хранене, вили, малки хотелчета и всички удобства за плажуване. Предпочитан е и заради близостта на местата за паркиране в непосредствена близост до плажната ивица, както и възможността да се ползва градския транспорт (автобуснa линия 409 до спирки “Писател“, “Хоризонт” и “Журналист“). Улеснен е и достъпът на лица с увреждания. При ползване на автомобил има два варианта за достъп, откъм северния и южния край на плажа, а от автобусните спирки преходът е около 10 минути.
Плаж “Слънчев ден” – Неповторимо място с уникални природни дадености – закътан залив с източно изложение, чиста ивица и морска вода, продължително слънцегреене, озониран въздух, плитко пясъчно дъно – това е плажът на Слънчев ден. С дължина от километър и ширина между 20 и 80 м., плажът се ползва основно от гости на комплекса, но е възможен достъп и на външни посетители. Прилежащата яхтена марина придава на мястото усещане за комфорт и лукс. Налични за ползване са всички услуги, допринасящи за пълноценен отдих – храна, напитки, водни атракции, плажни принадлежности. Достъпът с автомобили е ограничен. Възможно е паркиране в близост на територията на к.к. „Св.Св.Константин и Елена“. Друга възможност е градския транспорт (линии 9, 209b и 409 до спирка “Странджа“). Комплексът осигурява и лесен достъп на лица с увреждания.
Плаж “Чайка” – Плажът граничи на север с плажната ивица на в.к. “Ривиера“, а в посока град Варна с плаж Кабакум, в района на Журналист. Предпочитано място e за туристи, избрали спокойна, усамотена почивка, далеч от суетата и шума на големите комплекси. По-стръмният бряг и наличието на стъпала към плажната ивица не отказват и стотиците, идващи да се насладят на слънцето, морския бриз и солената вода. Възможният достъп с автомобил недалеч от плажа, наличието на места за хранене и не на последно място близостта на градския транспорт (автобусни линии 9 и 409 до спирките “Журналист” и “Република“) са предпоставка за посещаемостта на плажа и привлекателността му и за жителите на Варна. Свлачището в местността “Трифон Зарезан” е оставило своите следи в района, но малките закътани плажчета с тясна ивица, скалите във водата и морските камъчета по пясъка имат своите почитатели вече години наред.
Плаж “Рибарски” – северен – Плажът е с неголяма площ като започва от Първа буна и стига до края на алея „Кап. Георги Георгиев“, която е пешеходна. Плажната ивица се допълва от укрепителни тетраподи по протежение на крайбрежната алея, над които има удобни пейки за почивка, а в близост са многобройните ресторанти за всеки вкус. Интерес представлява и изграденото екстериорно пространство в началото на плажа за почивка, снимки и наблюдение на варненския залив. Лесен е достъпът пеш през Морската градина (автобусни линии 17а, 20 и 39 до спирка “Академията – Цар Освободител” и автобусни линии 9, 14 и 409 спирка “Академията – Княз Борис I“). Паркоместа за автомобили са налични до края на Крайбрежната алея, а добър вариант за придвижване са велосипедите и Атракционното Туристическото влакче от Морска гара.
Плаж “Почивка” – Поради климатичните влияния пясъчната ивица на емблематичния варненски плаж в района на “Почивка” намалява все повече през последните години. Морската стихия постепенно надделява над брега, но въпреки това едно от усамотените и спокойни места за релакс не губи своята привлекателна сила. Скалистото място, гъстите гори и старите каменни блокове във водата, поставени с цел защита, оформят атмосферата на плажа. Дългата с прекъсвания около 2 км зона се простира от района на Траката до Трета буна, като в северната част се слиза пеш по пътека, а в южната е възможен достъп с автомобил от първото кръгово кръстовище на излизане от града или вдясно на следващата пресечка посока курортите. Осигурена е и велоалея/зона без автомобили по протежение на цялото крайбрежие, която също предоставя възможност да се стигне до района на Почивка от центъра на Варна и с велосипед. При ползването на градски транспорт е необходим десет минутен преход, за да се стигне до плажа (линии 9, 31а, 209b, 409 до спирка “Студентска” или “Пикадили парк“). Удобен паркинг по протежение на бреговата ивица, липсата на платени зони, плажни принадлежности и водни атракции също характеризират плаж “Почивка”.
Плаж “Ривиера” – Морският бряг, в непосредствена близост с великолепния парк е с дължина около километър, и предлага закътани заливчета и прохладен морски бриз. Предимствата на плажната ивица са известни отдавна и неслучайно комплексът е бил държавна резиденция с ограничен достъп. Днес свободният достъп е възможен и посетителите могат да се възползват от наличната инфраструктура, платените плажни принадлежности, да се насладят на водните атракции и всички други удобства, които предлага ваканционният комплекс. Освен с автомобил, посещение на плажа е възможно и с градски транспорт (автобуси 9 и 409, спирка “Република“) след преминаване пеш от централния портал по алеите на комплекса.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
