ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ – МАЙСТОРА
Владимир Димитров – Майстора: Вселената в български цветове
Владимир Димитров – Майстора (1 февруари 1882 – 29 септември 1960) е едно от най-емблематичните имена в българското изобразително изкуство. Наричан „икона на българския дух“, той е не просто художник – аскет, моралист, философ и своеобразен пророк, чието творчество улавя невидимите връзки между човека, природата и Божественото.
Със стил, обединяващ експресионизъм, символизъм, фовизъм и народна орнаментика, Майстора създава визуален език, който няма аналог в историята на българското изкуство.
I. Ранни години (1882–1903)
1. Произход и семейство
Роден е на 1 февруари 1882 г. в село Фролош, близо до Дупница, в бедно селско семейство на преселници от македонските земи. Родителите му се преместват в Кюстендил през 1889 г., търсейки препитание. Там младият Владимир израства в атмосфера на материална лишеност, но с богат вътрешен свят.
2. Детство и първи занимания
Още от ранна възраст е принуден да работи – бил вестникопродавач, чирак в бояджийница, писар в съдебната палата. В последната работа колегите му забелязват дарбата му да скицира с удивителна точност и му събират средства за обучение в София.
II. Образование и формиране на художника (1903–1912)
1. Академично обучение
През 1903 г. постъпва в Държавното рисувално училище в София (днешната Национална художествена академия), където учи под ръководството на едни от най-изявените български майстори – Иван Мърквичка, Антон Митов, Жеко Спиридонов.
2. Стилови влияния
Първоначалното му творчество е повлияно от академичния реализъм, характерен за българското изкуство от края на XIX в. Постепенно, обаче, Майстора започва да се отклонява към индивидуален израз, вдъхновен от народния бит и естетика.
III. Военен художник и катарзис (1912–1919)
1. Балкански войни
През Балканските войни и Първата световна война Владимир Димитров служи като военен художник, което му позволява да документира събитията чрез стотици скици, акварели и живописни платна.
2. Преосмисляне на живота
Сблъсъкът със смъртта, страданието и разрушението водят до дълбока духовна трансформация. От този момент нататък той се отказва от светската слава и се обръща към скромен, аскетичен начин на живот, отдаден на търсене на вътрешната истина чрез изкуството.
IV. Пътят към духовността: Животът в Шишковци
1. Преселване в село Шишковци (1924)
През 1924 г. Майстора се установява в малкото село Шишковци край Кюстендил. Там създава по-голямата част от своето творчество. Той живее в пълна хармония с природата и с местните селяни, които стават главни герои в картините му.
Животът му в село Шишковци е най – плодотворният период на твореца. След трайното му установяване там, той открива няколко самостоятелни изложби както в Шишковци, така и в София.
Обект на творчеството му са красотата и нежността на българката, изобразена в красива носия с цветни шевици; трудолюбивият и честен българин, който се труди на полето неуморно от изгрев до заник; отношенията между хората – братя, сестри, майки и деца, другари; удивителната българска природа във всичките и цветове и багри – разцъфналите вишневи дървета, червените макови градини, златните житни поля. За създаването на една от своите картини самият Владимир Димитров споделя:
Един ден в Шишковци рисувах селяни, държат грозде в ръцете си. Понеже времето беше усилно и маранята задушаваше, дадох почивка на моделите и облегнах картината върху дувара на двора. Гроздето беше докарано по форма и тон. Ние се разприказвахме за това – онова, време да мине. Неочаквано за всички ни, току се чу откъм дувара нещо като трак, трак, трак… Кога се обърнахме, що да видим: кокошките кълват гроздето в картината. Беля работа! Тогава рекох на селяните: „Барем кокошките можем да излъжем.“
2. Аскетичен начин на живот
- Спи на земята или на дъсчено легло
- Храни се с плодове и зеленчуци (вегетарианец)
- Отказва пари, алкохол, месо, жени
- Често ходи бос и облечен в груби селски дрехи
- Счита себе си за „инструмент на Бога“
V. Художествен стил: Естетика, символика, философия
1. Цветове и композиция
Картините на Майстора блестят с изумителна цветност – доминират топлите тонове (оранжево, червено, златисто) и наситено зелено. Липсва сянка, няма илюзия за триизмерност – образите са фронтални, почти иконични.
2. Основни мотиви
- Селската жена – символ на земята, живота, плодородието
- Плодове и цветя – живи същества със собствено излъчване
- Пейзажи – често идеализирани, без индустриално вмешателство
- Цикличност на природата – жътва, плод, раждане, смърт
3. Духовност
Майстора вижда божественото във всяко нещо – едно цвете, една ябълка или ръцете на селска жена. Според него, изкуството трябва да извисява, не да угажда. Той не се стреми да имитира природата, а да изведе нейната духовна същност.
VI. Обществено признание и международни успехи
1. Пътуване до Америка
През декември 1923 година в София се организира комитет за подпомагане на пострадалите от септемврийските събития. Част от комитета са Екатерина Каравелова, П. Преславски, А. Страшимиров, а като тричленна контролна комисия са назначени Кертев, Владимир Димитров и Л. Ширков. По сведения на Мицо Андонов от комитета са събрани много книги, картини и други ценни предмети, които са продадени, а събраните средства са разпределени сред нуждаещите се. Свои картини дарява и Майстора. Малко по – късно, преди заминаването си в САЩ по покана на Джон Крейн, син на сенатора Чарлз Крейн, Владимир Димитров посещава за последно комитета, за да се сбогува с другарите. При това последно посещение изрича думите „От народа – за народа“, дарявайки немалка сума за подпомагане на пострадалите.
За пътуването и престоя си в Америка Майстора разказва пред журналиста Христо Бръзицов:
Толкова бях зает с рисуване,че когато ме попитат какво съм видял от Америка, просто не мога да отговоря – аз живеех само за и със картините си. И може би по – добре, че не се взирах повече в тамошния живот, защото колкото можах да съзра, не ми допадна. Чужди сме ние на оня дух..
2. Изложби
- 1922 – участие във Венецианското биенале
- Самостоятелни изложби в София, Пловдив, Прага, Будапеща, Рим
- Награди в чужбина, но отказва комерсиализация на творбите
- През 1924 година Димитров открива своя изложба в с. Дивля – от нея са едни от най – значимите му творби – „Момиче от Калотино“, „Жетварка“, „Сестри“. Същата година се установява в Кюстендилско, като най – дълго остава в с. Шишковци, което се превръща в източник на впечатленията му за българския бит и култура и вдъхновението му в тази насока.
- През 1926 година, по инициатива на Джон Крейн, прекарва известно време в Цариград и в Италия, където рисува усилено. Година по – късно открива изложба в с. Шишковци. През май 1928 година заминава за Прага, за да предаде част от картините си на Крейн. Остава там повече от месец и се среща с някогашния си преподавател Иван Мърквичка. От тогава датира и портретът, който Майстора изработва на Мърквичка. Същата година Джон Крейн прекратява договора си с Владимир Димитров, заради настъпилата тежка икономическа криза. Настават трудни времена за Майстора, в които той се уповава на подкрепата на Министерството на народната просвета и на приятели. Художникът се установява окончателно в с. Шишковци, където в негово ателие всъщност се превръщат кюстендилските поля.
3. Отличия
- 1952 – получава званието „Народен художник“
- 1957 – открита Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил
- 2005 – ликът му върху банкнотата от 1 лев
- Антарктически връх на остров Грийнуич носи неговото име
VII. Избрани творби
| Заглавие | Година | Описание |
|---|---|---|
| „Жътварка“ | 1926 | Олицетворение на жената като носителка на живота. Модел – млада селянка с фронтална поза, обградена от пшенични класове и слънце. |
| „Майка с дете“ | 1930-те | Иконично изображение, препращащо към Мадоната – майчинството е представено с божествена мекота. |
| „Плодове“ | 1931 | Ябълки, грозде и дини с почти ореолен блясък – символи на плодородието и земната енергия. |
| „Автопортрет“ | 1940 | Аскетично лице, дълбоки очи – поглед към душата на твореца. |
VIII. Личност извън платното
- Почитан от съвременниците като „жив светец“
- Скромен, но с непоколебими морални принципи
- Вярва, че артистът трябва да бъде нравствен пример
- Никога не се жени, няма деца
- Пише философски записки, които не публикува
IX. Наследство
1. Галерия в Кюстендил
Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ притежава над 1500 негови картини и е един от Стоте национални туристически обекта на България.
2. Влияние
- Повлиява десетки поколения български художници
- Присъства в учебници, изложби, филми
- Символ на „чистото изкуство“, неподвластно на пазара
3. Цитати:
Не рисувам това, което виждам, а онова, което чувствам.
Моят идеал е пълна хармония между човека, природата и Бога.
Светът може да бъде прекрасен, ако сърцето е чисто.
През 1946 година става член на българската комунистическа партия, а следващите няколко години – 1948 година, 1949 година, 1950 година – участва като делегат на няколко световни конгреса. През 1950 година е награден със званието „Народен художник“ и е обявен за почетен гражданин на София, а през 1959 година – с орден „Георги Димитров“. Владимир Димитров – Майстора умира през 1960 година в София от рак на панкреаса, а през 1972 година тленните му останки са пренесени и положени в с. Шишковци.
Владимир Димитров – Майстора е повече от художник – той е явление, което се случва веднъж в историята на един народ. Той не създава просто картини – той рисува невидимите нишки между духа и материята, между корена и небето, между временното и вечното.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
