СОПОТСКИ МАНАСТИР “ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”
Сопотският девически манастир „Въведение Богородично“ е един от най-значимите православни женски манастири в България, както по отношение на духовната си история, така и като център на книжовност, национално самосъзнание и културна съпротива по време на османското владичество и Възраждането.
Намира се в град Сопот – люлката на Иван Вазов и символичен стожер на българското възраждане. Манастирът е действащ, под юрисдикцията на Пловдивската митрополия към Българската православна църква, и приема както поклонници, така и туристи от страната и чужбина.
I. Местоположение и достъп
Манастирът се намира в западната част на град Сопот, на около 500 м от центъра на града и на около 10 км западно от град Карлово. Географското му разположение в подножието на Стара планина и близо до горските склонове на връх Амбарица осигурява уединение, спокойствие и неповторима атмосфера на духовен мир.
- Адрес: гр. Сопот, ул. „Метоха“
- GPS координати: 42.6483° N, 24.7567° E
- Най-близка ЖП гара: Карлово (връзка със Сопот чрез автобуси и таксита)
- Паркинг: наличен безплатен паркинг в близост до манастирската порта
II. История
Основаване и ранна история
Сведенията за основаването на манастира варират. Най-често се приема, че той е основан през 1665 г. от схимонахиня Сусана – благочестива жена, напуснала светския живот и положила основите на духовна женска общност. Съществуват обаче и предания, според които обителта датира от далечната 1404 г., макар тази хипотеза да не е потвърдена с писмени или археологически доказателства.
Манастирът възниква в условия на османско владичество, когато строежът на християнски храмове е бил подложен на сериозни ограничения. Това обяснява частично вкопаването на църквата под земята, както и скромната външна архитектура, която крие вътрешно богато художествено оформление.
В двора на манастира расте лоза на възраст над 350 години, която според ботанически изследвания е най-старата в Югоизточна Европа, а вероятно и в цяла Европа. Тя продължава да ражда плод, макар и в ограничено количество и е символ на непрекъснат живот, сила и устойчивост
Връзка с Хилендарския метох
В непосредствена близост до манастира през XVII–XVIII век се намирал Хилендарски метох – притежание на светогорския Хилендарски манастир, център на книжовност и духовност за българите и сърбите.
Метохът бил унищожен от кърджалиите през 1794 г., по време на един от най-тежките периоди за българските земи – когато организирани разбойнически отряди тероризирали населението. Въпреки това, името „метох“ се запазва в паметта на местните хора и погрешно, но трайно се приписва на самия девически манастир.
Паисий Хилендарски и „История славеноболгарская“
Именно в този метох престоява Паисий Хилендарски, който донася ръкопис на своята „История славеноболгарская“ – първата книга, събудила националното самосъзнание на българите. Съществуват исторически доказателства, че ръкописът е бил преписван в Сопотския манастир, включително:
- Препис от 1828 г.
- Препис от 1845 г.
И двата ръкописа са били съхранявани в библиотеката на манастира до 1877 г., когато по време на опожаряването на Сопот от османските войски, те са безвъзвратно унищожени.
Османска агресия и опожаряване (1877)
През юли 1877 г., в разгара на Руско-турската война, Сопот е опожарен от отстъпващите турски войски, които извършват масови разрушения, грабежи и насилия. Манастирът е частично разрушен, но по чудо:
- Църквата оцелява
- Жилищната сграда с чардаци остава непокътната
- Спасява се и тайното скривалище, в което преди това се укривал Васил Левски
III. Архитектура и стенна живопис
Църква „Въведение Богородично“
Манастирската църква е построена през втората половина на XVII век. Тя впечатлява с:
- Полуподземна конструкция – над 1 метър от стените са вкопани в земята
- Без изразена апсида от източната страна
- Компактна форма – еднокорабна, с полуцилиндричен свод
- Масивни зидове и малки прозорци – защитни мерки при строителство под османски натиск
Стенописи и иконостас
- Стенописи от XVII век, сред които най-известни са т.нар. „светии без глави“
- Богато изписан „царски ред“ на иконостаса – включва образи на Христос, Богородица, архангели и апостоли
- Иконите са рисувани от местни зографи, близки до традициите на Рилската и Самоковската школи
IV. Манастирски жилищни сгради
Килийно училище
В манастира е съществувало девическо килийно училище, действащо до 1850 г., в което монахините обучавали местни момичета. Учебната програма включвала:
- Четене и писане
- Вероучение
- Църковно пеене
- Ръкоделие и занаяти
Скривалище на Васил Левски
Под килията на игуменката Христина се намира тайно скривалище, в което се укривал Апостолът на свободата – Васил Левски, когато преминавал през Сопот като част от революционната си дейност. Това място днес е реставрирано и достъпно за посетители.
V. Книжовна и иконописна дейност
Манастирът е бил истински просветителски център през XVIII–XIX век:
- Скрипторий – за преписване на църковни книги, псалтици, требници
- Иконописна школа – съществувала до 1930-те години, където монахините били обучавани в зография
Днес част от старите книги и икони са реставрирани и изложени в манастирския музей.
Манастирът е описан в творчеството на Иван Вазов, който го превръща в символ на родното, святото и вечния дух на българина. Той фигурира в:
- „Под игото“ – като тихо убежище за героите на романа
- „Нова земя“
- „Чичовци“
- „Хаджи Ахил“
- Разкази и пътеписи, където манастирът е обрисуван като носител на изконната българска нравственост
VI. Практическа информация за посетители
- Работно време: всеки ден, от 8:00 до 18:00 ч.
- Вход: свободен
- Облекло: подходящо и скромно (без къси панталони или потници)
- Фото/видео: снимането вътре в храма е ограничено
- Настаняване: в самия манастир не се предлага нощувка, но в Сопот има къщи за гости и хотели
- Празници: най-голям празник е Въведение Богородично (21 ноември) – с литургия, водосвет и курбан
Манастирът е действащ и отворен за поклонници. В него живеят няколко монахини, които се занимават с:
- Богослужения и молитвено правило
- Поддръжка на манастира
- Посрещане на гости и поклонници
- Продажба на ръчно изработени свещи, икони и билкови продукти
Сопотският манастир „Въведение Богородично“ не е просто християнски храм, а жива българска светиня. Той е място, където времето се е застопорило – между Паисий и Левски, между молитвата на монахините и перото на Вазов. Манастирът е част от душата на България – такава, каквато се е родила от страдание, вяра и вечен стремеж към свобода.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК