ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННА АВИАЦИЯ

I. Началото на българското въздухоплаване (1892–1912)

Историята на българската военна авиация започва в края на XIX век – време, когато въздухоплаването в света все още е в зародиш, а България, едва освободена от османско владичество, търси своето място сред модерните държави на Европа. Първите прояви на интерес към летателната техника у нас се свързват с Пловдивския панаир през 1892 г., когато френският аеронавт Ежен Годар извършва демонстрационен полет с балон. Сред зрителите е княз Фердинанд I, който остава дълбоко впечатлен и по-късно става основен покровител на развитието на авиацията в България.

Първите български офицери, проявили интерес към аеронавтиката, са изпратени на обучение във Франция. През 1906 г. България закупува първия си наблюдателен балон, а през 1909 г. в състава на инженерните войски се създава първият аеростатен взвод. Този взвод е началото на българското военно въздухоплаване. Балоните се използват главно за разузнаване и коригиране на артилерийския огън.

II. Балканската война (1912–1913): първите бойни полети

С избухването на Балканската война през октомври 1912 г. младата българска държава вече притежава летателен парк от няколко самолета – „Блерио XI“, „Воазен“, „Фарман“ и други, закупени от Франция. Пилотите са чужденци, но към тях се присъединяват и първите български летци – лейтенант Радул Милков и поручик Продан Таракчиев, обучени в Германия. На 16 октомври 1912 г. те извършват първия боен разузнавателен полет над Одрин, хвърляйки ръчно изработени бомби върху турски позиции. Това е първият боен полет в историята на военната авиация на Балканите и в света, признат в международната военна история.

По време на войната българските авиатори изпълняват десетки бойни задачи – разузнаване, наблюдение, хвърляне на бомби и връзка между частите. Създава се първата авиационна база край Мустафа паша (днешен Свиленград), а по-късно и в Симеоново край София.

Тези операции доказват огромния потенциал на новото оръжие и поставят основите на бъдещото развитие на авиацията у нас.

III. Междусъюзническата война и следвоенният период (1913–1915)

След Балканската война България разполага с опитни пилоти и технически персонал. В Междусъюзническата война (1913 г.) те отново участват в бойни действия, макар и ограничено, поради липса на достатъчно самолети и ресурси. Авиацията е използвана главно за разузнаване.

След войните се поставя началото на по-сериозно организационно изграждане на въздухоплавателните сили. През 1914 г. в Божурище започва строителството на първото летище с постоянна инфраструктура и авиационно училище – с хангар, работилници и писти. България е сред първите страни в Европа, които официално формират авиационно подразделение като част от армията.

IV. Българската авиация в Първата световна война (1915–1918)

С влизането на България в Първата световна война през октомври 1915 г. авиацията вече е организирана в Авиаторска дружина, подчинена на Инженерните войски. Летището в Божурище се превръща в център на авиационната дейност. Самолетите, използвани тогава, са предимно немски модели – „Албатрос“, „Авиатик“, „Фокер“, „Гота“ и др.

1. Тактика и задачи

Българските летци извършват бойни полети по всички фронтове – Сръбски, Македонски и Добруджански. Те изпълняват разузнавателни, бомбардировъчни и изтребителни мисии, често при изключително трудни условия. Сред известните бойни пилоти са капитан Стефан Калинов, подпоручик Петър Манолев, лейтенант Стоян Стоянов, поручик Боян Ставрев и други. Българските екипажи успяват да свалят десетки вражески самолети и да нанесат значителни поражения на противниковите позиции.

2. Индустриално и техническо развитие

По време на войната в Божурище започва ремонт и сглобяване на самолети, а след това и производство на части, което бележи началото на българската авиационна индустрия. През 1917 г. е построен първият български самолет – „ДАР-1“, по немски образец, сглобен изцяло от местни инженери и механици.

3. Значение и резултати

До края на войната българската авиация извършва над 500 бойни полета. Въпреки ограничените ресурси, летците показват професионализъм и храброст, признати дори от германските им съюзници. След Ньойския договор от 1919 г. обаче авиацията е разпусната, а самолетите – унищожени или предадени на съюзниците. Това поставя България в състояние на пълна авиационна забрана за близо десетилетие.

V. Междувоенният период: възраждане на българската авиация (1919–1939)

След Ньойския диктат от 27 ноември 1919 г. България няма право да притежава военна авиация, а гражданското въздухоплаване се поставя под строг контрол. Въпреки това българските авиационни кадри не губят духа си. В тайна, под прикритието на спорни и граждански клубове, започва обучение на млади пилоти и възстановяване на авиационната инфраструктура.

През 1925 г. е създадено Държавно аеропланно училище – ДАР, което става основа на бъдещата индустриална авиационна мощ. В Божурище се изгражда Държавна аеропланна работилница, а по-късно и фабрика „Капрони Български“ в Казанлък (1932 г.), където се произвеждат самолети по италиански лиценз – „Капрони Ча.100“, „Ча.309“, „Ча.310“ и др.

България постепенно възстановява военната си авиация, макар и неофициално. През 1936 г. се създава Царските военновъздушни войски (ЦВВВ), а през 1938 г. страната вече разполага с над 200 бойни самолета и няколко авиобази – Божурище, Карлово, Враждебна, Узунджово, Балчик и др. Основните типове са „Авио“, „ДАР“, „Капрони“, „Фиат“, а по-късно – немски „Месершмит“ и „Юнкерс“.

VI. Българската военна авиация през Втората световна война (1939–1945)

С включването на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт (1 март 1941 г.), авиацията вече е модернизирана и добре организирана. Царските ВВС са структурирани в три въздушни орляка – изтребителен, бомбардировъчен и разузнавателен.

1. Защита на българското небе

Най-значимият период за ЦВВВ настъпва през 1943–1944 г., когато София и други градове стават обект на масирани въздушни бомбардировки от съюзническата авиация (главно американска и британска).

Българските пилоти водят ожесточени въздушни боеве с многократно превъзхождащи сили. Сред героите са капитан Димитър Списаревски, поручик Неделчо Бончев, поручик Стоян Стоянов, майор Трифон Трифонов и други. На 20 декември 1943 г. капитан Списаревски извършва легендарен въздушен таран срещу американски бомбардировач B-24 „Либърейтър“ над София – подвиг, който остава в историята на световната авиация.

2. Техническо превъзходство и слабости

Българските пилоти използват немски изтребители „Месершмит Bf-109G“, както и бомбардировачи „Юнкерс Ju-87“ и „Дорниер Do-17“. Въпреки смелостта на летците, липсата на съвременна техника и ограниченото гориво правят отбраната изключително трудна.

3. След 9 септември 1944 г.

След смяната на властта и преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция, авиацията се пренасочва срещу германските войски в Югославия и Унгария. Българските ВВС извършват стотици бойни излитания в подкрепа на Първа и Втора българска армия.
Това е период на бърза реорганизация и труден преход от монархическа към народна авиация.

VII. Народните ВВС през Студената война (1946–1989)

След установяването на комунистическата власт, военната авиация става ключов елемент от отбранителната доктрина на Народна република България, съюзник на СССР и член на Варшавския договор.

1. Съветизация и нови технологии

Още през 1947 г. в България пристигат първите съветски самолети Як-9 и Ил-2, а по-късно – МиГ-15, МиГ-17, МиГ-19 и МиГ-21. Това превръща България в една от най-силните авиации на Балканите. През 1951 г. се създава Военно-въздушно училище в Долна Митрополия, което подготвя поколения пилоти и инженери.

2. Организация и мащаб

През 60-те и 70-те години ВВС разполагат с над 400 самолета и няколко основни авиобази – Граф Игнатиево, Безмер, Доброславци, Крумово, Балчик, Узунджово, Добрич и др. Създават се специализирани авиационни полкове: изтребителни, бомбардировъчни, щурмови, транспортни и хеликоптерни. Най-модерните машини – МиГ-23, МиГ-25 и МиГ-29 – постъпват в употреба през 70-те и 80-те години.

