АРХИТЕКТУРНО-ПАРКОВ КОМПЛЕКС “ДВОРЕЦЪТ” В БАЛЧИК

Архитектурно-парковият комплекс „Дворецът“ се намира на около 2 км югозападно от центъра на Балчик, в област Добрич, на територията на Българското северно Черноморие. Разположен върху стръмен морски бряг и обхващащ площ от над 190 декара, той представлява ансамбъл от вили, параклис, паркови тераси, водни съоръжения и ботанически градини. Комплексът е обявен за архитектурен и парков паметник на културата с национално значение и е сред най-посещаваните туристически обекти в страната, включен в списъка на Стоте национални туристически обекта на България.

I. История

Геополитически контекст и избор на локация

След Междусъюзническата война от 1913 г. Румъния, нарушавайки Петербургския протокол, обявява война на България и окупира територии в Североизточна България, включително Южна Добруджа. На 28 юни същата година румънската армия навлиза без съпротива в района между Тутракан и Балчик. Така Балчик попада под румънска окупация, продължила до 1940 г.

Кралица Мария Единбургска – съпруга на румънския крал Фердинанд I и внучка на кралица Виктория на Обединеното кралство – посещава района и е очарована от климата, природата и морските пейзажи. Освен личните ѝ предпочитания, изборът на Балчик за лятна резиденция има ясно изразено политическо измерение – символично утвърждаване на румънската власт върху най-южната точка на окупираната територия.

Правен и имотен статус

След румънската окупация имотите около местността „Трите воденици“ (дн. част от комплекса) са отчуждавани. Според архиви от 1935 г., кралицата получава формално правото на собственост върху 209,8 дка, а през следващата година площта е увеличена до 244,8 дка. Налични са документи за „безвъзмездно прехвърляне на земи“, включително от Министерството на земеделието на Румъния, а други терени са придобити чрез пълно изплащане на дължимите такси.

II. Строителство и архитектура

Проектиране и стил

Строителството започва през 1924 г. и продължава до 1934 г. Проектът е дело на италианските архитекти Америго и Аугустино, които създават една уникална архитектурна еклектика, съчетаваща балкански, мавритански, византийски, готически и ориенталски елементи. Комплексът не следва симетричен дворцов план, а се разгръща в хармония с терена – терасиран по склона към морето.

Използвани са местни строителни материали – камък, дърво, керамика, както и занаяти от района – резбовани врати, ръчно изработени керемиди, римски плочки и характерни дъбови греди.

Основни сгради и елементи

• Главната резиденция (Дворецът) – едноетажна вила с кула-минаре, типично за ориенталската архитектура, съчетаваща и православни, и мюсюлмански мотиви.
• „Стела Марис“ (Морска звезда) – малък параклис в готически стил, изграден на скалите. Тук временно е било положено сърцето на кралица Мария в сребърна кутия, по нейно желание.
• Висящите тераси – архитектурен ансамбъл от градини, цветни каскади и стълбища, разположени над морето.
• Градината с кръстовидното водно огледало – композиция с кръстовидна форма, символизираща религиозния синкретизъм на кралицата.
• Алеята на виното и винарната – използвани от кралското семейство за отдих и дегустации.
• „Мостът на въздишките“ – романтичен елемент в стила на венецианската традиция.
• Юзината и гаражите за яхти – функционални пристройки в близост до морето.

III. Културно значение

През 1930-те години Балчик се превръща в елитен летен курорт за румънската аристокрация. В двореца гостуват известни интелектуалци, писатели, художници, сред които Чечилия Куцеску-Сторк – първата жена професор по изкуство в Европа.

След 1940 г., с връщането на Южна Добруджа на България чрез Крайовската спогодба, дворецът преминава под българска администрация. През 1948 г. по междудържавно споразумение с Румъния обектът е преотстъпен за стопанисване от българската държава. През 1961 г. е издадено разпореждане за закупуване на всички румънски имоти на българска територия, а през 1970 г. е подписана Спогодба между НРБ и СРР за окончателно прехвърляне на собствеността.

През 1980-те години комплексът е възстановен и реставриран като музейно-културен и туристически обект. Въпреки това, някои общественици изразяват опасения, че експонирането на румънската кралица като централен образ на комплекса може да бъде тълкувано като пропагандно легитимиране на румънската окупация.

IV. Ботаническата градина

Към комплекса днес принадлежи и Университетската ботаническа градина – Балчик, под ръководството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Градината е създадена през 1955 г. и обхваща над 65 дка от територията на комплекса.

Основни колекции:

• Кактусова градина – най-голямата на Балканския полуостров на открито, с над 600 вида.
• Колекция от алпийски растения, тропически и субтропически видове.
• Разнообразие от редки дървесни и храстови видове, включително магнолии, метасеквои, гинко билоба, японска вишна.

V. Полезна информация за посетители

Адрес: Архитектурно-парков комплекс „Дворецът“, гр. Балчик, ул. „Ак. Д. Корнацки“ №1
Телефон: +359 (0) 579 7 24 76
Уебсайт: https://www.dvoreca.com

Работно време:

• Летен сезон (април – октомври): 8:30 – 20:00 ч.
• Зимен сезон (ноември – март): 8:30 – 17:00 ч.

Цени на билети (към 2025 г.):

• Комбиниран билет за комплекса и ботаническата градина:
  • Възрастни: 16 лв
  • Ученици и пенсионери: 6 лв
  • Деца до 7 г. и хора с увреждания: безплатно

Услуги:

• Екскурзовод на български, английски и румънски език
• Фото- и видеозаснемане (с допълнителна такса)
• Кафене и ресторант с морска гледка
• Паркинг за автомобили
• Арт-магазин и сувенири

Архитектурно-парковият комплекс „Дворецът“ в Балчик е уникално културно наследство, в което се преплитат история, политика, архитектура, религия и природа. Създаден от румънска кралица, но запазен и обгрижван от българската държава, той днес представлява мост между две култури, без да изтрива паметта за политическия контекст на своето възникване. Посещението му е не просто разходка в изкуството и ботаниката, а и урок по история, идентичност и национално самосъзнание.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК