НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИКО-АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ И МУЗЕЙ “ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ”

Велики Преслав е разположен на стратегическо място — в Преславската котловина, заобиколен от Преславската планина и гористи ридове, които образуват естествен защитен венец. Река Голяма Камчия протича наблизо, като древните водоизточници, кладенци и чешми са документирани археологически и показват впечатляваща водоснабдителна система за времето си.

Тази природна среда осигурява благоприятен климат и лесен достъп до дървен материал, строителен камък, глина и метали — фактори, които допринасят за икономическото и строителното разгръщане на столицата.

I. Урбанистична концепция — средновековен мегаполис

Преслав е проектиран по византийски модел с ясно обособени зони:

• Вътрешен град (цитадела): резиденцията на владетеля и приближените му — дворец, съборни църкви, канцеларии и библиотека.
• Външен град: жилищни квартали, занаяти, пазари и манастири.
• Отбранителна система: две крепостни стени с височина до 10 м и дебелина над 2,5 м. Основните порти са били мощни каменни конструкции с дървени крила, укрепени с железни обкови.

В основите на улиците са намерени канали за отпадни води — рядко срещана за епохата инфраструктура. Археолозите са установили трасиране на главните улици — павирани с каменни плочи и с каменни бордюри, подобни на античните римски градове.

II. Политическа и духовна роля в Първото българско царство

След като хан Крум разширява държавните територии в началото на IX век, Преслав става важна военна база, защитаваща Източната граница на България от византийски нападения. След Покръстването (864 г.), княз Борис I и неговият син Симеон Велики насочват усилията си към преобразяване на военната крепост в блестящ християнски и културен център.

Преславският събор от 893 г. е ключов — по решение на събора столицата се премества от Плиска в Преслав, за да се заличат езическите реликви и да се утвърди християнският дух.

III. Преславската книжовна школа — съкровищница на Словото

Преславската книжовна школа (IX–X век) е люлка на кирилицата и старобългарската литература. Тук се създават първите преводи на Свещеното писание, богослужебни книги, философски съчинения, както и оригинални произведения.

Видни книжовници:

• Йоан Екзарх: блестящ преводач и автор на „Шестоднев“ — изключителен труд, който съчетава библейска и научна визия за мирозданието.
• Константин Преславски: съставя „Учително евангелие“ — сборник с поучителни слова.
• Черноризец Храбър: автор на „За буквите“, едно от най-знаковите съчинения в защита на славянската азбука.

Преславската школа е и център за художествено оформление — калиграфия, орнаментика, миниатюри.

IV. Занаятчийство и икономически живот

Преславската бяла керамика

Уникалната рисувана бяла керамика е визитна картичка на града — облицовъчни плочки, икони, съдове, глазирани с бяла основа и растителни орнаменти в зелено и кафяво.
Работилниците са били разположени главно във Външния град. Намерени са пещи, инструменти и полуфабрикати.

Металообработка и търговия

Преслав е важен търговски център. Открити са железни и бронзови изделия — оръжия, катинари, апликации за колани, накити. Златарските изделия са с византийски и персийски влияния.

Монетни съкровища доказват активна търговия с Византия и Киевска Рус.

V. Археология и открития — откъде тръгва всичко

Пионери: братята Шкорпил

Чехите Карел и Херман Шкорпил идват в България като учители и остават като „бащи на българската археология“. Още през 1887 г. правят първи описи на крепостите около Преслав, създават скици и фотоархиви.

20 век: мащабни разкопки

Йордан Господинов и Археологическо дружество „Тича“ систематизират терена и обособяват находките в първия музей през 1906 г. В последвалите десетилетия разкопките се ръководят от утвърдени археолози като Кръстьо Миятев, Ст. Станчев и Ст. Ваклинов. Открити са:

• Дворцовият комплекс с тронна зала.
• Кръглата църква със запазени мозайки.
• Некрополи с каменни саркофази и гробни дарове.
• Средновековни печати — свидетелство за административна дейност.

Съвременна археология

Днес се използват геофизични методи и дронове за 3D заснемане. Много находки се реставрират на място.

VI. Музейният фонд — живата памет на Златния век

Музеят притежава над 35 000 експоната, сред които:

• Преславското златно съкровище: намерено случайно през 1978 г. — над 170 предмета: обеци с гранулация, медальони, монети.
• Керамична икона на св. Теодор Стратилат: икона, която е символ на прецизността на преславските майстори.
• Керамичен иконостас от Дворцовия манастир: възстановени части, които показват развитието на декоративното християнско изкуство.
• Печатна колекция (971–1088 г.): една от най-богатите в света — доказателство за интензивна кореспонденция и администрация.
• Мозайки, стенописи и архитектурни фрагменти: част от тях се съхраняват в специални климатизирани зали.

Какво да посетите на терен:

• Главна порта и крепостни кули: добре запазени основи — по тях може да се проследи отбранителната стратегия.
• Дворцовият ансамбъл: тронна зала, жилищни помещения и съседни служебни постройки.
• Кръглата църква: символът на града — със забележителна архитектура и мозайки.
• Манастирите и скрипториите: места, където книжовниците са преписвали книги.
• Керамичните пещи: доказателство за висока занаятчийска организация.

VII. Практическа информация

Работно време: Лятно — 9:00–17:30 ч., зимно — 9:00–16:30 ч.

Такси: Възможност за намаления за ученици, пенсионери, групи. Беседи на български, английски и руски.

Достъп: Асфалтиран път от Шумен. На разположение е паркинг.

Къде да хапнете: В съвременния град Велики Преслав ще намерите малки ресторанти с традиционна кухня. Някои предлагат местни вина и домашни сладка.

Сувенири: В музейния магазин — реплики на преславска керамика, книги и пъзели с мотиви от мозайките.

Събития и културен туризъм

В резервата се провеждат:

• Ежегоден Преславски събор на старата българска култура — възстановки, концерти, работилници за калиграфия.
• Изложби и гостуващи колекции.
• Лекции за ученици и студенти.
• Програми за доброволци — археологически лагери.

Велики Преслав е много повече от археологически обект — това е символ на българската държавност и духовност през Златния век. Сред крепостните му стени, манастири и уникални мозайки оживява споменът за време, в което България съперничи на Константинопол, а книжовници от Преславската школа пренасят писменото слово до далечни земи.

Днес всеки посетител на Националния историко-археологически резерват и музей „Велики Преслав“ прави крачка назад във вековете, за да открие корените на нашата култура и да усети силата на едно забележително средновековно наследство.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК