6 юли 1837 година: Роден е в град Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Има двама братя – Христо и Петър, както и две сестри – Яна и Марийка.
1856-1857 година: Учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора.
1858 година: Замонашва се под името Игнатий, ръкоположен е за йеродякон и става певец в църквата „Света Богородица” в Карлово.
1861 година: Посвещава се на борбата за свобода. За това съдим от едно негово писмо до Анастас Попхинов, в което пише следното: „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народната воля”.
3 март 1862 година: Заминава за Белград и постъпва в Първата българска легия. Там се запознава с редица други революционери като Раковски, Христо Иванов – Големия, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и други. Възприема идеята за освобождение чрез навлизането на организирани чети, които да вдигнат народа на въстание. След разпадането на легията се присъединява към четата на дядо Ильо Войвода.
Февруари / март 1867 година: Пристига в Букурещ и е определен за знаменосец на четата на Панайот Хитов по предложение на Раковски.
1868 година: Постъпва във Втората българска легия в Белград. Скоро след организирането й, сръбското правителство започва да се отнася враждебно и тя е разтурена. Това е много важен момент за формирането на освобожденската идеология на Левски. Той осъзнава, че основната тежест на въстанието трябва да бъде изнесена във вътрешността на страната от българския народ и отхвърля четническата идея, както и помощта от чужди държави. Взима решение за създаване на комитетска мрежа.
11 декември 1868 година: Заминава за Цариград, откъдето започва своята първа обиколка на България през януари 1869 година. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Свързва се с доверени познати и проучва обществените настроения и готовността на народа за бунт.
24 февруари 1869 година: Завършва обиколката и се завръща в Букурещ
1 май 1869 година: Започва втора обиколка на България с изходен пункт Никопол. Този път се снабдява със сведения за вътрешни дейци, с пълномощно и прокламация, издадени от името на Привременното правителство в Балкана. Естествено, такова не съществува, но Левски правилно преценява, че по-лесно ще печели сърцата на хората, ако се представи от името на авторитетна организация. Поставя началото на ВРО – първият комитет е в Плевен.
26 август 1869 година: Завръща се в Букурещ. Той има ясна представа за обстановката в България и за възможността за успех на комитетската мрежа, затова трябва да убеди емигрантската революционна интелигенция в правотата на идеите си.
Края на 1869 година: Участва в създаването на БРЦК заедно с Любен Каравелов. Двамата революционери имат допирни точки в идеите си за народното дело, но преобладават различията и то в основните възгледи. За Каравелов участието на съседните балкански народи в бъдещата революция е абсолютно задължително, докато Левски смята, че това би спомогнало за бунта, но основната тежест трябва да падне върху българско население. Според Апостола, докато българите не са напълно готови за самостоятелно въстание, те не трябва да влизат в никакви съюзи със съседни народи и правителства
Май 1870 година: Завръща се в България и до края на 1871 година успява да създаде гъста мрежа от комитети с център Ловеч наречена ВРО. По този начин през 1870-1872 година в българските революционни среди съществуват не само две основни идеологии, но и два централни комитета – Каравеловият в Букурещ и този на Левски, който действа в България.
Август – септември 1871 година: Завършва „Нареда до работниците за освобождението на българския народ”, наричана за по-кратко „Наредата” – тя служи като устав и програма на ВРО. Разделена е на две части: в първата са изложени идеите за бъдещото въстание, което трябва е във вътрешността на страната и да обхване всички обществени прослойки на населението. Във втората част е описана структурата на организацията.
29 април – 5 май 1872 година: Левски участва в първото общо събрание на БРЦК (заедно с ВРО) в Букурещ. Изработени са програма и устав на организацията. Левски прави компромиси в името на главната цел – Освобождението. Идеите му по основните стратегически въпроси за революцията са запазени. Определен е за „главен апостол на цяла България” и получава пълномощно писмо, което му дава право да действа от името на цялата организация.
1 юли 1872 година: Завръща се в България и започва подготовка за предстоящото въстание. Реорганизира комитетите и изгражда окръжни центрове през есента на 1872 година – голямоизворски, пазарджишки, старозагорски, сливенски, търновски и ловешки. Създава тайна полиция и тайна поща. Настъпват сътресения в организацията, а главен виновник е назначеният за помощник на Левски – Димитър Общи, който успява да настрои част от комитетите срещу Апостола.
22 септември 1872 година: Димитър Общи организира ограбването на пощата в Арабаконак, въпреки забраната на Дякона. Арестуван е и признава за предстоящото въстание. Разкрива комитети и дейците им, което принуждава Левски да се отправи към Букурещ, за да обсъди ситуацията с БРЦК. Каравелов желае незабавно вдигане на въстание, но Апостола смята, че народът и комитетите не са готови, а моментът не е подходящ, заради мобилизираната турска власт. Спазен е принципът на „висшегласие” и по-голяма част от комитетите подкрепят Левски.
25 декември 1872 година: Отбива се в Ловеч, за да прибере архива на комитета, в който цари хаос. Властта е на крак, а къщата на председателя поп Кръстьо е под постоянно наблюдение. Левски взима архива и го зашива в самара на коня на Никола Цветков.
26 декември 1872 година: Заловен е в Къкринското ханче. По-късно е отведен в Търново и София, където е изправен пред извънреден държавен съд. Осъден е на смърт. Срещу него свидетелстват редица от бившите му съратници – Димитър Общи, Дидьо Пеев, Анастас Попхинов, Петко Милев и други.
6 февруари (18 нов стил): Обесен е край София, където сега се издига неговият паметник. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб, но бележи началото на криза и сътресения в революционното движение.
∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞∞
ЦИТАТИ ОТ АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА:
1. „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
2. „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) да му служа до смърт и да работя по народната воля.“
3. „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.“
4. „Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.“
5. „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“
6. „Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“
7. „От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“
8. „Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
9. „Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.“
10. „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония.“
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
