Василий Врач (около 1028 -1111 г.) е българин, роден в село край Охридската епархия. Съхранени са исторически документи, доказващи, че Василий действително бил „врач”, „ятрос” (лекар с изключителна за времето си подготовка). Указания за неговата дейност е дал Евтимий Зигабин, който в съчинението си „Догматическа Паноплия” го нарича „ятрос” и „чародей”. Проповедите на Василий и дванадесетте му апостоли в Константинопол повлияват широк кръг хора, включително представители на аристокрацията, което кара император Алексий I Комнин (1081 – 1118) да предприеме решителни мерки срещу разпространението на богомилството.
Основните сведения за живота и дейността на Василий Врач се черпят от „Алексиада“ на Анна Комнина. След поробването ни от Византийската империя положението на българските крепостни селяни прогресивно започнало да се влошава. Въпреки това, ситуацията и за византийските ни поробители не била по-добра, тъй като Богомилството започнало да набира сили сред българското население. Дъщерята на Алексей I Комнин – Ана Комнина написала, че, докато баща й водел войните си на запад и изток, мълвата за богомилите „се разпространяваше навсякъде и злото с бързината на огъня обхвана много души”. Като най-умел проповедник византийските хронисти посочват „някой си монах на име Василий”.
По всяка вероятност Василий е получил медицинското си обучение в манастира ”Свети Пантелеймон”. В манастирската болница Василий Врач, се запознал и с някои от лечебните методи на арабската медицина. Тъй като по една или друга причина той се е превърнал в свидетел на византийското насилие сред българското население, не е изключено това да е била и причината, оформила неговите еретични възгледи. И така, той напуска манастира на 56-годншна възраст, превръщайки се във върховен проповедник на богомилската идея.
Около 1070 година започва да проповядва богомилството в Тракия. Алексий и неговият брат Исак Комнин канят Василий в императорския дворец, разигравайки своеобразен „театър на абсурда“. Комнините наричат недоверчивия към властта проповедник „свети отче“, като преди това заявяват на всеослушание пред народа, че искат да се запознаят с учението и да станат последователи на „прочутия духовен учител“. След като Василий Врач излага своите религиозни схващания пред императора, се отваря завесата зад която е скрита многобройната публика чула изповедта на „учителя и терапевта“. Сред слушателите е и самият вселенски патриарх. След като са разобличени, ересиархът Василий Врач с неговите сподвижници са хвърлени в тъмница. Последвалият процес против еретиците е едно от най-мащабните и коментирани от съвременниците обществени събития в Империята. Някои от привържениците на учението, под заплаха от смъртно наказание, се отказват от своите вярвания. Други са затворени и катехизирани дълго време. Василий Врач не се отказва от учението си и през 1111 година е публично изгорен на кладата пред многохилядна публика на хиподрума в Константинопол. И докато го хвърлят в огъня, Василий остана равнодушен и не се отриича от вярата си. И когато пламъците го обхващат, тълпата вижда бял блясък да се издига от пламъците.
След екзекуцията, по поръчение на Алексий I Комнин ерудираният богослов Евтимий Зигавин съставя трактата „Догматическо всеоръжие“ – универсален наръчник на църквата за борба с ересите. Според Евтимий Зигавин, Василий Врач е:
… пагубен мъж, крайно способен да показва злото под образа на доброто…
Всъщност Василий Врач, като запознат с методите на арабската и византийската медицина, е идеолог, създател и разпространител на богомилската лечителска практика, основана изцяло на природолечението.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
