Балчѝк е крайбрежен град в североизточна България, административен център на община Балчик в област Добрич с население около 14 500 жители, с което е петият по големина град на българското Черноморие след Варна, Бургас, Несебър и Поморие.
Разположен е в средните части на северното българско Черноморие, в близост до курортния комплекс Албена. Значими забележителности в Балчик са архитектурно-парковият комплекс „Балчишки дворец“, състоящ се от комплекс вили, изграден в периода 1924 – 1934 г. като лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска в най-южната точка на новоокупираните земи и създадената през 1955 г. от академик Даки Йорданов Ботаническа градина, простираща се днес на площ от 194 дка. На 5,5 km източно от центъра на града е езерото „Балчишка солница“ с калолечебния център „Тузлата“.
Намира се на стръмен черноморски бряг със силно пресечен терен, което разкрива разнообразни панорами към морето. Близо са курортите Албена (12,5 km), Кранево (14 km) и Златни пясъци (22 km). Разстоянието до град Варна е 40 km, до Добрич – 37 km и до Каварна – 19 km. Релефът е преобладаващо планински и хълмист, а в северната част на града – равнинен. Геоложката основа е от бял варовик. Градът е с южно изложение, закътан в залива и няма силно морско вълнение.
Балчик е град с богата и разнообразна хилядолетна история, датираща от 5-то, 4-то и 3-то хилядолетие пр. н. е. – период, от който са открити артефакти в града. Според старогръцкия историк Херодот, този град е издигнат върху много по-древно селище, което датира отпреди 6-8 хилядолетия. По време на гръцката колонизация на Черноморието милетски колонисти основават селището Круни (от гръцки: Κρουνοί) – името означава „извори“ (или „пролет“). Според Херодот градът е основан по времето на мидийския цар Астиаг, царувал от 585 пр. н. е. до 550 пр. н. е. Следващото име, което градът носи, е Крунос. Известно време след това, в чест на тракийския бог на виното, възприет от гърците под името Дионис, селището е прекръстено от гражданите му на Дионисополис (град на бог Дионис). След похода на Ситалк към 440 г. пр. н. е., селището става част от могъщото тракийско Одриско царство, включено в 46 г. сл. н. е. в Римската империя. В Късната античност градът е преместен по-навътре от брега и римляните издигат нова голяма крепост.
Прабългарско голямо селище, укрепено с валове, също има и в района на Авиобазата. Идентифицирана е средновековната „агломерация“ Карвуна, концентрирана около българската крепост от времето на Второто Царство Карвуна и стратегическото ново селищно укрепление на най-високия хълм „Ехото“. Тя дълго е главен град на Добруджа, докато, малко след смъртта на болярина Балик в 1366 г., наследникът му Добротица не премества столицата си в Калиакра. В края на 14 век градът пада под османска власт и турците го кръщават „Балчик“ на болярина Балик. Оттогава той носи днешното си име.
Балчик е освободен от османската власт през 1878 г. През 1919 г. Балчик отново е окупиран от Румъния. На 21 септември 1940 г. силите на военноморския ни флот, командвани от контраадмирал Асен Тошев, извършват десант и заемат града, Двореца, Каварна и ивицата на Добруджанското крайбрежие, които румънците не желаят да предадат на България, както е договорено от Цар Борис III в Крайовската спогодба (1940 г.), с което градът е освободен и българският суверенитет над Южна Добруджа е възстановен окончателно. В следващите месеци в Балчик и околните села са приети и се заселват хиляди българи, бежанци, депортирани от родните им български земи в Северна Добруджа.
Риболовът е типичен отрасъл. Градът развива основно туристическа дейност през летния сезон. Традиционните посетители са главно от Румъния, Русия, България, по-малко – от Чехия, Полша и скандинавските страни. Хотелиерството и ресторантьорството са основният източник на доходи за местното население. Сериозна пречка пред развитието на този отрасъл е липсата на достатъчна по площ пясъчна ивица.
Централният плаж на Балчик се намира североизточно от пристанището в посока Тузлата. Плажната ивица е дълга около 300 м. и е много добре поддържана. Водата в района е по-хладна от залива в който е разположена Албена, но е прозрачна, чиста и плитка. Плажът е охраняем, разполага с чадъри, шезлонги, свободна зона и заведения. Подходящ е за семейства. Поради непосредствената му близост до града и липсата на други близки плажове в района е много посещаван. Достъпът до плажа с автомобил е удобен, като в района има паркинги.
Яхтеното пристанище (Марината) дава възможност за акостиране на 60 яхти. Развит е яхтеният туризъм, който предлага разнообразни пътешествия по северното Черноморие. Организират се пикници, риболов и къпане в морето, бой с пиратски кораби, романтични нощни круизи и пр. В околностите на гр. Балчик са изградени и две игрища за голф, едното от които е проектирано от световноизвестния играч на голф Иън Уснам.
Пречиствателната станция е пусната в експлоатация през 2009 година и прерязана лентата и на брегоукрепителното съоръжение „Дамбата“, посредством което в морската си част Балчик се свързва с курорта Албена. Освен брегоукрепително съоръжение, „Дамбата“ е и пешеходна алея, по която туристите могат да се разходят от Балчик до Албена по самия бряг или да карат велосипеди. През 2015 г. е открит обновения парк „Ехо“. Изградени са три къта за спортуване на открито – за деца от 3 до 6 години, от 6 до 12 години, както и кът за възрастни с фитнес уреди. Подменени са бордюри, тротоари и настилки, както и облагородена растителността в емблематичната зона за отдих в Балчик. Изградени са стълби по стръмния скат на местността “Ехо”, с което се осигурява бърза пешеходна връзка от центъра до крайбрежната алея.
Дворецът в Балчик (Архитектурно-парков комплекс Двореца)
Неповторимата красота на природата в Балчик, Дворецът на румънската кралица Мария, уникалната университетска ботаническа градина са онези ценни природни и културно-исторически ресурси, заради които Балчик попада в класацията на 100-те национални туристически обекта.
Ботаническата градина на Балчик се намира на 2 км от центъра на Балчик, но може да се разходите до там и пеша, и на около 40 км от гр. Варна. Градината се намира в Архитектурно-парковият комплекс „Двореца” и е на 24-то място в Списъка на 100-те национални туристически обекта на България (носете си паспорта за печат). Ботаническата градина е групов паметник на културата от национално значение, и е бивша лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска в началото на 20-ти век. Точно тук тя е избрала да прекарва летата си. Румънската кралица Мария, отдавна си мечтаела за място, където да отсяда през летните месеци, като смятала, че само в Италия може да намери такава красота, но с изненада установила, че Балчик не отстъпва по нищо на италианския морски бряг.
Преди години Балчик е бил най-южната точка на Румъния и посещавайки го, тя решава, че ще построи своята лятна резиденция именно тук и я нарича „Тихото гнездо”. Благодарение на италианските архитекти, които тя наема да изградят Двореца, мястото се превръща в уникално произведение на изкуството, преплело в себе си различни стилове – български, мавритански, ориенталски, готически и др. Кралицата била последователка на бахаизма (бахайството е персийско учение, създадено през 19-ти век и изповядва единството на цялото човечество, създадено от един Бог). На това нейно увлечение се дължи и многообразието от християнски кръстове, минарета, чалми, делви от Мароко и много други. Дворецът има наблюдателна кула и в ниша, вдълбана в стената, се помещава денонощна охрана. В целия комплекс са разположени вили и паркове, където гостите на кралицата са се усамотявали и са се наслаждавали на неземната красота. Комплексът е разполагал с микроферма, поща, зеленчуков и цветарски разсадник, лозя, овощни градини, електроцентрала, столова и др.
Изключително ценен природен русурс на региона е Балчишката тузла с нейната висококачествена лечебна кал, която спомага за възстановяването и поддържането на здравето и красотата. Балчишката Тузла е лиман, образуван върху свлачище, в който се просмуква солена морска вода. Интересен факт е, че солеността му е близка до солеността на Мъртво море, най-соления воден басейн в света. Уникалният състав на образувалата се по дъното кал има доказани лечебни свойства за редица заболявания на нервната и опорно-двигателната система. Спада към високо минерализираните с над 35г/кг – сулфиди, хлориди, сулфати и магнезий. Калта е сива до сиво-черна, мазна, с едрозърнести частици, а минерализацията на калта в езерото зависи от оводняването на езерото.
Полезно действие на лечебната кал:
- Опорно-двигателния апарат – артрити, артрози, посттравматични и фрактурни състояния;
- Женска и мъжка полова система – дисменорея, стерилитет, простатит, олигоспермия и др.
- Периферната и централна нервна система – радикулити, неврити, детска церебрална парализа, дискова болест и др.;
- Обмяна на веществата, стомашно-чревния тракт и черния дроб – остеопороза, лек диабет и др.;
- Кожата – псориазис, кожни язви, екземи, белези, изгаряния и др.
В зависимост от възрастта и общото състояние на пациентите, професионалистите в тази област определят методите на калолечение. Калните процедури могат да се прилагат както самостоятелно, така и комбинирано с други фактори като: слънчеви бани и псамотерапия, минерална и морска вода, физиотерапия, лечебни масажи и гимнастика.
Ваканционно селище Бялата Лагуна е разположено на панорамен залив между Балчик и Каварна и се намира в непосредствена близост до Балчишката Тузла – местност известна с лековитата си кал, подобряваща нервната и опорно – двигателната система. Този лечебен феномен се крие само на 5км от Балчик.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
