Уилям Блейк е смятан за луд от съвременниците си и работата му е била пренебрегвана или отхвърляна. Ненавижда всяка система, която потиска човешкия дух, включително и църковната, макар че е дълбоко религиозен. Голяма част от творчество на Блейк е вдъхновена от видения. Твърди се, че първото му видение било на четири-годишна възраст, когато Бог “допрял главата си до прозореца”. Най-полулярните му книги са “Песни за невинността” и “Песни за опита”, често обединявани в едно книжно тяло. Развива собствена митологична и религиозна система в ”Пророчески книги”, а редица герои от тази митология присъстват в картините му. Вероятно най-популярната фигура е на Юризън – от картината “The Ancient of Days”.
Бива погребан в безименен гроб, като противник на Английската църква, в Бънхил Фийлдс, централен Лондон. Името на градината Бънхил Фийлдс произлиза от Bone Hill (хълм от кости), тъй като се смята, че полетата са били използвани като място за депозиране на човешки кости. Предполагаемият брой погребани там е около 120 000, сред тях добре познати имена като Даниел Дефо, автор на “Робинзон Крузо” и Джон Бънян, автор на “Пътешественика”. Днес, Блейк е възприет за една от водещите фигури на английската поезия и изкуство и затова е един малкото “щастливци” получили надгробна плоча в Бънхил Фийлдс, макар и 200 години след смъртта му. Стихотворенията му носят метафизични идеи, но се отличават с простота на изказа.
МОТО КЪМ ПЕСНИ ЗА НЕВИНОСТТА И ОПИТА
Младите са в плен на своята представа.
Не мислят за себе си, дорде не узнаят
от Опита как да ловят и затварят
в клетка феи и елфи. Тогаз негодяят
заръмжава и вдига вой лицемерът.
Тъй всеки приятел, добър дотогава,
разкрива най-после свойте истински цели
и орелът от бухала се различава.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК