Айзък Азимов е роден на 2-ри януари 1920-а година в с. Петровичи (Смоленска област, РСФСР), в семейството на евреи – майка Анна Рахил Бертрам-Азимов, и баща – Йехуд Азимов, мелничар. Семейството емигрира в Съединените щати, когато малкят Айзък е на 3 години. Момчето израства в Бруклин. Почива на 72-годишна възраст в Ню Йорк на 6-и април 1992-ра година.
По време на Втората световна война е на въздушната експериментална станция на Филаделфийската флотска корабостроителница. Освободен е от армията с почести и с ранга ефрейтор.
Той е създателят на термина “роботика”, както и на трите правила на роботиката, които са в основата на отношенията между изкуствения интелект и човека? Ще се изненадате, че макар да е биохимик по образование, смелото въображение на този човек “роди” името на нова наука – роботиката.
Завършва Колумбийския университет в САЩ. Преподавал е в Бостънския университет, с който остава свързан до края на живота си. Носител е на пет награди “Хюго” за период от близо 30 години – между 1963-а и 1992-та година; на две награди “Небюла”, за най-добър роман през 1972-ра и 1976-а година; на мемориалната награда Гранд Мастър, на името на Деймън Найт (1987) и др. Името му бележи т.нар. Златен век на научната фантастика в световната литература, в която преди него са записали имената си Клифърд Саймък, Джон У. Кембъл, Хърбърт Уелс, Едуард Гибън и др. Зедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк, Айзък Азимов е признат за единия от “големите трима” писатели фантасти на своето време. Член е на МЕНСА и 7 години е бил президент на Американската асоциация на хуманистите.
Айзък Азимов е известен най-вече с фантастиката си, но е написал и множество научнопопулярни книги, в които се опитва да обясни научни факти на достъпен и разбираем език. Един от най-големите му трудове е “Пътеводител в Библията”, който разглежда всички книги в Стария и в Новия завет и ги обяснява в историческия им контекст, без да засяга религиозния аспект на текста. Всъщност, схващането му е, че Бог не е рационално понятие и няма как да бъде научно обяснено, но нито в едно свое интервю, писателят не се определя като атеист.
“Падането на нощта” (1941 г.) получава оценката “един от най-известните научнофантастични разкази на всички времена”.
“Написването на “Падането на нощта” беше вододел в професионалната ми кариера… Внезапно ме взеха на сериозно и света на научната фантастика разбра, че съществувам. Всъщност, с течение на годините стана ясно, че съм написал “класика”, казва Азимов в едно интервю.
Поредицата за “Фондацията” и тази за Галактическата империя и за роботите, които по-късно се обвързват с “Фондацията”, са признати за класика в жанра. Историите от поредицата “Фондацията” (по-късно събрани в трилогията за Фондацията: “Фондацията”, 1951 г., “Фондация и Империя”, 1952 г. и “Втората Фондация”, 1953 г.) писателят започва да пише през 1942-ра година. Много години по-късно той продължава поредицата с “Острието на Фондацията” (1982 г.) и “Фондация и Земя” (1986 г.), и се връща към събитията, описани в първоначалната трилогия с “Прелюдия към Фондацията” (1988 г.) и “Битката за Фондацията” (1992 г.).
В крайна сметка в него надделява ученият, който посвещава себе си на футуризма – на визията за бъдещето. Азимов е автор и на хумористични книги, на детска литература и дори на поезия. Научнофантастичните му книги, с които е най-известен, са само малка част от творчеството му и повечето са писани в самото начало на писателската му кариера, и в края й.
Азимов е едва 5-годишен, когато се научава да чете. В магазина на баща му имало много списания с разкази. От тях се запалва по научно-фантастичните четива. На 18 написва първия си разказ, а първия си роман – “Камъче в небето” – на 30.
Книгата е публикувана през 1950-а година и става базисна за всички следващи от поредицата научно-фантастични гворби на писателя. За цялата си кариера Азимов е автор и редактор на над 500 книги. Веднъж го попитали, какво би направил, ако му остават няколко минути живот. Той отговорил, че ще започне да пише по-бързо.
Описват Азимов като човек, който страдал от доста фобии. За летенето вече стана дума, но писателят имал и други страхове – да плува, да кара велосипед и пр. Много трудно се научил да шофира. В книгата си “Азимов отново се смее” сам признава, че е истинска “анархия на колела”, и изобщо, че не притежава никакви физически сръчности. С това сам често забавлявал близките си приятели – писателя Кърт Вонегът, създателя на “Стар Трек” Джийн Родънбъри, както и членовете на кръга “Бейкър Стрийт Ирегюлърс”. Чувството му за самоирония било заразително, а като добър разказвач карал всички да се смеят с глас.
Що се отнася до научните му публикации и книги, още в колежа Азимов написва учебник “Биохимия и метаболизъм на човека”. Самият той смятал, че най-трайните му приноси ще бъдат неговите “Три закона на роботиката” и термините “роботика”, “позитронен” и “психоистория”, които влизат в Оксфордския речник на английския език. Сред научно-популярната литература под негово авторство, високо оценени от научните среди са заглавията “Гравитационната гибел на Вселената” и “Светът на въглерода”.
Айзък Азимов формулира Трите закона на роботиката в своите научнофантастични разкази през 40-те години на миналия век. Тези закони имат за цел да гарантират, че роботите действат етично и не нараняват хората. Те са както следва:
1. Един робот не може да нарани човешко същество или чрез бездействие да позволи на човешко същество да бъде наранено.
2. Роботът трябва да се подчинява на заповеди, дадени му от човешки същества, освен когато такива заповеди противоречат на Първия закон.
3. Роботът трябва да защитава собственото си съществуване, стига тази защита да не противоречи на Първия или Втория закон.
Трите закона на роботиката на Азимов повлияха на мисленето на много хора за етичните последици от изкуствения интелект и роботиката и те остават важна част от научната фантастика и разбирането на по-широката общественост за тези технологии.
През 1964-а година вестник “The New York Times” пита Азимов, как си представя света след 50 години. Днес може да отбележим, че писателят е предвидил почти всички технологични постижения на днешния ден: тостери, автоматична кафе машина, тенджера под налягане и такава с таймер; казал, че старият тип готвене ще бъде хоби за маниаци; че ще има компютри с “мозъци”, но въпреки това те ще бъдат ръководени от хора; че компютърните дисциплини ще са в основата на учебния процес в училищата; че техниката ще работи на акумулатори; че 50% от енергията ще се произвежда от АЕЦ, но ще има и много слънчеви електроцентрали; че ще дойде времето на преносимите телефони (мобифони) и на безпилотното летене; че човечеството ще започне по- активно усвояване на Арктика и пустинните пространства; че раждаемостта на някои места по света ще бъде поставена под контрол и пр.
Едно от най-известните предсказания на Азимов е неговото предсказание за появата на глобалното село. В своите писания Азимов си представя бъдеще, в което хора от цял свят ще бъдат свързани чрез технологии, позволявайки им да комуникират и взаимодействат помежду си в реално време, независимо от тяхното местоположение. Тази прогноза се сбъдна с широкото приемане на интернет и социалните медии, които направиха възможно хората да се свързват помежду си от всяка точка на света.
Азимов също прогнозира развитието на изкуствен интелект и роботи, които ще могат да изпълняват задачи и да вземат решения сами. Той пише за роботи, които биха могли да работят заедно с хора и дори да поемат опасни задачи, за да защитят човешките работници. Въпреки че все още не сме достигнали точката, в която роботите са в състояние напълно да заменят хората във всички задачи, виждаме нарастващи нива на автоматизация и използването на роботи в различни индустрии.
Азимов също прогнозира широкото използване на генното инженерство и способността за манипулиране на човешкия геном. В разказите си той пише за използването на генното инженерство за създаване на хора по поръчка със специфични черти и способности. Въпреки че все още не сме достигнали точката на създаване на хора по поръчка, виждаме значителен напредък в областта на генното инженерство и способността за модифициране на човешкия геном.
Други прогнози, направени от Азимов, които се превръщат в реалност, включват развитието на космически колонии и изследването на други планети, използването на слънчевата енергия като основен източник на енергия и увеличеното използване на виртуална реалност за комуникация и забавление.
Учудващо е, как този невероятно развит и прозорлив ум – Айзък Азимов, е предвидил толкова много неща за бъдещето, които едва днес стават актуални и разбираеми за хората. В знак на почит към писателя, милиардерът Илон Мъск изстреля автомобил в космоса, с три романа на писателя вътре. Така че, въпреки че приживе Азимов се страхувал от летенето, негови творби полетяха в Космоса, и там направиха своето галактическо пътешествие, вместо автора си.
С първата си съпруга – Гертруд Блугерман живее близо три десетилетия – от 1942-ра до 1973-та година. Синовете му Дейвид и Робин са от първия му брак. С втората си съпруга се запознава, докато й дава автограф. Джанет Опал Джепсон била по онова време начинаеща писателка и с една година по-възрастна от него. Двамата стават приятели и започват да пишат заедно. Така че Азимов намира в Джанет не само жената, но и съмишленика. Премества се да живее в дома й, още преди да се е развел, и година по-късно, когато вече е разведен, двамата се женят.
Бракът му с писателката го връща към фантастиката. Публикува книгата си “Самите богове”, в която действието се развива на планета, на която живее извънземна раса с три пола. Книгата излиза през 1972-ра година и днес звучи повече от “актуално”. Самият автор я счита за една от най-добрите си творби.
Много биографи на Айзък Азимов са писали за неговата мистериозна смърт. Писателят умира през 1992-ра година, като официалната причина за смъртта му, която съобщават близките му тогава е проблем с бъбреците. Няколко години по-късно, обаче, самата съпруга на писателя – Джанет Опал Джепсон обявява, че истинската причина за смъртта на писателя е СПИН. Предполага се, че е бил заразен с ХИВ чрез кръвопреливане по време на сърдечната операция, която претърпява през 1983-а година.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
