ИВАН (ВАНЧО) МИХАЙЛОВ

Иван (Ванчо) Михайлов Георгиев е роден на 26 август 1896 г. в село Ново село, близо до Щип (днес в Република Северна Македония, тогава в Османската империя). Той е третото дете в семейството.

• Баща му – Георги Михайлов – заможен търговец, който активно подкрепя българското църковно и училищно дело в Македония.
• Майка му – Христина – силно религиозна жена, възпитавала децата си в дух на български патриотизъм.

Расте в период, когато Македония е арена на непрекъснати конфликти между българското, гръцкото и сръбското влияние. Още в ранна възраст попива разкази за ВМОРО, Гоце Делчев, Даме Груев и Илинденското въстание, което формира у него идеята за живот, посветен на „македонското дело“.

Завършва Начално училище – в родното село Ново село. След това Българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун – там се оформя патриотичният му мироглед. В Солун е силно впечатлен от учители, свързани с революционното движение. След Балканските войни семейството му се премества в България. Той завършва гимназия в София.

По време на Първата световна война (1915–1918) е мобилизиран като войник и достига чин офицерски кандидат. Службата му в българската армия го закалява и му дава организационни умения.

След войната завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Въпреки дипломата, никога не практикува право – отдава се изцяло на революционна дейност.

I. Включване във ВМРО

През 1919–1920 г. започва активно да работи за ВМРО. Благодарение на своята интелигентност и лоялност, става секретар на Тодор Александров, лидер на организацията.

Той участва в подготовката на документи, връзки с българските власти и международни контакти. Александров вижда в него бъдещ водач.

След убийството на Тодор Александров (1924) избухва криза във ВМРО – между „левицата“, ориентирана към комунистите, и „десницата“, настояваща за чисто български курс. Михайлов, въпреки младостта си, успява да вземе връх и да се утвърди като лидер.

II. Ръководството на ВМРО (1925–1934)

През следващото десетилетие Михайлов изгражда ВМРО като:

• силно централизирана организация,
• военизирана и конспиративна,
• с репутация на най-ефективната революционна структура на Балканите.

Основни черти на управлението му:

• Терор срещу враговете – както срещу сръбските и гръцките власти, така и срещу вътрешни опоненти.
• Убийства на противници – под негово ръководство се елиминират „предатели“ и разколници, което му носи репутация на безмилостен лидер.
• Влиятелна власт в Пиринска Македония – ВМРО фактически контролира Югозападна България, събира данъци и разполага със собствена военна структура.
• Международни акции – най-известната е убийството на крал Александър I Караджорджевич на 9 октомври 1934 г. в Марсилия, извършено от Владо Черноземски, член на ВМРО.

Идеология

Михайлов вярва в българската принадлежност на македонците и категорично отхвърля създадената от Югославия концепция за „македонска нация“.

Основни тези:

• Македония може да бъде част от България или независима държава под българско влияние.
• Противопоставя се както на сръбската, така и на гръцката власт в региона.
• Смята индивидуалния терор за оправдан метод.

Конфликт с българската държава

През 1934 г. настъпва превратът на Звено, след който ВМРО е забранена. Михайлов е принуден да емигрира. Това бележи края на ВМРО като масово движение в България.

III. Емиграция и Втората световна война

След 1934 г. живее в Турция, Полша, Унгария, Хърватия, Италия. Поддържа контакти с различни правителства.

През 1941 г., след като България влиза във Вардарска Македония заедно с германците, Михайлов се връща временно в Скопие. Той отказва да стане държавен глава на германска „независима Македония“, защото разбира, че това би означавало изолиране от България и обричане на каузата.

През 1944 г. германците отново му предлагат ръководството на автономна Македония, но той отказва.

IV. Следвоенен период

След края на войната се установява в Рим, където живее до смъртта си. Там:

• Поддържа българската македонска емиграция.
• Пише многотомни „Спомени“, които са ценен, но субективен източник за историята на ВМРО.
• Критикува остро югославската политика на „македонизация“.
• Поддържа контакти със западни среди по време на Студената война.

Умира на 5 септември 1990 г. в Рим, на 94 години. Погребан е там.

Подробна хронология на живота на Иван (Ванчо) Михайлов

Година	Събитие
1896	Роден на 26 август в с. Ново село, Щипско, Османска империя.
1900–1908	Учи в родното село; ранни впечатления от българското движение.
1909–1912	Учи в Солунската българска мъжка гимназия.
1912–1913	По време на Балканските войни семейството му се мести в България. Завършва гимназия в София.
1915–1918	Служи в българската армия в Първата световна война.
1918–1923	Завършва право в Софийския университет.
1920	Запознава се с Тодор Александров, става негов секретар и приближен.
1924	След убийството на Александров – вътрешна криза във ВМРО; Михайлов се налага като лидер.
1925	Официално поема ръководството на ВМРО. Започва „чистка“ срещу противници.
1925–1934	Златният период на неговото ръководство: ВМРО контролира Пиринска Македония, провежда акции срещу Югославия и Гърция.
1927	Организирани са серия от атентати срещу сръбски политици.
1928–1930	Консолидира властта си, налага пълен контрол над организацията.
1934	Убийство на крал Александър I Караджорджевич в Марсилия от Владо Черноземски (операция, планирана от ВМРО). Същата година – преврат на Звено в България, ВМРО е забранена. Михайлов емигрира.
1934–1941	Живее в емиграция – Турция, Полша, Унгария, Италия, Хърватия.
1941	След разгрома на Югославия, България окупира Вардарска Македония. Михайлов се връща в Скопие, но остава в сянка.
1944	Германците му предлагат да оглави „независима Македония“ – отказва.
1945–1990	Живее в Рим; ръководи емигрантската дейност, пише „Спомени“.
1960–1980	Издава многотомните си мемоари, в които защитава българския характер на Македония.
1990	Умира на 5 септември в Рим, на 94 години.

Иван (Ванчо) Михайлов е последният голям водач на ВМРО, превърнал организацията в символ на непреклонната българска кауза в Македония. Съчетал интелектуален капацитет с безкомпромисна жестокост, той остава сред най-противоречивите фигури на Балканите през XX век. За едни е герой и визионер, за други – терорист и фанатик. Но независимо от оценките, неговото име и до днес е неизбежно, когато се говори за съдбата на Македония и за македонския въпрос.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК