НЕВРОКОПСКИЯТ МИТРОПОЛИТ БОРИС

В българската историческа наука многократно е засяган въпросът за значението на Българската православна църква за българския народ. Нейният принос е огромен – както като духовно съкровище, така и като богатство от достойни родолюбиви представители.

България дава на православието паметта на свети владетели (Тервел, Борис I, Петър I), на воини (св. Михаил Воин), на книжовници и пастири (Св. Седмочисленици, св. патриарх Евтимий, св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански, митрополит Климент – Васил Друмев), както и на множество мъченици, особено от периода на османското владичество (княз Боян – Енравота, Софийските мъченици, св. Райко Шуменски, св. Игнатий Старозагорски, св. Йоан Българин и др.).

Пламъкът на техния живот, осветен винаги от духовна, интелектуална и дори физическа жертва, е поддържал горящ огъня на българщината и в най-тежките години от историята ни. Сред тези светли личности особено се откроява делото на митрополит Борис Неврокопски (1888–1948).

I. Ранни години

Бъдещият митрополит Борис – Вангел Симов Разумов – е роден на 8 ноември (Димитровден) 1888 година в село Гявато, Битолско. Семейството му е скромно, но родолюбиво и дълбоко свързано с идеала за българско обединение.

Баща му, Симеон Разумов, загива като четник по време на Илинденското въстание през 1903 година.

Още като дете Вангел проявява изключителни интелектуални заложби. През 1904 година завършва с отличие трети клас в мъжката гимназия в Одрин и същата година е изпратен в Цариград, където учи в църквата „Св. Стефан“. Благодарение на стипендия от екзарх Йосиф завършва с отличие Цариградската духовна семинария (1910).

След дипломирането си е подстриган за монах от Неврокопския митрополит Иларион и ръкоположен за иподякон и йеродякон. През 1915 година завършва Богословския факултет в Черновиц (Австрия) със степен „доктор по богословие“. Две години по-късно приема йеромонашески сан от Пловдивския митрополит Максим.

Изключителната надареност на младия йеромонах се подчертава и от факта, че владее свободно църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски език. Това му позволява да общува свободно с различни административни, дипломатически и църковни представители, както и да следи в оригинал философската и богословска мисъл на своето време.

II. Църковно служение

Светият Синод на Българската православна църква най-напред го изпраща в Букурещ, където поема грижата за българската колония. Достойното му служение като пастир и проповедник довежда до издигането му в архимандритско достойнство (1922).

В периода 1924–1926 г. ръководи културно-просветния отдел на Българската църква и е предстоятел на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Между 1926–1931 г. архимандрит Борис е ректор на Софийската духовна семинария, а през 1931 г. вече като Стобийски епископ става главен секретар на Светия Синод.

През 1932 г. му е поверена отговорната задача да постави въпроса за вдигане на схизмата над Българската църква от Цариградската патриаршия. Преговорите завършват успешно през 1945 г.

III. Избор за Неврокопски митрополит

През 1935 г. Борис е единодушно избран за Неврокопски митрополит. Неговото пътуване до епархията и пристигането му в Неврокоп се превръща в истински празник, тържествено отбелязан от населението, интелигенцията и местните власти.

Цар Борис III изпраща поздравителна телеграма, в която изразява задоволството си и отправя благопожелания:
„Молитствувам Всеподателя Бога да Ви укрепи в новия кириаршески сан, като Ви дарува здраве и дългоденствие и благославя всички Ваши благи начинания за слава на родната ни Църква и за доброто на паството от благодарованата Ви епархия.“

IV. Дейност и духовно наследство

Митрополит Борис е суров и строг към себе си, но скромен и всеотдаен към своето паство. Дело на неговото усърдие са:

• над 20 новопостроени храма;
• приют за възрастни хора и сиропиталище;
• реорганизация на административния живот в Неврокопска епархия;
• повишаване ерудицията и дисциплината на свещенството.

Особено обичал Рилската света обител, на която посвещава Акатист – похвала на св. Йоан Рилски.

В своите окръжни послания митрополит Борис подчертава, че пастирите са длъжни не само да свещенодействат, но и да наставляват своето паство, да проповядват Словото Божие, да възпитават в истините на православната вяра и да проявяват дейно присъствие в обществото.

През 1936 г. той изброява над 50 добродетели, които един пастир трябва да притежава, включително жива вяра, почтеност, благочестие, смирение и родолюбие.

V. Възпитание на младото поколение

Митрополит Борис отдава особено значение на възпитанието на младежта. Той изпраща послания до учителите в епархията, като ги насърчава да създават православни дружества, училищни хорове и братства.

Още през 1928 г. публикува брошурата „Кризата в нашето училище“, в която анализира духовната и морална криза сред българската младеж. Той категорично осъжда материализма и атеизма като корени на безнравствеността, престъпността и обезродяването.

VI. Конфликт с комунистическата власт

Заради своя висок авторитет митрополит Борис става обект на системно наблюдение от Държавна сигурност. Той е обявен за „враг №1 на народната власт“, а през 1948 г. във в. „Работническо дело“ е заклеймен в статия със заглавие „Един недостоен служител на Българската православна църква“.

Свещениците в този период са подложени на тежък натиск и гонения, а мнозина загиват мъченически. Сред тях е и митрополит Борис.

На 8 ноември 1948 г., в деня на своя рожден ден, митрополит Борис е застрелян от низвергнат свещеник – Илия Стаменов, пред храма в село Хърсово, който току-що бил осветил. Последните му думи били: „Недей, вършиш голям грях!“

Историкът д-р Момчил Методиев предполага, че убийството не е случайно, а част от опита на властта да подчини Църквата. Убиецът получава сравнително лека присъда и умира в психиатрично заведение.

Гробът на митрополит Борис се намира в църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград.

Днес Българската православна църква е длъжна да почита паметта на свещенослужителите, които рискуваха живота си, но не измениха на вярата. Делото на митрополит Борис е запазено чрез трудовете на монахиня Валентина (Друмева), документалната поредица „Път към Голгота“, както и чрез блогове, посветени на неговия живот.

Неврокопският митрополит Серафим обяви инициатива за започване на проучване с цел канонизирането на митрополит Борис – дело, което би било достоен венец за живота и мъченичеството на този голям български архиерей.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК