Лиля̀на Ивано̀ва Петро̀ва, по-известна като Лѝли Ивано̀ва е родена на 24 април 1939 г. в гр. Кубрат. Тя е кръстена на починалата си по-голяма сестра Лиляна. От 1961 г. развива непрекъсната изпълнителска и концертна дейност, записва песни и албуми, има медийни изяви, участва в телевизионни програми, снима се във видеоклипове. В знак на уважение за приноса си към българската популярна музика понякога е наричана „Примата на българската естрада“. Обявена е за “Най-големия български поп изпълнител за всички времена” със специална награда от БГ радио през 2023 г.
Лили Иванова започва кариерата си предимно с популярни за времето си италиански, френски и други чужди песни, като бива смятана за добра имитаторка на стила на Рита Павоне. Въпреки това още в първите години на своята професионална работа започва да се насочва основно към български авторски песни. В кариерата на повечето професионални изпълнители от епохата на социализма голяма роля играе държавната структура „Концертна дирекция“, тъй като тя е мениджър и импресарио на певците, като им осигурява връзка с композитори, текстописци и музиканти, които да създават творчество за тях, а едновременно и ги ангажира за участия. По този начин веднага след като певицата добива известна популярност, тя получава възможност да ѝ бъде създаден индивидуален репертоар, като това допринася за изграждането на собствен певчески стил. Стилът ѝ е характерен, с подчертаната лиричност и мелодичност на музиката. Музиката ѝ през 60-те и 70-те години често е със сложни и богати оркестрации, драматични преходи между тихи и силни моменти, изпълнявана нерядко с духов бенд, струнен оркестър, ритмична секция, електрически китари, с акценти на пиано или хамонд-орган и беквокали (понякога хорови), осезаема реверберация в гласа на изпълнителя. Впоследствие с отминаването на модата на този стил, певицата изпълнява музика, съпроводена със звука най-вече на електрически инструменти. След 2000 г., особено при живите си участия, песните, изпълнени върху звука на предварително записани синбекове, биват редувани с изпълнения, съпроводени от няколко инструмента – основно пиано, цигулка, китара и саксофон. Певицата нееднократно в кариерата си заявява колко е важен за нея и какъв приоритет отдава на стойностния текст. Тя изпълнява основно поп-песни, написани от български композитори и текстописци. Също така присъстват и песни на руски, английски, немски, френски, турски, испански, италиански, румънски език и иврит, които изпълнява предимно на турнетата си в чужбина. Съгласно прокарваната идеологическа политика, дори и чужди песни е било препоръчително (макар и не напълно строго спазвано) да се пеят на български език, поради което певицата има множество кавър версии на известни песни, станали популярни на запад от Желязната завеса, което е обичайна практика за цялата популярна музика от периода преди 1989 г.).
През 1956 г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се нарича Варна) за медицинска сестра – престижна за времето си професия, а и техникумът е недалеч от Кубрат. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „Шипка“, срещу тогавашното кино „Република“, а не в общежитие. В това кино има концерти популярната певица Ирина Чмихова, по чиято музика младата ученичка се увлича, но бъдещата изпълнителка не може да си позволи билет, а я вижда на живо едва по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред публика на Лили Иванова са от 1956 – 57 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под ръководството на учителя по музика Христо Иванджиков Лили Иванова също участва с пеене и свирене на акордеон в малки непрофесионални състави, т. нар. „агитки“, които изпълняват руски песни пред моряци, в други училища и при различни тържества, като така си спечелва известността на местна певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват в България), са „Ganz Paris träumt von der Liebe“ („Цял Париж мечтае за любовта“) на Катерина Валенте и „Arrivederci, Roma“ („Довиждане, Рим“), които пее на училищни прояви.
Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Единият е случайно дочут разговор между бъдещия ѝ съпруг и негов колега, че тя има талант и би могла да добие известност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказание на ръка от възрастна циганка. Трети знак е силното впечатление от изпълнението на песента „Камино“ от певицата Ирина Чмихова на концерт в читалището в Кубрат. Лили Иванова моли певицата да ѝ даде текста на песента, тя ѝ казва, че ще го направи, когато се прибере в София, но така и забравя да го направи. Текстът бива свален от нейни приятели, които са направили любителски магнетофонен запис на концерта и така тя разучава песента.
Изпълнителката научава, че за да може да се занимава сериозно с музика, ѝ е нужна т. нар. „категория“ (документ, удостоверяващ изпълнителски умения), поради което започва за около две седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а след това на прослушване от комисия в Русе получава „трета категория“ за певица. По това време тя осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите ѝ са против поради лошото мнение за артистите, но тя е решена да отстоява целта си.
