ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ТЕХНИКА

Историята на българската техника е история на изобретателност, упорит труд и стремеж към усъвършенстване – качества, които често са подценявани, но са в основата на българската култура. Тя не започва с компютрите „Правец“, нито със заводите „Балканкар“, а много по-рано – с майсторите, които са овладявали силата на водата, метала, огъня и електричеството.

Тази история разказва как една малка държава в периферията на Европа се е борила да настигне индустриалния свят, да намери своя път между традицията и модерността, и как техниката се превръща не просто в средство за производство, а в символ на националния напредък.

I. Зората на българската техника – между природа, занаят и знание

Дълго преди понятието „техника“ да се появи в модерния му смисъл, българските земи са били дом на занаятчии, майстори и занаятлии, които използвали природните сили, за да улеснят труда си.

Водата като първи двигател

Още през Средновековието, особено в районите около Пловдив, Габрово, Трявна и Карлово, се появяват водени мелници, дараци и чукала – ранни механични системи, които превръщат енергията на реките в движение. Българските воденици са били истински инженерни постижения за времето си – с гъвкави колела, предавки и системи за регулиране на скоростта. Не случайно Габрово по-късно ще бъде наречено „българският Манчестър“ – именно оттам тръгва връзката между майсторството и машината.

Занаятите – технологичните школи на Възраждането

През XVIII–XIX век занаятчийството в България достига изключително ниво на развитие. Ковачи, медникари, часовникари, грънчари, ножари, кожари, дърводелци – всички те не само произвеждат, но и създават техника за собствените си занаяти: ръчни преси, резбари, менгемета, ножовки, гребени за вълна, дори примитивни металорежещи устройства.

Тези занаятчии са първите „инженери“ на България. Те са носителите на онова, което по-късно ще се нарече техническа култура – способността да разбираш материята, да я превръщаш в инструмент и да търсиш по-добро решение.

II. Индустриалните начала (1878–1912): От Освобождението до първите фабрики

С Освобождението от османско владичество през 1878 г. България наследява сравнително изостанала икономика – предимно селскостопанска, с малко градове и почти никаква индустрия. И все пак, в следващите десетилетия започва бавен, но устойчив процес на модернизация.

Държавата като двигател на техника

Още първите правителства осъзнават, че за да бъде България модерна, тя трябва да има инженери, фабрики и машини. Започва изграждане на железопътна мрежа – едно от първите големи инженерни начинания в страната. Мостове, тунели, водопроводи и електроцентрали изискват нов тип знание.

През 1882 г. в София се изгражда първата електрическа осветителна система, а през 1897 г. – първата електроцентрала в Пловдив. За времето си това е равносилно на чудо: електричеството навлиза в България едва 15 години след Ню Йорк и Лондон.

Първите български фабрики и машини

В края на XIX и началото на XX век възникват първите механични работилници и фабрики.

• В Габрово – тъкачни и предачни фабрики, в които машините започват да заменят ръчния труд.
• В Сливен – текстилната индустрия се развива около фабриката на Добри Желязков, наричан „първият български индустриалец“.
• В Русе – се създават корабостроителни и металообработващи работилници, а градът става своеобразен център на новите технологии.
• В София и Варна – се появяват първите електромеханични сервизи, които ремонтират двигатели, динама и телеграфна техника.

България започва да изгражда собствена машиностроителна култура, макар и ограничена в обхват. Това е времето, когато думата „инженер“ започва да звучи гордо.

Инженерното образование и техническите училища

В началото на XX век в България се създават първите специализирани учебни заведения за инженери и механици. През 1919 г. е основан Висшето техническо училище в София (днешният Технически университет), а още преди това в страната действат занаятчийски училища и технически гимназии (в Русе, Варна, Габрово, Сливен), които подготвят кадри за бъдещата индустрия.

III. Между войните (1918–1944): Индустриализацията под сянката на кризи и амбиции

След Първата световна война България е обедняла, ограничена и изолирана. Но именно тогава започва истинското технологично събуждане.

Железници, енергетика и машиностроене

В периода 1920–1940 г. се изграждат нови ж.п. линии, електроцентрали и промишлени предприятия. В Пловдив и Варна се появяват работилници за ремонт на локомотиви, в Русе и Казанлък – за производство на оръжейни и машиностроителни детайли. Създават се държавни технически предприятия, които започват да обслужват армията, транспорта и селското стопанство.

През 1930-те години започва и електрификация на селата – макар бавно, токът навлиза в домовете, фабриките и училищата. Заедно с него идват нови професии – електротехник, монтьор, радиомеханик.

Радио и комуникации

Радиото се превръща в първата „висока технология“, достъпна за масовия българин. През 1929 г. започва работа Радио София – първата национална радиостанция, а скоро след това се появяват и първите български радиоприемници, сглобявани в малки частни работилници.

Тези радиоприемници са истинска гордост – ръчно сглобени, често по западни схеми, но с местни материали. В същото време, в Обединеното кралство и Германия вече се произвеждат промишлено радиолампи и телевизори – паралел, който показва къде стои България на картата на технологиите, но и колко бързо се опитва да навакса.

Автомобили и транспорт

През 1930-те години в България се появяват първите автомобилни сервизи и монтажни бази. В Пловдив и София се внасят части от „Форд“ и „Фиат“, които местни инженери сглобяват. Появяват се първите български автобусни каросерии, а през 1942 г. се обсъжда идея за национална автомобилна индустрия – идея, която остава нереализирана поради войната.

Сравнение със Запада

Докато България все още сглобява първите си мотори и трансформатори, в Германия вече се произвеждат самолетите на „Юнкерс“, във Великобритания – първите радари, а в САЩ – масовите автомобили на „Форд“.

И все пак, разликата в обема не означава липса на талант. Българските инженери по онова време са били отлично образовани, често с обучение в Германия, Франция или Чехословакия, и се връщат с амбицията да създадат модерна родна индустрия.

IV. Българската техника на прага на нова епоха (1941–1944)

В годините на Втората световна война техниката придобива стратегическо значение. България, макар и с ограничен индустриален капацитет, развива военни работилници, авиационни бази, производство на боеприпаси и ремонт на самолети.

В Казанлък, Ловеч и София се създават предприятия за военна техника и муниции, някои от които след 1944 г. ще станат основа на новата социалистическа индустрия. Военните инженери и техниците, натрупали опит през войната, се превръщат в гръбнака на следвоенното технологично поколение.

V. Паралелът със света: България и индустриалната революция „по догонване“

В края на Втората световна война (1945) България е технологично 30–40 години след Западна Европа, но с изключително мотивирано инженерно общество. Западът вече навлиза в ерата на електрониката, на масовото автомобилостроене и автоматизацията, докато България тепърва изгражда основите на своите електротехнически и машиностроителни отрасли.

Тази разлика ще определи посоката на следващите десетилетия: България ще трябва да настигне света чрез държавно организирана индустриализация. И именно това ще се случи след 1944 г. – най-мащабната технологична трансформация в цялата българска история.

VI. Началото на социалистическата индустриализация (1944–1956)

След 9 септември 1944 г. България попада в съветската зона на влияние и заедно с политическата промяна настъпва дълбока икономическа и технологична трансформация. Новата власт вижда в техниката не просто средство за производство, а идеологически инструмент за изграждане на социализма. Машината се превръща в символ на прогреса, инженерът – в герой на труда.

Национализация и планова икономика

Още през 1947 г. се извършва национализация на промишлеността – всички фабрики и работилници стават държавна собственост. Създават се отраслови министерства (на машиностроенето, електротехниката, химията и т.н.), които започват да планират икономиката централизирано.

Това дава на държавата пълен контрол върху развитието на техниката – но и налага планова дисциплина, която понякога потиска инициативата.

В същото време, десетки инженери, техници и занаятчии, останали от предишната епоха, се включват в изграждането на новата индустрия. Старото майсторство се слива с новата идеология.

Първите големи предприятия

През втората половина на 40-те и началото на 50-те години се създават редица ключови предприятия, които ще се превърнат в легенди:

• „Елпром“ – София и Варна – производство на електромотори и трансформатори.
• „Радиопром“ – София – първите български радиоприемници и усилватели.
• „Балкан“ – Ловеч – мотоциклети, велосипеди и по-късно леки автомобили.
• „ЗММ“ – Заводи за металорежещи машини (София, Сливен, Русе, Пловдив) – основата на машиностроенето.
• „Елкабел“ – Бургас – кабели, проводници и електрически компоненти.