3. Международно сътрудничество и бойна готовност

Българските ВВС участват редовно в съвместни учения на Варшавския договор, а пилотите поддържат висока подготовка. България поддържа и собствена система за противовъздушна отбрана (ПВО) с ракети С-75, С-125 и С-200. Този период бележи технологически и кадрови апогей на българската военна авиация.

VIII. Преходът и трудните години (1990–2004)

С разпадането на Варшавския договор и промяната на политическата система през 1989–1990 г., българската авиация навлиза в най-тежкия си период. Много авиобази са закрити, а голяма част от техниката е бракувана. Финансирането спада драстично. Изтребители МиГ-21 и МиГ-23 са свалени от въоръжение, а поддръжката на МиГ-29 става трудна поради липсата на резервни части и средства.

Много пилоти напускат армията, а бойната готовност спада. Въпреки това, Военновъздушните сили успяват да запазят ядрото си – авиобаза Граф Игнатиево, която става основна изтребителна база, Безмер – щурмова авиация, и Крумово – транспортна и хеликоптерна авиация.

IX. Българските ВВС в НАТО (2004–днес)

След присъединяването на България към НАТО през 2004 г., военната авиация започва дълбока трансформация. Основната цел става пълната интероперативност със съюзническите сили и модернизация на техниката.

1. Нови мисии и модернизация

България започва да участва активно в съвместни учения и мисии: „Air Policing“ над Балканите, мисии в Исландия, както и съвместни операции с ВВС на Италия, Румъния, САЩ и Гърция. През 2006 г. България подписва договор за модернизация на МиГ-29, а през 2019 г. – за закупуване на американски изтребители F-16 Block 70, които ще станат основен самолет на новото поколение български ВВС.

2. Обучение и съвременна структура

Военновъздушното училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия продължава да подготвя летци и инженери. Нови симулатори, обновени летателни часове и съвместни тренировъчни програми с НАТО осигуряват постепенно навлизане на западните стандарти.

3. Съвременна техника

Към 2026 г. българските ВВС разполагат с:

• МиГ-29 – основен изтребител до пристигането на F-16;
• L-39ZA Albatros – учебно-бойни самолети;
• C-27J Spartan – транспортни;
• Cougar и Bell 206 – хеликоптери;
• F-16 Block 70 в периода 2025–2026 г.

4. Международно значение

България изпълнява ключови мисии по охрана на въздушното пространство на Черноморския регион. След 2022 г., в контекста на войната в Украйна, българските ВВС засилват сътрудничеството с Италия, Испания и САЩ в рамките на „Air Policing“.

X. Герои, символи и културно наследство

Историята на българската военна авиация е не само история на машини и технологии, но и на човешка смелост, професионализъм и саможертва.
Сред емблематичните имена са:

• Радул Милков и Продан Таракчиев – пионери;
• Димитър Списаревски – символ на героизма;
• Стоян Стоянов – ас с 14 въздушни победи;
• Неделчо Бончев, Иван Бонев, Трифон Трифонов – примери за доблест;
• съвременни пилоти участвали в международни мисии и демонстрации, продължават традицията на българския военен дух.

Музеи и съхранение на паметта

• Национален военноисторически музей – София – притежава уникална колекция от самолети и артефакти;
• Авиационен музей – Крумово – открит през 1991 г., показва експонати от всички периоди на българската авиация;
• Мемориални паметници в Божурище, Пловдив, София и други градове почитат паметта на българските летци.

От първия полет над Одрин през 1912 г. до съвременните мисии в НАТО, българската военна авиация преминава през над век изпитания и възходи. От ентусиазма на първите пионери до модерните пилоти на XXI век – тя остава символ на национална гордост, дисциплина и професионализъм.

Въпреки трудностите на прехода, българските ВВС запазват своя дух и достойнство. Предстоящото въвеждане на F-16 Block 70, модернизацията на базите и интеграцията с НАТО дават увереност, че България ще продължи да пази небето си с чест – така, както го прави вече повече от 110 години.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК