Васил Евстатиев Априлов (1789 – 1847) е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане, роден на 21 юли в град Габрово. През 1800 г. заминава в Москва, с брат си, който се занимава с търговия (1800). Впоследствие Априлов завършва гимназия в Брашов (тогава под австрийска власт), след което учи медицина във Виена (1807 – 1809). След завръщаето му, той и брат му Никифор се преместват от Москва в Одеса, която по това време се налага, като главен център на Западна Новорусия. Първоначално Васил Априлов работи при гръцкия търговец Теодориди. По-късно, в съдружие с брат си, открива фабрика за спиртни напитки. Заедно с брат си Христо засаждат 300 ябълкови дръвчета, а няколко години по-късно овошките започват да дават плод, който Априлов използва за суровина при производството на калвадос и захар. През 1821 година те изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки. По време на Гръцкото въстание (1821) щедро подпомага готвещите се да преминат река Дунав доброволци. Търговската кариера на габровеца се развива повече от успешно, но съдбата му е подготвила по-велики дела.
Някъде към 1828 година по здравословни причини Априлов се отказва от търговската си дейност, като се смята, че вероятно е измъчван от туберкулоза, а за лечение пътува на два пъти до Бурса. През 1831 година заминава за Цариград, където се надява състоянието му да се подобри.
Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“. Под нейно влияние е отклонен от елинизма и се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ. Познанството с украинския българист поражда и фолклорния и етнографски интерес у българина, материализиран в сборник „Български песни“. Сборникът остава неиздаден, но ръкописът е един от първите извори за българските народни песни въпреки съществените си недостатъци. Вече освободен от елинизма си, Априлов продължава своя активен културен патриотизъм, който се изразява в разгръщането на изобилие от нови идеи. Поредното напредничаво хрумване е да се създаде новобългарско училище. През 1832 година Априлов и неговият най-близък съмишленик в тази благородна инициатива Никола Палаузов откриват в Одеса книга за дарения.
През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов, на братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и на митрополит Иларион Търновски, открива в родния си град Габрово първото взаимно училище, изцяло с преподаване на български език, сега – Априловска гимназия.
От 1889 година гимназията носи името, с което е позната и до днес – Априловската. Освен на основаното от него школо, Априлов е патрон на още над 30 училища из България. Ако сега ни е трудно да си представим, че в училищата може да се преподава на друг език, а не на български, то преди близо два века този въпрос е бил доста спорен. Алтернативите: църковно-славянски и гръцки също са имали своите поддръжници. Единственото правилно от днешна гледна точка решение на въпроса е новобългарският, за който се застъпва и Васил Априлов, а неговото авторитетно мнение сериозно наклонява везните в полза на днешния ни език. Това се превръща в още една спечелена кауза от габровския възрожденец.
Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование в България.
Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старини и на народни песни. Негови дописници стават Захари Круша, Райно Попович, Неофит Рилски, Анатолий Зографски и др. С тяхно съдействие пръв обнародва образци от средновековни български монети, както и текстовете на няколко старобългарски грамоти.
През 1847 г. Априлов посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище. Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.
ПРОИЗВЕДЕНИЯ:
- Болгарские книжники, или какому славянскому племени собствено принадлежит кирилловская азбука? Одесса, 1841.
- Българските книжници, или на кое словенско племе собствено принадлежи кирилловската азбука? Одесса, 1841.
- Денница ново-болгарскаго образования. Одесса, 1841
- Болгарския граммоты собранныя, переведенныя на русский язык и объясненная. Одесса, 1845
- Мисли за сегашното балгарско учение. Одесса, 1847.
- Събрани съчинения (ред. Арнаудов, М.). С., 1940.
- Съчинения (съст. и ред. Петко Тотев). С., Изд. Български писател, 1968, (Библ. Възрожденска книжнина).
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