През 1961 г. певицата решава окончателно да се премести в София. Чрез Лидия Станчева, завеждаща сектор „Естрада“ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова Евгени Комаров. Той предлага помощта си в избора на репертоар и тя започва уроци при него, но бързо ги прекратява, тъй като той ѝ преподава руски романси, в които тя не желае да се развива. През този период за около 4 години живее в хотел „Родопи“, тъй като не разполага с квартира. За да осигури престоя ѝ в София, пари ѝ праща първият ѝ съпруг, а получава подкрепа и от Лидия Станчева.
През 1962 г. певицата е включена в концерт на Вили Казасян и неговия състав „Студио В“ в концертна зала „България“. Основните ѝ участия през този период са като подгряваща певица в участията на оркестър „Мелодии“, в които утвърдените имена са Емил Димитров и Мария Косева. Те пеят в сградата на БИАД и из страната.
Лили Иванова продължава работа с групата на Здравко Радоев и продължава обиколките из страната с певицата Грета Ганчева, фокусника Орфи, имитатора Христо Минчев (Пилето), народните певци Борис Машалов и Йонка Кипчева. Здравко Радоев, като син на композитор, вижда заложбите на певицата, напътства я професионално и я насочва да слуша песните на Кони Франсис, Рита Павоне, Доменико Модуньо, Ела Фицджералд, Далида, Шърли Беси и др. По това време Лили Иванова има връзка с музиканта и живее с него около 3 – 4 години. В този период певицата на два пъти по време на нейни турнета из страната се сблъсква със сериозни здравословни проблеми, които налагат две операции, които не ѝ позволяват да има деца в бъдеще.
Следва покана от оркестър „Балкантон“ за концерт, който да бъде излъчен по югославската телевизия. В Белград Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, начело с потомствения музикант, пианиста Иван Пеев. Между певицата и пианиста бързо пламва любов, започват връзка и той ѝ предлага брак. След като Хачо Бояджиев става директор на Концертна дирекция, той нарежда на оркестъра да се върне в България за турне в България, в което участва и Лили Иванова. Малко по-късно, на 15 март 1965 г., двамата сключват брак (втори за изпълнителката). На тържеството присъстват само трима души, най-близки приятели. В биографията си от 2009 г. певицата нарича Иван Пеев „единствената (ми) любов“. След сватбата си те заминават на турне в СССР.
В този период е издадена наредба, която задължава певците да пеят на български език. Това поставя Лили Иванова в неблагоприятна ситуация, тъй като тя все още няма богат български репертоар. Решава да помоли Йосиф Цанков да ѝ напише песен. Той композира „Събота вечер“ (1965), но тъй като Лили Иванова все още е неутвърдено име, композиторът за първи път лично отива в радиото да провери как се получава звукозаписът на неговата песен. Харесва изпълнението и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в Съветския съюз, песента вече е хит.
Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През 1964 г. Хачо Бояджиев снима във Видин 3 нейни песни. Особено популярно става заснетото видео към песента „Събота вечер“, в което певицата управлява валяк, докаран от Перник на собствен ход за една седмица. С тях е фотографът Иво Хаджимишев, който заснема фотосесия, от която е избрана снимката за обложката на първата ѝ българска плоча.
През 1965 г. певицата се снима в игралния филм „Неспокоен дом“ на режисьора Рангел Вълчанов, в който в кабаре изпълнява песента „Cuore“ („Сърце“) на Рита Павоне.
През 1966 г. в Братислава, Чехословакия Лили Иванова се явява на първия си международен конкурс. Песента, с която участва, е „Адажио“ по музика на Ангел Заберски и аранжимент на съпруга ѝ Иван Пеев. Фаворитът на журито е Карел Гот и въпреки претенциите на чешката страна за първо място на техния изпълнител българската певица има повече точки, което ѝ носи и трите награди „Златен ключ“ – за най-добър изпълнител, за най-добра мелодия и текст.
Конкурсът се предава на живо по телевизията, което ѝ носи признанието и уважението на международната публика. След конкурса от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на следващия ден Лили Иванова да пее по унгарската телевизия. Действително на другия ден изпълнителката е в Будапеща и представя и там песента си. Победителката на следващата сутрин се връща в България, за да пее на провеждащия се през това време конкурс „Златният Орфей“ в Слънчев бряг. Там обаче е забранено да се съобщава и коментира за спечелената награда, което огорчава изпълнителката.
През 1967 г. Балкантон издава втората дългосвиреща плоча на Лили Иванова – „Уличката малка“. Следва турне в Куба, като с нея пътуват и група оперни певци, сред които Юлия Винер-Ченишева и Павел Герджиков. Там Лили Иванова пее на редица концерти, включително и в хаванския театър „Амедео Роланд“.
През 1968 г. певицата за пореден път има голямо турне в СССР, обикаляйки Москва, Ленинград, Киев, Рига, Алма Ата, Новосибирск. На „Златния Орфей“ през същата година Лили Иванова представя „Лунната соната“ на Ангел Заберски. Участва и в IX Световен фестивал на младежта и студентите, както и на фестивал в Барселона с Бисер Киров, където печели отличия.
През 1969 г. се явява на третото издание на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания с над 1 милион копия, където печели „Трофея на Мидем“. Същата година излиза албумът ѝ „Камино“.
За изложението в Осака Експо-70 японската страна харесва песента „Панаири“, но желае да пее Йорданка Христова. Лили Иванова обаче не разрешава друг да пее песента ѝ, в резултат на което Тончо Русев и директорът на „Златният Орфей“ Генко Генчев уреждат Лили Иванова да отиде. В делегацията е и Борис Гуджунов. На изложението те три пъти дневно дават малки представяния. Японският импресарио, виждайки възможностите на българите, кани певицата на участия в нощни клубове и открити летни театри, а впоследствие – и на осем големи концерта в Токио, Осака, Нагасаки и Хирошима.
В началото на 70-те години Лили Иванова прави редица концерти в Турция заедно с колегата си Борис Гуджунов и оркестъра на Иван Пеев. Имат редица изпълнения в Истанбул и страната. Поради успеха им турски импресарио ги кани за бъдещи участия. Почти през цялото им пътуване техни спътници са популярните в родината си певци Фюсун Йонал, Танжу Окан, Ажда Пекан, с която се познава от съвместно участие в Барселона, и актьорът Йозтюрк Серенгил. Групата е под постоянния интерес на пресата, която често публикува репортажи за тях.
През 1970 г. Лили записва албума „Този свят е тъй прекрасен“, през 1972 година – двойния албум „Обичам те“, а през 1973 г. – „Вечност“ и „Панаири“.
През 1973 година посещава Париж за Втория международен конкурс за естрадни песни и изпълнители „Гран при“, откъдето също се прибира с награда. На „Златният Орфей“ през същата година Лили Иванова се запознава с гостуващия Хулио Иглесиас, а следващата 1974 г. печели „Голямата награда за изпълнител“.
Третият съпруг на Лили Иванова е Янчо Таков, син на партийния функционер от управлението на Тодор Живков Пеко Таков. Кумове са им Людмила Живкова и съпругът ѝ Иван Славков. Бракът не просъществува дълго. След развода (около 1975 г.) на изпълнителката са създадени проблеми с намирането на участия.
В средата на 70-те години Здравко Радоев ръководи оркестър „Маковете“, с който пее Лили Иванова. В оркестъра се включва като допълнителен китарист и певец Асен Гаргов, с когото певицата започва лична и професионална връзка, която продължава 16 години. През 1975 г. се записва албумът „Танго“, следващата година – „Стари мой приятелю“, а през 1977 година – „Гълъбът“ и „Лили Иванова изпълнява песни от Александър Йосифов“. През 1978 г. записва първия от двата съвместни албума с Асен Гаргов „Животът ни събира, животът ни разделя“. През 1979 г. се появява двойният албум „Моят град“.
През 80-те години Лили Иванова има множество участия в Източна и Западна Германия. През 1981 г. участва в развлекателното предаване „Abends im Rampenlicht“ („Вечер в светлината на прожекторите“) на германската телевизия DFF, където се представя заедно с Дорит Геблер, Ролф Херихт и Хелена Вондрачкова. В средата на 80-те години театралният режисьор Фолкмар Нойман кани Лили Иванова за изяви в берлинския „Фридрихщатпаласт”. Тъй като в репертоара ѝ липсват подходящи песни, за кратък период от време тя подготвя англоезични песни, както и песни от българския си репертоар, но преработени на немски език. За нея пишат песни авторите Клаус Мунро, Ралф Арни, Арнолд Фрицш, Герард Зийбхолц, Хорст Крюгер, Михаел Хансен и Дитер Шнайдер. Певицата постоянно пътува между двете държави и в периода 1986 – 1991 г. разчита основно на ангажименти в Германия. Там тя се изявява на много места, включително и в шоу програми като „Шареното котле“ и в нощни клубове, като от 1984 до 1990 г. има повече от 1600 участия на живо в ГДР. През 1987 г. певицата е официалният културен посланик на България по време на честванията на 750-годишнината на Берлин. След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите изпълнителката се връща окончателно в България.
През 1981 г. излизат два албума: „Предупреждение“ и „Kein Film war schöner“, включващ немскоезични версии на български песни. Следващата година – „Щурче“, а през 1983 г. – вторият дуетен албум с Асен Гаргов „Сърцето те избра“. През 1984 г. се появява двойният албум „Искам те“. През 1986 г. се появява албумът „Лили Иванова ’86“, следващата година – „Ти ме повика“, а през 1989 г. – „Тежка сватба“. Последните песни, написани от Асен Гаргов за Лили Иванова – „Необяснимо е“ и „Студ“, са записани в албума „Тежка сватба“.