Във всеки град се появява завод, цех, техникум – индустриализацията е не просто икономически процес, а национален проект. Паралелно се строят ВЕЦ-ове, ТЕЦ-ове и първите електропроводи високо напрежение, които електрифицират селата и осигуряват енергия за новите заводи.

Сравнение със Запада

Докато Западна Европа преживява т.нар. „икономическо чудо“ – бум на автомобили, перални машини и телевизори, България се опитва да настигне основите: енергетика, транспорт, механизация на селското стопанство. Това е индустриализация „на ускорени обороти“ – ако Западът прави технологични скокове, България извървява няколко века за няколко десетилетия.

VII. Големият подем (1956–1970): Машината като гордост на нацията

В края на 50-те години страната вече има стабилна енергийна база, технически университети и цели поколения инженери. Настъпва времето на големите заводи и националните марки.

Машиностроене и тежка промишленост

Машиностроенето става гръбнакът на българската икономика. Заводите ЗММ произвеждат стругове, фрези, хидравлични машини, а продукцията се изнася в целия социалистически блок. В Русе, Сливен и Пловдив се изграждат цели комплекси за металорежещи машини, в Казанлък – хидравлични системи, а в Ловеч и Враца – машини за строителството.

През 60-те години „Балканкар“ става национална гордост – производител на електрокари и мотокари, изнасяни в над 60 страни. В най-силните си години „Балканкар“ заема второ място в света по износ на електрокари след „Toyota Industries“.

Символично, всяка година на Пловдивския панаир се показват нови модели машини и уреди, които показват постиженията на родната техника.

Транспортна техника и автомобили

През 1965 г. започва производството на мотоциклетите „Балкан“ в Ловеч – един от най-популярните продукти в страната. Впоследствие се сглобяват и автомобили „Рено“ и „Москвич“, но истинска българска автомобилна индустрия не се създава. Плановете за собствен модел лек автомобил (напр. „Булгаррено“) остават ограничени проекти, въпреки успешните прототипи.

Приборостроене и автоматизация

В същия период се развива приборостроенето – производство на уреди за измерване, електронни схеми, релета, контролни системи. Тук се поставя началото на автоматизацията – машини, които могат сами да управляват процеси. В България това се смята за технологичен връх.

Инженери от БАН и заводи като „Елпром“, „ИЗОТ“, „ДЗУ“ и „СИЛА“ започват да създават контролни системи за машини, което подготвя страната за идването на компютърната епоха.

Електротехника и радиопромишленост

През 50-те и 60-те години България става самодостатъчна в електротехниката – произвежда трансформатори, електродвигатели, кабели, домакински уреди и лампи. Появяват се български радиоприемници и телевизори („Опера“, „Хемус“, „Пирин“, „Родопи“), произведени в заводи като „Велико Търново“, „София“ и „Пловдив“.

Сравнено със Запада, българските телевизори не достигат качеството на германските „Grundig“ или японските „Sony“, но за страните от социалистическия лагер те са престижна и достъпна стока.

VIII. България в СИВ: Технологичният раздел на труда (1970–1980)

През 1970 г. Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ) въвежда специализация между страните от Източния блок. България получава своята ниша – електроника и изчислителна техника. Така започва „златната ера“ на българската електроника.

Създаване на електронна индустрия

Държавата инвестира огромни средства в нови заводи и научно-технически институти. Сред най-значимите:

• „ДЗУ“ – Стара Загора (Дискови запаметяващи устройства) – производство на твърди дискове и магнитни устройства.
• „ИЗОТ“ – София и Пловдив – изчислителна техника, компютри и периферия.
• „Системи за автоматизация“ – Варна – контролери и индустриални системи.
• „Правец“ – компютърни системи и училищни микрокомпютри.
• „Елка“ – Силистра – електронни калкулатори.

ELKA – първият български електронен калкулатор

През 1965 г. излиза ELKA 6521 – първият електронен калкулатор в Източна Европа. Той използва транзистори и Nixie-дисплей, а външният му вид напомня западните модели на „Olivetti“ и „Sharp“.

В следващите години серията ELKA 100/130/220 става символ на българската инженерна мисъл. Калкулаторите се изнасят за СССР, Чехословакия, Унгария, Полша и дори за Куба.

За българите ELKA не е просто сметачка – тя е знак, че страната може да произвежда сложна електроника.

IMKO и „Правец“ – българският компютърен подвиг

През 1979 г. в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН се създава IMKO-1 – първият български персонален компютър. Той е вдъхновен от „Apple II“, но с адаптиран хардуер и кирилица. През 1982 г. започва серийното производство в Правец под името „Правец 82“.

Следват „Правец 8М“, „8С“, „8Д“ и по-късно 16-битовите модели „Правец 16“ – IBM-съвместими машини, използвани в училища, институции и предприятия в целия социалистически лагер.

В средата на 80-те България вече е водещ производител на изчислителна техника в Източния блок, отговарящ за над 40% от нуждите на страните от СИВ.

ДЗУ и ИЗОТ – технологични гиганти

Заводът „ДЗУ“ в Стара Загора произвежда магнитни дискове и устройства за съхранение на данни – нещо изключително сложно дори по световните стандарти. Продукцията се изнася дори за СССР и Куба.
„ИЗОТ“ пък разработва компютърни системи, терминали, принтери и периферия.

В сътрудничество със западни фирми, например Control Data Corporation (САЩ), се създават хибридни системи. Това е връх на технологичния капацитет на България.

Роботика и автоматизация

През 1983 г. се създава Научно-технически комплекс по роботика, който разработва индустриални роботи за заводите на СИВ. България произвежда манипулатори, роботи за заваряване и монтаж, както и автоматизирани поточни линии. Така страната се превръща в пионер на социалистическата роботика.

Паралел със Запада

Докато в САЩ се появяват „IBM PC“ и първите „Macintosh“, България разработва свои съвместими системи.
Изоставането е около 3–5 години – сравнително малко за страна без достъп до западни технологии.
Япония по това време доминира в микроелектрониката (Sony, NEC, Toshiba), а България – в източноевропейския контекст – е водещ център.

Иронично, много български инженери имат по-висока квалификация от колегите си на Запад, но работят с остарели ресурси и ограничени материали. Въпреки това, страна с 9 милиона население произвежда собствени компютри, калкулатори и роботи – постижение, което няма аналог в региона.

IX. Технологията в ежедневието на социализма

Домакинска техника и битова електроника

Българските домакинства се снабдяват с уреди от местно производство:

• перални „Рига“,
• прахосмукачки „Елпром“,
• хладилници „Мраз“,
• телевизори „Опера“, „Велико Търново“, „Пирин“,
• грамофони, тонколони и радиоапарати от заводите в София, Пловдив и Велико Търново.

Тази техника символизира новия стандарт на живот. Докато Западът навлиза в ерата на цветните телевизори и микровълновите фурни, България вече има свой масов пазар на техника – достъпен, макар и не винаги качествен.

Научно-техническа интелигенция

През 70-те и 80-те години инженерът става елитна фигура.
Хиляди млади хора завършват техникуми, а списания като „Наука и техника за младежта“, „Млад конструктор“ и „Орбита“ вдъхновяват поколения.
Организират се състезания по радиотехника, роботика и изобретателство.
Националните технически съюзи и БАН провеждат научни конференции и изложения, където се показват нови решения – от автоматизация в заводите до прототипи на роботи и микрокомпютри.

Това създава техническа култура, в която изобретателността е не само професия, а ценност.

X. Кризата и застоят (1980–1989)

В края на 80-те години се усеща застой. Централизираната икономика започва да буксува – липсват иновации, а светът вече навлиза в ерата на микропроцесорите и персоналните компютри.

Българската техника е силна в серийното производство, но изостава в микроелектрониката и софтуера.
Много предприятия произвеждат без пазарна логика – по план, не по търсене.

В същото време, ограниченията на СИВ и липсата на достъп до западни компоненти спират обновяването на технологичната база.
„Правец“ остава гордост, но не може да се конкурира с „Commodore“ и „IBM“.

Към 1989 г. България има над 300 индустриални предприятия в електрониката, но част от тях вече са остарели технологично.

XI. Поглед отвъд Желязната завеса

В същия период, на Запад се появяват технологични гиганти като „Intel“, „Microsoft“, „Apple“ и „IBM“. Япония доминира в микроелектрониката, Германия – в машиностроенето, а България – макар и извън този кръг – се нарежда на второ място по компютърно производство в Източна Европа след СССР.

Сравнено с други страни от блока, България е технологичен шампион – Чехословакия има добри инженери, Полша – машиностроене, но нито една не развива толкова пълна електронна индустрия.

