Великден (Възкресение Христово) е денят, в който в християнската религия на Великден се чества Възкресението на Сина Божи Исус Христос – на втория ден, след като той е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените-мироносици, посетили гроба. След това Исус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
В православното християнство е един от Дванадесетте велики празника и основният подвижен празник в Новоюлианския календар – разположението му в календара определя и това на другите подвижни празници (например Възнесение – 40 дни след Великден, Петдесетница – 50). Католическата и Протестантската църква също отбелязват Възкресение Христово.
Денят, в който според Библията Исус Христос възкръсва е последният от седмица, известна като Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията – на старобългарски думата “страст” означава и “страдание” и в случая обозначава преживяванията на Бога Син в течение на нея). Тя съвпада със седмицата, в която евреите честват празника Пасха/Песах (в памет на началото на т.нар. Изход – пътуването на предците им към и около страната Ханаан, след период на многовековна египетска власт над тях), откъдето идва и влиянието му върху хронологията и обредността на Великденските празници. Също традиция, заимствана от еврейската, е за начало на деня в хода на тези празници се приема вечерта на предишния, според светския календар.
Страстната седмица е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Предхожда се от Цветница (когато Исус Христос тържествено влиза в Йерусалим). Всеки ден от Страстната седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък, с изключение на Разпети петък – денят на смъртта на Месията. Завършва с Великден. У православните християни, денят след нея е обединен с неделята ѝ в продължаващо честване на Великден и е известен, като Светъл понеделник, както и изобщо цялата седмица, започваща с него е наричана Светла седмица. С нея започва период от 40-50 дни, известен като Великденски период.
В християнската религия на Великден се чества възкръсването на Исус Христос. То е на втория ден след когато Христос е разпънат на кръст и погребан (в една скална ниша). Празната гробница е видяна от жените-мироносици, посетили гроба. След това Исус Христос се явява на своята сподвижница Мария Магдалена, която отначало решава, че някой е преместил трупа му и дори го взема за човека, който го е направил, а после – и на апостолите, т.е. на най-близките си ученици. Скоро се изяснява, че Исус не е умрял завинаги, а е претърпял адски мъки в полза на човечеството и след явяването си на тези хора ще се издигне жив до Отца. Именно с тази цел, както и за да установи Нов завет, са се е случили, според Библията, неговите живот, смърт и възкресение.
Подготовката за честването на Великден започва през Страстна седмица. Празнува се 6 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник, пеейки:
Приидите, приимите свѣтъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых.
В православните храмове последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Възкресение Христово“, при слизането на Благодатния огън и се възприема като приемане на Благодатния огън от свещеника. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос воскресе“, на което получава отговор: „Воистину воскресе“ (тази двойка реплики е известна, като Великденски поздрав). При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специален аналой (масичка), след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите:
Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата!,
на което подучено лице (човек, който играе някаква ритуална диалогична роля) отвръща:
Кой є този Цар на славата?.
Свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, отварящ райските двери и с пеене на Канона на празника – “Воскресенния ден” – хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца (най-често – кокоши, но понякога и от други птици, като пъдпъдък, чиито яйца са много по-дребни и затова са смятани за атрактивни), които се поднасят на Великден, през пролетта. Оцветяват се и се орнаментират разнообразно, но за най-традиционен от гледна точка на символиката на празника се счита червеният цвят. Той има ключова роля и в популярната легенда за срещата на римския император Тиберий и Мария Магдалена, последователка на Исус Христос, която в тази история се заема с начинанието да съобщи за подвизите и мисията му на владетеля. Намира Тиберий в двореца му и или го заварва да яде яйца или сама му носи в дар (по стар еврейски обичай за обдаряване на домакините от гостите). На императора разказът й му прозвучава твърде невероятно и той й заявява, че ако казаното от нея е вярно, значи може и бялото яйце да стане червено, след което това се сбъдва. Според друга версия, тя просто му подарява яйце, обагрено в червено, като символ на кръвта на Христос. Преданието гласи, че именно оттогава е обичаят яйцата да се червят (боядисват в червено) и че впоследствие са въведени и други оцветявания, но има исторически и археологически данни, че това се е правело още в Древен Египет и е характерен за Персия обичай, практикуван отдавна и от римляни и гърци, както и че е бил познат в Древен Китай. Ритуалите им, свързани с боядисани яйца, символизират раждането на живота.
В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или на Велика събота. Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи. Първото яйце се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Съществува поверие, че ако докато яйцето е още топло и прясно боядисано тя нарисува кръстен знак на челата на децата в семейството това ще им осигури здраве. Популярно е и поставянето на първото боядисано червено яйце пред домашната икона, за да пази дома.
Оцветените яйца се дават на гостите и на домашните и се провеждат състезания с тях, чие ще се окаже най-здраво, като вид гадаене за здраве. Яйце-победител, особено – многократен – е наричано с епитети, като “бияч” или “борец”. Също така и при гостуване се носят великденски яйца за домакините и близките им. Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка за кумовете.
До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош може да се получи червена багра, от смрадлика – оранжева, със зелен цвят – от коприва, в жълто – от орехи и от кори от ябълка или с отвара от стар кромид лук. За допълнителна украса са се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи.
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция (френският тип козунак се нарича бриош – Brioche). За Италия е характерен подобен сладък хляб – панетоне. Донякъде подобни са и немският хляб щолен, както и характерното за полските великденски традиции ястие бабка (сладка пита с формата на пресечен конус и с голяма дупка в средата, подходяща за поставяне на разни тематични украси).
В България по традиция великденските хлябове се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция – в петък и др. Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. Според изследователи на Българското Възраждане, за първи път козунак в съвременния му вид се готви в град Шумен, покрай унгарските емигранти там, начело с Лайош Кошут, след края на Унгарската революция. Както руският обреден хляб кулич, така и други разпространени сред славянските народи празнични обредни хлябове, като украинската паска/пасха (различна от едноименното руско и също великденско изделие, което се прави от извара) и балканският козунак вероятно са се развили, като по-светска версия на богослужебния обреден хляб артос, който също има голямо приложение по великденските празници.Агнешкото месо е възприемано, като много важна част от великденската трапеза, а самото агне (малкото на овцата) – свързвано с Исус Христос, който е наричан и Агнец Божи.В България по традиция великденските хлябове се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция – в петък и др. Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. Според изследователи на Българското Възраждане, за първи път козунак в съвременния му вид се готви в град Шумен, покрай унгарските емигранти там, начело с Лайош Кошут, след края на Унгарската революция. Както руският обреден хляб кулич, така и други разпространени сред славянските народи празнични обредни хлябове, като украинската паска/пасха (различна от едноименното руско и също великденско изделие, което се прави от извара) и балканският козунак вероятно са се развили, като по-светска версия на богослужебния обреден хляб артос, който също има голямо приложение по великденските празници.
Агнешкото месо е възприемано, като много важна част от великденската трапеза, а самото агне (малкото на овцата) – свързвано с Исус Христос, който е наричан и Агнец Божи.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