След 10 ноември 1989 г. Концертна дирекция е закрита, поради което вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било дотогава. Лили Иванова продължава да работи предимно по частни участия и партита с група от няколко музиканти. С нея взема участие Чочо Владовски, с когото тя работи 4 години. След кризата от 1996 г. тя не може повече да си позволи група и за известно време използва само синбек при участията си. В средата на 90-те години изпълнителката започва отново да прави самостоятелни концерти. Първоначално – в малки зали, защото се налага сама да ги ангажира и заплаща, с апаратура под наем и без оркестър. Постепенно концертите ѝ стават все по-търсени и големи, поради което тя си позволява да се издържа основно от тях.
През 2000 г. Лили Иванова издава албума „Ветрове“ и взема участие с песента „Камино“ в албума „Каналето и приятели“. През 2001 г. следва „Любовта е по-силна от всичко“, през 2002 г. – „The Best 1“, включва 6 песни в албума „Хитове по текстове на Асен Ошанов“ и издава един дуетен сингъл с Драго Драганов.
Първият брой на списание „Плейбой“ на български език, който излиза през април 2002 г., публикува еротична фотосесия на Лили Иванова, като снимките са направени от екипа на Васил Къркеланов. Проявата ѝ има отзвук в медиите, като певицата особено държи на публичната подкрепа, изразена в статията „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев. През 2003 г. се появяват „Илюзия, наречена любов“ и „The Best 2“, а през 2004 г. – „Танго“. През 2006 г. изпълнителката е удостоена със звезда на Алеята на славата.
През 2006 и 2009 г. без одобрението на певицата са публикувани две нейни неофициални биографии – „Просто Лили“ и „Лили. Един живот, една съдба…“. Лили Иванова публично протестира срещу двете издания – осъжда автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.
През 2007 и 2008 г. Лили Иванова прави големи концерти в „Зала 1“ на НДК, които са записани и излъчени от bTV. В тези две поредни години са издадени дисковете „Една любов“ и „Без правила“. На 9 януари 2009 г. певицата изнася концерт в зала „Олимпия“ в Париж, с което сбъдва своя отдавнашна мечта (споделена в статията „Срещи с имена от естрадата“ на Вера Грозева през 1979 г.). Същата година открива Дните на София в Москва.
През 2008 г. Мартин Карбовски взема обширно биографично интервю в дома на изпълнителката, излъчено в два епизода на предаването „Отечествен фронт“ по Нова телевизия. През месец април 2009 г. на българския пазар излиза автобиографичната книга „Истината“ на Лили Иванова под редакцията на същия журналист. През 2010 г. се появяват албумите „Този свят е жена“ и „В името на вярата“.
В началото на 2012 г. Лили Иванова представя записи по текстове на Явор Кирин, като песните „Няма кой“ (музика: Красимир Гюлмезов), „Другото лято“ (музика: Александър Бръзицов), „Нейното име“ (музика: Росица Кирилова), „Шепот“ (музика: Явор Кирин), „Икар“ (музика: Камен Драндийски), записани в албума ѝ „LI“. През същата година записва и „Черната овца“ на група „Ахат“ (Божидар Главев) и „Светът е създаден за нас“ (музика: Огнян Енев, текст: Мартин Карбовски). По-късно същата година се появяват видеоклиповете „Ти не си за мен“ с участието на Мариус Куркински, както и още три клипа – всички под режисурата на Явор Веселинов.
На 22 ноември 2012 г. пред публика от около 15 000 души изнася мащабен тричасов концерт в зала „Арена Армеец София“, като певицата е първият български изпълнител, представящ се в тази зала. През 2014 г. издава албума „Поетът“, като хитове от него стават песните „Поетът“ и „Сърцето е чупливо“. На 16 май 2015 г. Лили Иванова изнася концерт в зала „Troxy“ в Лондон, който е и нейният първи концерт в столицата на Великобритания. Концертът минава успешно и отзивите в медиите са единодушни: певицата за пореден път доказва високия си професионализъм.
През 2023 г. Лили Иванова създаде Фондация “Лили Иванова”, чиято цел е “популяризиране достиженията на бългаската музика и култура в страната и чужбина и повишаване на тяхното ниво.
В бъдещата си дейност Фондация “Лили Иванова” ще следва нейния път – ще организира всякакви събития и дейности от културен характер – концерти, инсталации, изложби; ще изготвя документални, рекламни или художествени филми; ще издава книги, сборници и всякакъв род литературни, печатни или потребителски продукти, представящи Лили Иванова пред обществеността като една велика жена творец, превърнала се в икона.
В последното десетилетие Лили Иванова работи със своя LI Orchestra, а аранжор на цялата ѝ програма, включваща както нови песни, така и хитове с нови, съвременни аранжименти, е Ангел Дюлгеров.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
