АРХИТЕКТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ ЖЕРАВНА

Село Жеравна е едно от най-запазените и автентични възрожденски селища в България — истински архитектурен бисер, съхранил през вековете облика, духа и бита на българската възрожденска епоха. Разположено е в южните склонове на Източна Стара планина, на около 650 метра надморска височина, сред гъсти дъбови гори и изобилни извори, в подножието на връх Разбойна.

Жеравна е административно част от община Котел, област Сливен. Отстои на около 12 км от гр. Котел, на 50 км от гр. Сливен, на 110 км от гр. Бургас и на около 330 км от София, което го прави лесно достъпна дестинация както от вътрешността на страната, така и от Черноморието.

Климатът в Жеравна е планински — лятото е прохладно и свежо, а зимата — снежна и сравнително мека. Районът е известен с чистия си въздух и лековитите извори. Околностите са обрасли с вековни дъбови и букови гори, а по поляните пасат стада овце и кози — традиция, съхранила се от векове. Изворите и чешмите са сред най-емблематичните елементи на селото — местните хора казват, че почти всяка къща има чешма с изворна вода.

I. История — от древността до Възраждането

Територията на Жеравна е била обитавана още от тракийски времена, за което свидетелстват открити археологически находки — керамични съдове, оръдия на труда, останки от древни селища. През Средновековието районът попада под влиянието на Втората българска държава и запазва стратегическото си значение като проходен път между Дунавската равнина и Черноморието.

Истинският разцвет на Жеравна настъпва през XVII и XVIII век. Благодарение на близостта си до големите планински проходи, селото става занаятчийски и търговски център с няколко хиляди жители. По онова време главната улица е осеяна с дюкяни, работилници и кафенета. Най-важните занаяти са били терзийство (шиене на дрехи), абаджийство (работа с вълнени платове), куюмджийство (изработка на бижута и накити), кожухарство и дърводелство.
Наред със занаятите основен поминък остава и овцевъдството — стадата са осигурявали мляко, месо и вълна за местните занаятчии.

Селото е дало на България не само изкусни майстори, но и книжовници, учители, духовници и революционери, които допринасят за културния и националния подем през Възраждането.

II. Архитектурно наследство — селище-резерват

Днес Жеравна е обявена за архитектурен и исторически резерват от национално значение. Селото е един от най-добре запазените комплекси от възрожденска архитектура на Балканите. Тук се намират над 200 автентични къщи, от които 172 са обявени за паметници на културата — някои от тях са на над 300 години.

Къщите са изградени предимно от камък и дърво — с високи каменни основи, двускатни покриви, дървени чардаци и богато орнаментирана дърворезба по таваните и мебелите. Обикновено са разположени амфитеатрално по склоновете на планината, оградени с високи каменни дувари и дървени порти. Повечето дворове са потънали в зеленина — с цветни лехи, асми и лози.

III. Улиците и чешмите — живи символи на Жеравна

Емблематични за селото са тесните калдъръмени улички, които пазят отпечатъка на столетията. По тях и до днес се усеща ритъмът на отминалото време. На всяка крачка бликат десетки чешми с бистра планинска вода. Някои от тях са изградени още през XVIII–XIX век и имат надписи или изкусно издялани каменни корита.

IV. Църкви и духовни средища

Храм „Свети Николай“

Една от гордостите на Жеравна е църквата „Свети Николай“, построена през 1834 г. върху основите на по-стар средновековен храм. Архитектурата е характерна за възрожденския църковен стил — еднокорабна сграда с дървен покрив и иконостас с изящна дърворезба. Днес църквата е музей и съхранява уникална колекция от икони, дърворезби, каменна пластика и църковна утвар. В близост се намира старото килийно училище, където някога децата на Жеравна са се учили на четмо и писмо.