XII. Наследството на социалистическата техника

Периодът 1944–1989 г. оставя огромно наследство:

• технически университети,
• квалифицирани инженери,
• научноизследователски институти,
• производствена инфраструктура,
• култура на изобретателство и труд.

Много от хората, обучени в тези години, ще станат основатели на българските IT фирми през 90-те и 2000-те. Компютрите „Правец“ ще възпитат цяло поколение програмисти. Идеята, че техниката е път към бъдещето, ще се окаже най-трайното наследство на онова време.

XIII. Разпадът на индустриалната система (1989 – 1997)

Промените от 1989 г. бележат края на една епоха. С рухването на социалистическата система и прехода към пазарна икономика централизираният модел на индустрията се разпада за броени години. Заводите, които десетилетия наред бяха символ на национален напредък, се оказват изправени пред свят на конкуренция, пазарни цени и свободна търговия, за който не са подготвени.

Приватизация и деиндустриализация

През 90-те години стотици предприятия са приватизирани или закрити. Заводи като „Балканкар“, „Елка“, „Изот“, „ДЗУ“, „Елпром“, „ЗММ“ губят пазари и персонал. Много от тях са били силно зависими от износа за СССР – когато този пазар изчезва, продукцията става излишна.

Оборудване от световна класа остава неизползвано; цели промишлени градове като Стара Загора, Силистра и Правец западат. Българската техника, някога източник на гордост, се превръща в жертва на прехода.

Изтичане на мозъци и промяна на ценностите

Много инженери и техници, обучени в 70-те и 80-те, емигрират – към Германия, САЩ, Канада. Те намират работа в чужди компании, защото у дома заплатите са мизерни, а лабораториите затворени. Думата „инженер“ вече не носи престиж; общественият фокус се измества към търговията, финансите и политиката. И все пак, под пепелта на рухналата индустрия започва да тлее нова искра – софтуерът.

XIV. Българската техника в дигиталния преход (1997 – 2010)

Новото лице на техниката – от желязо към софтуер

В края на 90-те години започва бавно възраждане. Младо поколение инженери и програмисти, израснало с компютрите „Правец“, открива света на интернет и персоналните компютри. Вместо машини и трансформатори, те създават програми, сайтове и софтуерни решения.

Така България преминава от индустриална към информационна техника. Появяват се първите IT компании – „Sirma Group“, „Musala Soft“, „ScaleFocus“, „Telerik“. Много от тях започват в малки офиси с подръчни средства, но постепенно се превръщат в глобални играчи.

Университетите и наследството на старите инженери

Техническите университети в София, Варна, Русе и Габрово, както и факултетите на БАН, успяват да се адаптират. Въвеждат нови специалности – компютърни науки, електроника, телекомуникации. Старите преподаватели от индустриалната епоха предават опита си на новото дигитално поколение. Така възниква непрекъснатост – макар индустрията да рухва, българската техническа мисъл оцелява в университетите.

Възраждане на производството в нишови сектори

В началото на 2000-те някои предприятия намират нов път. „ДЗУ“ – Стара Загора се преориентира към електронни компоненти и дискови носители за западни фирми. „Елпром“ и „Елкабел“ започват да произвеждат за износ в ЕС. „Балканкар“ оцелява чрез ремонт и износ на резервни части. Тези компании вече не са държавни гиганти, но превръщат опита от миналото в конкурентно предимство.

Сравнение със Запада

Докато в Силициевата долина се раждат „Google“, „Amazon“ и „Facebook“, българските инженери още ремонтират старите компютри „Правец“.
И все пак, до 2005 г. страната вече има бързо развиваща се IT индустрия, която изнася софтуер и услуги за Западна Европа и САЩ. Технологичната революция просто сменя формата си – от машини към код.

XV. България в XXI век: от индустриална база към технологична екосистема

Софтуерна държава

Днес България е известна не с кранове и мотокари, а с програмисти и стартиращи компании. Според Европейската комисия страната е сред водещите в региона по дял на ICT специалисти от населението. София се превърна в „Балканския хъб“ на технологичните компании – Microsoft, IBM, HP, VMware, Bosch и много други имат свои развойни центрове тук.

Стартиращи компании и иновации

Български стартъпи като „Payhawk“, „EnduroSat“, „OfficeRnD“, „Eleven Ventures“ и „Dronamics“ изнасят технологии и ноу-хау в целия свят.

• „EnduroSat“ произвежда микроспътници, които обикалят около Земята.
• „Dronamics“ създава карго-дронове, наградени в ЕС.
• „Payhawk“ става първият български еднорог (компания с оценка над 1 млрд. долара).

Това вече е новата българска техника – дигитална, интелигентна, глобална.

Роботика, автоматизация и AI

В Пловдив и София работят лаборатории за роботика и изкуствен интелект. БАН и Софийският университет създават INSAIT – Институт по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (2021 г.), с подкрепата на Швейцарския ETH Zurich и Google. Целта е България отново да има световна научна роля в технологиите, както през 80-те с „Правец“.

В индустриалните зони около Пловдив и Бургас работят компании, внедряващи индустриални роботи, CNC-системи, IoT-контролери. Старите понятия „машиностроене“ и „електроника“ се сливат в новото – мехатроника.

Зелена енергия и нови технологии

Днес страната участва активно в европейски програми за възобновяема енергия, водородни технологии и електромобили. Български инженери разработват соларни панели, системи за съхранение на енергия и зарядни станции. В този контекст техниката се завръща към първоначалния си смисъл – служба на обществото и природата.

XVI. Сравнение със Запада: догонване чрез идеи

В XXI век България вече не се състезава в масовото производство, както през 70-те, а в интелектуалния капитал. Западът има ресурси и пазари, но България има гъвкавост и образование. Софтуерният сектор расте по-бързо от средния за ЕС, а българските инженери са сред най-търсените в Европа. Днес не е нужно да се изнасят електрокари – изнася се знание. Това е новият облик на българската техника: от машина към мисъл.

XVII. Техниката като културна памет

Макар старите заводи да ръждясват, интересът към индустриалното наследство расте. Музеи като Националния политехнически музей в София пазят калкулатори ELKA, компютри „Правец“, стари радиа и телевизори. Сайтът „Sandacite.bg“ на Антон Оруш документира историята на всяка българска марка – от „Елпром“ до „ДЗУ“.

Колекционери възстановяват компютри „Правец“ и калкулатори, училища организират STEM клубове, а млади дизайнери черпят вдъхновение от естетиката на старите български уреди. Техниката вече не е просто индустрия – тя е памет и идентичност.

XVIII. Предизвикателства и перспективи

Въпреки успехите, пред България стоят сериозни задачи:

• Недостиг на инженери – младежите се насочват към икономика и IT, но индустрията все още има нужда от механици, електротехници и проектанти.
• Неравномерно развитие – София концентрира повечето технологии, докато други региони изостават.
• Недостатъчно R&D финансиране – научно-развойните инвестиции са под средното за ЕС.
• Зеленият преход изисква огромни промени в енергетиката и транспорта.

Въпреки това, потенциалът е голям. България може отново да бъде инженерен център на Балканите, ако съчетае своята техническа традиция с иновации и европейско финансиране.

Историята на българската техника показва, че дори в малка страна, инженерният дух може да създава чудеса. От майсторите на водениците до програмистите на изкуствен интелект, българинът винаги е търсел решение – практично, икономично, остроумно. Тази изобретателност, родена от нужда, е сърцето на българската техническа култура.

Машината у нас никога не е била просто метал. Тя е израз на интелекта и труда. В социалистическите години инженерът беше герой на труда; днес той е архитект на дигиталното бъдеще – но духът е същият.

Историята на българската техника не е просто хронология на машини, а епос за човешкия разум и постоянство. Тя преминава през четири големи етапа:

1. Занаятчийската епоха – когато ръката и умът създават инструмента.
2. Индустриалната модерност – когато машината се превръща в национална гордост.
3. Социалистическата индустриализация – когато техниката става идеология и масова култура.
4. Дигиталният XXI век – когато знанието заменя желязото, а инженерството става глобален език.

България е изминала път от воденица до изкуствен интелект. От струга в Габрово до сателита в орбита, произведен от EnduroSat. Тази непрекъсната линия показва, че техническият талант е част от националната ни идентичност. Днес, когато в София се пише софтуер, който управлява роботи в Германия или спътници в космоса, ние виждаме продължението на същата традиция, започнала преди повече от век. Може би машините са се променили, но българската изобретателност – никога.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК