Поп Богомил е български духовен учител, считан за създател на новата християнска ерес на богомилите, живял през Х век, по времето на цар Петър I (927 – 969) според Презвитер Козма в неговата „Беседа против богомилите” писана през 50-те, 60-те години на Х в. Съществуват редица предположения и легенди за родното място на поп Богомил, свързани с местата с най-силно присъствие на богомилските организации – в Македония и Пловдивско. Една от тези легенди сочи с. Богомила в Бабуна планина, където е открит и гробът му. Друга легенда ни насочва към с. Горно Павликени, Ловешко, а в Синодика от 1221 г. се казва, че поп Богомил създава своето учение във Филипопол и околностите му. За най-достоверна можем да приемем тази версия, поради заселването през VІІІ век в Пловдивския регион на много павликяни, от което поп Богомил заимства някои идеи.
Поп Богомил е споменат в редица средновековни исторически източници, между които с голяма известност се ползва „Борилов синодик“, от него научаваме, че поп Богомил е имал ученик, наречен Михаил, както и неколцина видни последователи, измежду които били добре известни Тодор, Стефан, Добри, Василий и Петър. Всички те са анатемосани тъй като учението им представлява сериозно отклонение от догмите на православното християнство.
Смята се също така, че поп Богомил има син, наречен поп Йеремия, който също е негов ученик. Както Йеремия, така и Богомил се смятат за автори на някои еретически книги, забранени от църквата и включени в Индекси на забранените книги.
Като свещеник създателят на богомилството има сравнително високо образование за своето време, познава добре светото писание, православната църква и средновековното общество, които подлага на остра критика. Той изгражда учението си върху ясна и стройна философска структура, включваща космогония, христология, есхатология и етика. Проповедникът поп Богомил проявява ораторски способности и умения да обяснява с прости и ясни слова христянското учение и да задоволява всички въпроси на любознателния средновековен човек за устройството на света и праведния път по примера на Христос. Фактът, че той събира много последователи, е доказателство за изключителната привлекателност на неговата личност и новаторството на учението му. Нарича учениците си „мили на Бога”, учи ги да живеят непорочно и с чисти души сред природата, далеч от богатството и съблазните на църквата и дворците.
Учението на поп Богомил получава различни оценки от историците и философите. Едни учени го отричат като вредно и разрушително за обществото учение, което убива жизнената енергия и подкопава църквата и държавата. И наистина поп Богомил и богомилите са преследвани като вредни за обществото, защото не искат да работят и да служат на господарите. Църквата свиква събори за разобличаване и съдене на богомилите като еретици (по времето на цар Борил – 1211 г., в 1359 при Иван Александър и др.).
Други учени виждат в поп Богомил бунтаря срещу класовата несправедливост и идеолога на първото антифеодално религиозно движение. Безспорно е едно – че поп Богомил е един от бележитите българи, създател на социално-религиозно учение и движение с хуманна и демократична насоченост, което се разпространява и в много други страни на Европа.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