V. Най-известните къщи музеи и експозиции

Родната къща на Йордан Йовков

Най-посещаваната забележителност е родната къща на Йордан Йовков — един от най-обичаните български писатели. Къщата е едноетажна, със скромна архитектура — две стаи и малко антре. В едната стая е пресъздадена обстановката от края на XIX век — ниски миндери, софра, посуда, рафтове със съдове. В другата се съхраняват лични вещи, снимки и ръкописи на Йовков, сред които и прочутата му писалка. В двора, обграден с дървета и цветя, е издигнат негов паметник — седнал на стол и потънал в размисъл. Йовков черпи вдъхновение именно от този край за своите „Старопланински легенди“, а творчеството му е преведено на над 20 езика.

Къща музей „Сава Филаретов“

В нея е уредена експозиция „История на Жеравна“, която проследява развитието на селото през вековете. Посетителите могат да видят стари фотографии, оръдия на труда, етнографски предмети и документи за местните възрожденци и просветители.

Къща музей „Руси Чорбаджи“

Експозицията „Бит и култура на Жеравна през Възраждането“ е подредена в тази внушителна къща. Тук са изложени уникални ръчни станове и тъкани, автентични народни носии, накити и предмети от бита на заможните чорбаджийски семейства. Внимание привличат красивите тъкани от лен, които жените от Жеравна са тъкали с изключителна прецизност.

VI. Художествената галерия

В сградата на старото училище, построено през 1867 г., днес се помещава Художествената галерия на Жеравна. Колекцията включва над 450 произведения на български и чуждестранни художници. Често тук се организират временни изложби, пленери и етнографски експозиции, което прави селото притегателен център за творци и любители на изкуството.

VII. Събития и фестивали

Най-голямото културно събитие е Фестивалът на народната носия, който се провежда ежегодно през август. Той събира стотици участници от цяла България и чужбина, облечени в традиционни носии. Селото оживява с фолклорна музика, песни, хора и възстановки на старинни обреди. Атмосферата е като в жив музей на открито.

Много от старите възрожденски къщи са превърнати в уютни къщи за гости и семейни хотели. Интериорът е автентично възстановен — с дървени тавани, камини и ръчно тъкани килими. В повечето къщи домакините предлагат домашно приготвена кухня: баница, катми, местни месни специалитети и мляко с мед.

VIII. Полезна информация за посетители

• Как да стигнете: Най-близкият голям град е Котел (12 км). До Жеравна се стига по асфалтиран път през живописни планински проходи.
• Най-добро време за посещение: Пролет, лято и есен са най-подходящи — тогава природата е най-красива, а селото кипи от живот. Зимата също е магична, ако търсите спокойствие и снежни пейзажи.
• Полезно да знаете: Поради калдъръмените улици препоръчителни са удобни обувки. В селото няма банкомати, затова е добре да се носи кеш, но може да се разплаща картово на пост терминали в търговските обекти.

Туристически маршрути и активен отдих

Жеравна е отлична отправна точка за разходки из Стара планина. Популярни пешеходни маршрути са:

• До връх Разбойна (1128 м) — панорамна гледка към околността.
• До местността „Синия вир“ — живописна поляна с кристално чисто изворче.
• Преходи към Котел и Медвен.

В района има екопътеки, които са подходящи за семейства с деца и фотографи.

Село Жеравна е не просто историческо място — то е жив урок по родолюбие и памет, вплел в себе си красотата на Балкана и вековната традиция на българския дух. Всяка калдъръмена уличка, всяка стара порта и всяка изписана дърворезба носят спомена за един отминал, но незабравен свят — свят на майстори, занаятчии, книжовници и мечтатели.

Днес Жеравна посреща своите гости с отворени порти и с аромат на прясна баница, с песента на чешмите и с мекото шумолене на старите дървета. Тя ни напомня, че традицията не е в миналото, а в ежедневието, което пази старите корени и ги предава на новите поколения.

Ако търсите място, където времето спира и ви връща обратно в най-романтичните страници на нашата история — Жеравна е такова място. И когато тръгнете обратно по завоите на Стара планина, ще знаете, че тук винаги ще ви чака един малък къс от България, останал непроменен и вечен.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК