Каварна е административен и стопански център на едноименната община Каварна. Градът има около 12 000 жители, с което е шестият по големина град на българското Черноморие след Варна, Бургас, Несебър, Поморие и Балчик.
Разположен е в средните части на северното Българско Черноморие, южно от нос Калиакра. Намира се на 43 km от областния център Добрич, на 18 km от Балчик, на 20 km от Шабла, на 38 km от Дуранкулак, на 42 km от Варна и на 500 km от столицата София.
Каварна е спомената в известната книга на Свобода Бъчварова „Опасен чар“, по която е направен едноименният филм с Тодор Колев. В началото на книгата действието се развива в Каварна, където по време на театрална пиеса, главният герой се запознава с млада учителка, с която преживяват кратък романс.
На брега е създаден просторен изкуствен плаж. До морето се издига труднодостъпният, с почти отвесни скатове, нос Чиракман. В миналото Чиракман се е врязвал на километри навътре в морето, но при силно земетресение той се срутва и постепенно ерозионното действие на водата оформя сегашния му непристъпен вид. На неговото равно плато са запазени развалините на крепостни стени, ровове, църкви, некрополи, където и до днес се провеждат археологически разкопки и изследвания.
Районът е богат на минерални води, които се причисляват по качества си към трапезните. Каварненският край предлага великолепни възможности за развитието на екотуризъм и специализиран туризъм – наблюдения и фотографии на растения, на делфини и различни риби в крайбрежните води. Любителите на птиците могат да останат с незабравими впечатления по всяко време на годината. Богатото разнообразие на птичи видове привлича туристи от цял свят и допринася Калиакра и Яйлата да се превърнат в едни от най-предпочитаните места в България за развитие на орнитоложки туризъм.
Градът е основан през V век пр.н.е. от гръцки колонисти, разположили на платото на нос Чиракман колонията Бизоне. През III – II век пр. Хр. временно се заселват скитите. През тези години градът играе важна посредническа роля в търговията между местните селища и търговците от о-в Родос, Хераклея, Синоп, Египет и други. Северното добруджанско българско крайбрежие, въпреки че е неудобно за пристан, поради скалистите си брегове, е било притегателен център за търговците от Черноморието и Средиземноморието, поради това, че местните хора са произвеждали и търгували с висококачествено пшенично зърно. През втората половина на I век пр.н.е. катастрофално земетресение поглъща античния град в морето. Челната част на нос Чиракман се откъсва и заедно с нея във водите на Черно море потъват и най-богатите жители на града.
През римския период градът е бил възстановен под същото име и бързо процъфтява, селището се възражда, а пристанището се оживява. Известни са останки от базилика от VI век, може би посветена на светците Козма и Дамян. Градът съществувал в този си вид до VII век, когато бива разрушен от славяните и прабългарите, които създават селището Карвуна.
През Средновековието селището се развива значително, като през XIII – XIV век достига своя най-голям разцвет при добруджанските деспоти Балик и Добротица. С днешното си име селището се споменава за първи път в началото на XV век. През времето на турските нашествия градът е бил почти разрушен, но през втората половина на XVII век отново е застроен.
Градът е значителен икономически и културен център през Античността и Средновековието с богати и разнообразни културни останки – крепостни стени, раннохристиянска базилика, средновековни църкви, обществени сгради.
От началото на XX век Каварна бележи бърз възход като стопански и културен център на региона, прекъснат през 1913 г. когато градът пада под румънска окупация. През 1940 г. градът е върнат в пределите на Царство България.
Днес икономиката на града се развива на базата на селското стопанство, което все още създава най-голяма част от БДС. Въпреки оскъдната, изкуствено създадена пясъчна ивица, в града се възлагат надежди на морския туризъм. Търсят се и други варианти за почивка, като например голфтуризма Северно по бреговете на Каварна, в непосредствена близост до курортната зона, съществува действащо рибарско селище. В Каварна често се осъществява дейността тралене (начин за ловене на рапани), което е особено доходоносно, но забранено от закона, поради вредния си ефект върхо морското дъно и неговите флора и фауна. Градът разполага с малко яхтено пристанище и риболовна база.
Централният плаж на града се намира в пристанищния залив. Плажната ивица е изкуствено създадена и дълга около 500 м. Тя е отдалечена от градската част на около 3 км. Поради този факт е препоръчително до нея да се стигне с автомобил, като в района има места за паркиране. Морето в района е дълбоко. Плажът е охраняем, разполага с чадъри, шезлонги, свободна зона и заведения. Подходящ е за семейства.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Нос Калиакра – Издаден е 2 км навътре в морето. Намира се на 8 км от село Българево, община Каварна. Носът е природен и археологически резерват. Там гнезди аристотелевият корморан и могат да се видят делфини. През IV в. пр. Хр. тук израства селището Тиризис, по името на местното тракийско племе „тиризи“. Според древногръцкия историк и географ Старбон, тук, наместникът на Александър Македонски – Лизимах е разположил своята войска във войната с черноморските градове – колонии, където скрил съкровище от четиридесет товара злато. През римската епоха крепостта се разраства под името Акрос Кастелум (укрепен нос) – строят се водопровод, баня, крепостни стени, обществени сгради. В края на XIV век крепостта става столица на Карвунското деспотство на Добротица, който сече монети с името на Калиакра. Запазени са много архитектурни останки от крепостни стени, средновековни църкви, римска баня, водопровод, гробница, обществени сгради.
Яйлата – „Яйла“ е национален археологически резерват. Той е приморска тераса, отделена от Добружанското плато с 50 – 60 метрови скални масиви. Яйлата е неповторимо място, което съчетава археологически останки с природни дадености. Тук се намира пещерно селище от над 100 пещери от V хилядолетие пр.н.е. От Античността са запазени светилище, жертвени камъни, винарни, четири некропола от скални гробници, вкопани в скалния масив, запазена и частично реставрирана крепост от V-VI век след Хр. и други паметници на културата. През Средновековието пещерите са били използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях се различават прабългарски знаци – руни, кръст и каменни икони.
Русалка – Ваканционно селище „Русалка“ е разположено на 20 километра източно от град Каварна в уникалния природен резерват „Птичия залив“ и на север от нос Калиакра. В силно урбанизираната Европа районът на „Русалка“ е една от малкото запазени в наши дни диви степи на континента. Изключително красиво насеченият скалист бряг, малките закътани пясъчни ивици, вековните дъбове и растителни видове привличат милиони представители на пернатия свят и превръщат „Птичия залив“ в оазис на недокоснатата от векове природа. Многобройни археологически паметници, най-старите от които са от преди 8000 години, превръщат крайбрежието на „Русалка“ в неповторим археологически резерват. Античните и средновековни крепости, скалните гробници, пещерите, жертвените камъни и днес са притегателен център за учени и специалисти от цял свят.
Голф-проект „Тракийски скали“ – В близост до общинското село Божурец се намира най-големият черноморски голф-проект, наречен „Тракийски скали“. Първокласният голф-комплекс включва игрище, свръхлуксозни апартаменти и вили, както и яхтено пристанище. Този проект, заедно с още едно голф-игрище, Блексийр Рама Голф и Вили, се осъществяват по идея на световноизвестния голфър Гари Плейър. Третото игрище, Лайтхаус Голф и Спа, е създадено по проект на Иан Уснам.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
