РЕПОРТАЖИТЕ НА ДЖАНЮАРИЪС МАКГАХАН ЗА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Годината е 1876, денят е 20 април. Българският народ се вдига на въоръжена борба срещу цяла една империя – Османската. Това събитие, останало в историята като Априлското въстание, е символ на героизъм и национално достойнство. За българите то е паметен акт на саможертва в името на свободата. Но за света от XIX век – епоха на колониализъм, империалистически амбиции и непрекъснати войни – поредното въстание на Балканите не изглежда особено значимо.

Западноевропейските общества, особено в Обединеното кралство и Франция, гледат на региона като на нестабилна зона, където християнски народи периодично се бунтуват срещу османските си господари. Именно в този контекст се появява един човек, който ще промени начина, по който Европа вижда България – Джанюариъс Алойшиъс Макгахан, американски журналист и военен кореспондент на лондонския вестник The Daily News.

I. Историческият контекст – България под османска власт

Втората половина на XIX век за българите е време на социална и икономическа тежест.

• Селяните трудно се прехранват, тъй като обработват малко земя, отнета от империята, а данъците са непосилни.
• В планинските селища почвата е бедна и камениста; хората преживяват чрез занаяти – тъкане на аба, изработка на гайтани и други дребни изделия.
• Османската администрация е корумпирана и поддържа феодална система на десятъци, лихварство и произвол.

Българският народ живее в мизерия, но с растящо национално самосъзнание и мечта за свобода, подхранвана от възрожденската интелигенция, училищата, книжовниците и революционните комитети на Васил Левски.

II. Подготовката на въстанието – обречена, но героична

През 1875 г. в Букурещ се създава Гюргевският революционен комитет, който планира общонационално въстание.
Въпреки ентусиазма, подготовката е слаба и непрофесионална:

• Липсва координация между различните региони.
• Не всички селища и обществени слоеве подкрепят идеята за въоръжена борба.
• Оръжието е недостатъчно и примитивно – черешови топчета, стари пушки, малко барут.

Въстанието избухва преждевременно на 20 април 1876 г., след предателство на заможен чорбаджия от Татар Пазарджик, който уведомява властите.

III. Потушаването – кланета и разруха

Османската власт реагира с жестокост.

• На 26 април башибозуци и турски банди нахлуват в Клисура и избиват стотици мъже, жени и деца.
• Същия ден пада и Перущица.
• На 30 април под командването на Ахмед ага Барутанлията е нападнато планинското селище Батак. Жителите са измамени, че ще бъдат пощадени, ако се предадат, но след разоръжаването им започва клане.
• Десетки селища са опожарени и сринати до основи; хиляди жени и деца са посечени.

Според първите данни, стигнали до Европа, между 18 000 и 30 000 души намират смъртта си под ятагана на башибозука.

IV. Европа – безучастна политика, но растящо недоволство

Британската външна политика под ръководството на премиера Бенджамин Дизраели се основава на подкрепа за Османската империя, смятана за преграда пред руското влияние в Близкия изток и заплаха за британските интереси в Индия.

Затова първоначално новините за зверствата са игнорирани или омаловажавани.
Но българските интелектуалци не спират да изпращат информация и молби за помощ.
Обществото на Запад започва да се раздвижва благодарение на нарастващия брой военни кореспонденти и телеграфни съобщения.

V. Джанюариъс Макгахан – появата на свидетел с морал

Джанюариъс Алойшиъс Макгахан (1844–1878) е американец от щата Охайо, утвърдил се като смел военен журналист. През 1876 г. той вече е известен с репортажите си от Франко-пруската война и похода на руската армия в Средна Азия.

След като чува за зверствата в България, Макгахан убеждава собствениците на The Daily News да го изпратят на Балканите. През лятото на 1876 г. пристига в Константинопол, започва да събира сведения и скоро отпътува за Филипополис (Пловдив) – център на турската администрация в Тракия.

VI. Пътуването към Батак – среща с трагедията

Макгахан решава да види с очите си какво се е случило. Властите се опитват да му попречат, като му отказват коне и го принуждават да бъде придружаван от турски чиновник. Журналистът отказва. Местните българи му помагат да стигне до Батак.

Там той заварва ужасяваща гледка:

• Разрушен град, срутени къщи, изгорели църкви.
• Земята е покрита с кости, черепи и останки.
• Баташката църква е препълнена с трупове.
• Оцелелите разказват за измама, масови изнасилвания, убийства на жени и деца.

Макгахан разбира разказите благодарение на близостта на българския език до руския, който владее.

Репортажите, които разтърсват Обединеното кралство и Европа

Още от Пловдив Макгахан изпраща първата си телеграма, изпълнена с гняв и потрес:

Боя се, че не съм вече безпристрастен… Когато в самото начало на разследването се сблъскаш с признанието, че 60–70 села са били опожарени и че към 15 000 души, голяма част от които жени и деца, са били посечени… започваш да чувстваш, че е безсмислено да продължаваш…

В следващите си репортажи журналистът описва зверствата без цензура и дипломатичност. Неговите дописки са:

• Емоционални – изпълнени с гняв, болка и призив за справедливост.
• Подробни – с точни свидетелства, описания и цитати.
• Политически остри – критикуват директно Дизраели и британската подкрепа за Османската империя.

Публикациите в The Daily News предизвикват огромен обществен отзвук в Обединеното кралство и Западна Европа. Тиражите на вестника скачат, а либералната опозиция в Лондон използва разкритията срещу правителството.

Международният ефект – България влиза в дневния ред на Европа

• В цяла Западна Европа се организират протести и шествия в защита на българите.
• Американският дипломат Юджийн Скайлер сформира комисия за разследване на престъпленията и защита на оцелелите.
• Западната преса вече открито говори за „българските ужаси“ (Bulgarian Horrors).

Великобритания е разтърсена от морален дебат – дали политическите интереси оправдават подкрепата за държава, извършваща масови кланета.

Русия пък използва ситуацията, за да легитимира бъдещата си намеса.
Както Макгахан предсказва на местните жители, по-малко от година по-късно започва Руско-турската война (1877–1878), довела до освобождението на България.

Личната роля на Джанюариъс Макгахан

Макгахан не остава хладнокръвен наблюдател. Той:

• Застава на страната на жертвите.
• Изобличава лицемерието на европейската дипломация.
• Използва журналистическата си трибуна, за да даде глас на един малък и забравен народ.

Неговите репортажи правят България морална кауза за хуманистите в Европа.

След разследването на Баташкото клане Макгахан продължава да работи като военен кореспондент и следва руската армия в Руско-турската война. Умира млад – през 1878 г., едва на 34 години, от тиф в Цариград.

Днес името му е малко познато в света, но в България се помни като на освободител. В родния му щат Охайо на надгробния му камък стои надписът:

МАКГАХАН – ОСВОБОДИТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ

Историята на Джанюариъс Макгахан показва колко силно може да бъде перото на един журналист, когато е водено от морал, истина и смелост. Без неговите репортажи Априлското въстание можеше да остане поредната незабелязана трагедия в периферията на Европа.

Макгахан променя европейското мнение, пробужда съвестта на обществото и дава надежда на един поробен народ. Той е пример за силата на свободната преса и за това как личната доблест може да се превърне в исторически фактор.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК