АЛЕКСАНДЪР БЕГАЖЕВ

Годините след установяването на комунистическия режим в България бележат трагичен поврат за съдбата на националната интелигенция. Десетки видни личности – писатели, учени, общественици и журналисти – биват елиминирани от обществения живот. Част от тях са физически унищожени, други попадат в лагери или затвори, а трети – обречени на дълга изолация и безславно мълчание. Сред тези жертви е и Александър Бегажев – блестящ ум, който съчетава в себе си журналист, издател, преводач, критик, шахматист и футболен деятел. Неговата съдба е показателна за начина, по който новата власт се разправя с хора, отказали да се подчинят на конюнктурата.

I. Произход и семейна среда

Александър Бегажев е роден на 17 юли 1898 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград), но съдбата му е неразривно свързана с Варна. Родът му носи белезите на националноосвободителните борби. Неговият баща Георги Бегажев е активен деец на македонското революционно движение. Младостта му преминава в борби срещу османската власт – в един от сблъсъците губи ръката си, а след това е хвърлен в затвора в Солун и осъден на заточение в Диарбекир. Успява да избяга, преоблечен като францискански монах, и се установява в Княжество България. Там работи като учител в Добруджа и Варненско, а през 1896 г. публикува „Наставления за уредбата и гледането на училищните градини при основните и трикласните училища“.
Името му обаче остава завинаги в историята на Варна с помощта, оказана на чешкия паркостроител Антон Новак при създаването на Морската градина – един от символите на града.

Майката на Александър – Жейна, произхожда от стар възрожденски род от Жеравна, а семейната атмосфера възпитава у него дълбока почит към знанието и културата.

II. Образование и първи стъпки

Младият Бегажев завършва гимназия във Варна и заминава за София, където следва българска филология в Софийския университет. По-късно завършва право, а впоследствие защитава и докторска степен по философия. Широкият му академичен профил свидетелства за енциклопедичните му интереси. Първоначално работи като стенограф, но с идването на Първата световна война е мобилизиран. През 1918 г. завършва школата за запасни офицери и заминава на фронта – опит, който оставя траен отпечатък върху мирогледа му.

III. Завръщане във Варна и журналистическа дейност

След войната Бегажев се установява във Варна, където бързо се превръща в едно от най-ярките имена на местната журналистика. Работи за „Варненски новини“, „Черно море“ и „Варненска поща“, като в последния дори става главен редактор. Освен това е кореспондент на „Русенска поща“, „Щурец“ и „Зора“, което му дава възможност да се среща и общува с личности от национален мащаб – Чудомир, Райко Алексиев, Данаил Крапчев.
Още в ученическите си години издава ръкописния вестник „Детский приятел“. По-късно създава киноизданието „Киноек“ (1925), което просъществува две години и оставя трайна следа в българската филмова критика.

Изключителният му езиков талант му позволява да превежда свободно от немски, френски, английски, руски и италиански. Благодарение на него българският читател се среща с творби на Чарлз Дикенс, Виктор Юго, Артър Конан Дойл, Лев Толстой и много други. По този начин Бегажев се превръща в културен посредник между България и Европа.

Наред с публицистичната и преводаческа дейност, Бегажев е запален шахматист. През април 1922 г. участва в първия официален шахматен турнир у нас, заедно с писателя Георги Стаматов и художника Борис Марков. По негова инициатива е създаден Варненският шахматен клуб – третият в страната. Той поддържа и първата редовна вестникарска рубрика за шах в България.
Същевременно има принос и към футбола – в началото на XX век е председател на варненския клуб „Тича“, предшественик на „Черно море“. Неговите спомени за първите години на играта във Варна са ценен извор за спортната история на България.

IV. Принципен и неудобен за властта

Александър Бегажев винаги проявява принципност и отказва да прави компромиси. През 1940 г. е уволнен от „Варненски новини“, защото отказва да публикува изображение на богинята Нике в чест на германските военни успехи. По време на войната превежда новини от Радио Москва за бюлетина на Отечествения фронт, но остава безпартиен – факт, който се оказва решаващ след 1944 г.

През 1949 г. е арестуван по абсурдното обвинение в англо-американски шпионаж. Поводът е негов превод на мемоарите на капитан Валентин Паспалеев, публикуван в Лондон. След мъчителен престой в следствието е изпратен в лагера в Белене, където прекарва няколко години. Освободен е едва през 1953 г., тежко болен и отслабнал до 35 кг. Този период слага трайно отражение върху здравето и бъдещия му живот.

След освобождението му е предложено да стане кореспондент на френското издание „L’Humanité Dimanche“, орган на Френската комунистическа партия. Бегажев категорично отказва – жест на достойнство, който го обрича на пълна социална изолация. Оттеглен от обществения живот, той умира забравен на 7 февруари 1971 г.

Животът на Александър Бегажев е пример за трагичната съдба на българската интелигенция през XX век. Той е човек на словото, културата и спорта, който се стреми да създава и обогатява обществото около себе си. Независимостта му обаче се оказва несъвместима с тоталитарната система.
Днес, десетилетия след смъртта му, името му заслужава да бъде припомняно като символ на непримиримия интелектуалец – човек, който отказва да се подчинява на диктата на властта, дори когато цената е личното му щастие и здраве.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК