ПЪРВАТА СЪГЛАШЕНСКА АТАКА ПРИ ДОЙРАН

Бойните действия край Дойран през август 1916 г. се разгръщат като концентриран тест за устойчивостта на българската отбранителна система на Македонския фронт. Съединения на 9-и Пловдивски и 27-и Чепински пехотни полкове, подкрепени от батареи на 13-и артилерийски полк и германо–австрийски секции, приемат удар от няколко френски дивизии (17-а колониална, 122-а и 156-а) и английски формирования, които се стремят да пробият към вътрешността на позицията между Дойранското езеро и Беласица. Сражението започва с безпрецедентна по интензивност артилерийска подготовка на 9 август (ст. ст.), продължава през 10–15 август с последователни щурмови вълни и контраудари и поставя защитниците пред комплекс от тактически, инженерни и морално-психологически изпитания.

I. Стратегически контекст и оперативни намерения на страните

Македонският фронт и значението на дойранския възел

Дойранският участък през лятото на 1916 г. функционира като критичен възел в конфигурацията на Македонския фронт. На север Дойранското езеро и масивите на Беласица оформят естествени бариери; на изток равнинните пространства към Кукушко поле предоставят коридори за маньовър, които съглашенските сили възнамеряват да използват за разчленяване на българската линия. София и върховното българско командване оценяват, че удържането на позицията при Дойран стабилизира целия фронт, забавя инициативата на Съглашението и предотвратява настъпление към вътрешността на Македония, което би компрометирало оперативната свобода на българските армии. Френските и британските съединения, натрупали жива сила и артилерия, преследват огневи пробив, последван от бърза пехотна експлоатация в дълбочина, като целта е да се разкъса българската отбрана на стеснено направление между езерото и склоновете на Беласица.

Българската отбранителна постановка и съставът на силите

Българската страна съсредоточава 9-и Пловдивски пехотен полк вдясно и 27-и Чепински пехотен полк вляво по Главната позиция от връх Караконджо до брега на Дойранското езеро (ориентировъчно шест километра фронт). Предна позиция и линия на бойно охранение по височини с условни названия – Стъклен, полковник Каварналиев, Караджата, връх Константин, Княз Борис, Княз Кирил, Цербера – организират дълбочина и ранно предупреждение. Органичната артилерия включва шестнадесет оръдия от 13-и артилерийски полк, към които се прибавят двадесет и осем немски и австрийски оръдия; в пехотните участъци се разпределят картечници и минохвъргачки. Командването на Чепинци (подполковник Стефан Рачев) и бригадното звено (полковник Христо Чаракчиев) приоритизират икономия на сили по фронта и концентриране на огън по направление на главния удар. Същевременно се признава, че укреплението е непълно и неподходящо за продължителна защита без динамично възстановяване под огън – фактор, който по-късно се превръща в системна задача нощем.

II. Терен, инженерно изграждане и бойна система на позицията

Тройната линия и тактическата геометрия на отбраната

Дойранската позиция се изгражда върху три успоредни линии възвишения: линия на охранителните застави, Предна позиция и Главна позиция. Линията на охранението по доминиращите височини (Стъклен, полковник Каварналиев, връх Константин и др.) служи за ранно прихващане и за забавяне на настъпващ противник под наблюдение и коригиращ огън. Предната позиция абсорбира първия масиран натиск, осигурявайки време за маньовър на резерви и за развръщане на преграден огън. Главната позиция – шесткилометрова и разчленена на участък „Чепинци“ (ляво) и участък „Пловдивци“ (дясно) – концентрира система от окопи, ходове за съобщение и огневи гнезда, доколкото топографията и времето до удара позволяват. Между позициите остават предпозиционни пространства с ограничена укритийност, което превръща всяка артилерийска подготовка в сериозен разрушителен фактор за телени мрежи и кабелни линии.

Артилерийско осигуряване, наблюдение и свръзка

Огневата система комбинира близка пехотна поддръжка (леки оръдия, минохвъргачки), директни картечни сектори по телените мрежи и осигурена преградна стрелба по вероятни оси за атака. Критично значение има далекобойната батарея, способна да удря наблюдателните пунктове на съглашенските батареи – ключово за „ослепяване“ на противника и редуциране на коригирания огън. Кабелните телефонни линии свързват пехота–артилерия–наблюдение, но уязвимостта им под масиран огън изисква постоянни ремонтни групи. Системата за сигнализация включва червени ракети за моментално задействане на преградния огън – стандарт, който се доказва в кулминациите на нощните атаки. Изградените окопи са плитки и неравномерно укрепени, което налага ритъм „дневно оцеляване – нощно възстановяване“: пехотни взводове и сапьорни групи възстановяват бруствери, свръзка и мрежи след всеки огневи вал.

III. Огневият ураган и откриването на сражението (9–10 август 1916 г.)

Четиринадесетчасова артилерийска подготовка и системно разрушение

В 04:00 на 9 август неколкостотин френски оръдия откриват залпов огън по цялата българска полоса. Залповете се редуват без пауза; предпозиционното пространство и плитките окопи се разравят; телените мрежи се срязват, телефонните кабели масово се прекъсват. Канонадата продължава четиринадесет часа и затихва вечерта на 9 август; в този промеждутък българската артилерия е затруднена от разрушена свръзка и ограничена видимост, което принуждава временно преминаване към пасивна огнева икономия и приоритет на укритие. Психологическото въздействие на барабанния огън е максимално: шумът, вибрациите и прахът затрудняват командването и координацията. Въпреки това, опорните точки по Главната позиция запазват структурна цялост, а командирите организират нощни ремонтни екипи за минимално възстановяване на кабели, бруствери и пехотни позиции.

Първи пехотни вълни и огневото „ослепяване“ на противника

На 10 август в 08:00 огънят се пренася към наблюдателните постове на българската артилерия – стандартен опит да се парализира контра-батарейната реакция преди пехотния напор. Два полка от 17-а колониална френска дивизия настъпват в бойна верига към Предната позиция. Охранителните застави влизат в огневи контакт, а българската и съюзническата артилерия поема корекция по предвидени ориентири; настъпващите са посрещнати с концентриран огън и се отклоняват назад. Половин час по-късно втора атака временно притиска част от заставите, но ураганният артилерийски преграден огън отново спира устрема. Френски батареи се изнасят напред, за да увеличат натиска по окопите на Пловдивци и Чепинци, ала далекобойната българска батарея насочва унищожителен огън по френските наблюдателни постове; при отсичане на наблюдението, ефективността на френския огън пада и батареите замлъкват. Нощта срещу 11 август е използвана за възстановяване на разрушенията и за частично прегрупиране – командването на Чепинци изпраща допълнителна дружина към Предната позиция, за да уплътни фронта пред очаквана ескалация.

IV. Ескалацията и маньовърът на устойчивост (11–15 август 1916 г.)

Системна огнева пауза и локални удари (11–12 август)

На 11 август в 06:00 противникът подновява канонадата; сухите треви се подпалват, Предната позиция отново се преорава. За да се ограничат излишни загуби, една от заставите се изтегля контролирано, което позволява на френски подразделения временно да заемат изоставения участък. В 10:15 подпоручик Василев повежда контраатака за възвръщане на заставата; ударът се проваля, а офицерът загива начело – трагичен, но показателен епизод за високата цена на локалните настъпления „фронт в лице“ под наблюдение и преграден огън. През деня контра-батарейният двубой продължава; българските части от Пловдивци и Чепинци използват нощта за укрепване и свръзка. На 12 август в 04:00 слаби неприятелски групи опитват да овладеят връх Каварналиев; пехотният огън ги отблъсква. Денят минава в артилерийски обмен, без решителен пехотен напор – противникът акумулира боеприпаси и коригира плановете си за масиране по възли Каварналиев – Константин – пред участъка на Пловдивци.

Оперативна пауза за инженерно натрупване (13–14 август)

На 13–14 август обстрелът отслабва чувствително; българските защитници изкопават нови укрития за пехотата, уплътняват бруствери, възстановяват мрежите и кабелите. Тази „логистична пауза“ се явява двуостра: от една страна, тя дава възможност за по-дълбоко укрепване; от друга – позволява на Съглашението да прегрупира батальоните и да изравни артилерийския график за продължителен огневи вал пред следващата решителна атака. Отбраната на Дойран се трансформира от първоначална позиционна линия с празнини в инженерно адаптивна система, която изрично разчита на нощна регенерация и на гъвкаво използване на преграден огън при всяко докосване до телените мрежи.

Масиран щурм, разклащане на охранението и заповедта за твърдост (15 август)

На 15 август френската пехота атакува масирано, изтласква заставите на бойното охранение и достига до телените мрежи на Предната позиция. Преградният огън на българската артилерия се разгъва по схеми за „разсичане на вълни“, разбърква бойния ред и принуждава оттегляне в безредие. В хода на боевете Чепинци възстановяват владението над връх Каварналиев – възел с пряко влияние върху фланговата стабилност на участъка. Следобед канонадата затихва, но командването отчита значителна вероятност за нощна атака. Вечерта полковник Христо Чаракчиев издава заповед с акцент върху дисциплината, достойнството и стратегическата цена на позицията: от задържането ѝ зависи съдбата на армията и бъдещето на България; директивата завършва с категоричен морален импулс – „Дерзайте, победата е наша!“ Заповедта функционира в две плоскости: като оперативно напомняне за непрекъснат контрол на огневите средства и като морално възвисяване, което стабилизира бойния дух преди очакваната нощна ескалация. Събитийният ритъм до 15 август показва, че Съглашението търси комбинирана тактика – продължителен огневи вал за разрушаване на инженерната система плюс внезапни щурмове в прозорците между преградни огнища; българската страна отговаря с гъвкаво комбиниране на контра-батареен огън, тактично изтегляне на застави и незабавни локални контраатаки за възстановяване на ключови тактически възли.

V. Кулминация на сражението и нощните боеве (16–18 август 1916 г.)

Масираният щурм на 16 август и локалното сриване на охранителната линия

На 16 август съглашенските сили изливат концентриран удар в участъка на Предната позиция, едновременно срещу Чепинци и Пловдивци. Френската пехота, усилена с английски секции, се насочва към връзките между връх Каварналиев и възлите по линията на Пловдивци; оръдията пренасят огъня дълбоко в тиловата зона на Главната позиция. На връх Каварналиев охраната се държи от 9-а рота на 27-и Чепински полк при ясна заповед да отстъпи само в краен случай. Французите успяват да обходят фланговете, натискът става неустойчив тактически за отбраната, и след няколкочасов бой ротата се измъква към „Чепинските окопи“. Това тактическо изтегляне не означава пробив, но променя геометрията на огневата схема – Предната позиция вече не е равномерно подпряна по цялата линия. В участъка на Пловдивци противникът временно натиска директно към Главната позиция. Поручик Константинов организира един взвод, пресреща отстъпващите два наши взвода, спасява разкъсването на бойния глобус и повежда атака „на нож“; настъпващите съглашенски секции са отхвърлени под ураганния огън на артилерията. В участъка на Чепинци атаката срещу Предната позиция също е смазана с точен пушечен, картечен и преграден артилерийски огън. Въпреки това французите овладяват връх Константин, което веднага утежнява положението при връх Княз Борис и Цербера. Ловчанска височина е овладяна от полурота Чепинци с картечници. В тези два–три тактически възела (Константин – Княз Борис – Ловчанска) верижно се проявява принципът на локалния тактически резонанс: един малък успех на противника (Константин) вдига налягането върху два съседни възела, което змиеподобно променя логиката на отбраната. Но до нощта позицията държи.

Екстремалната артилерийска интензивност на 17 август и контраатака за стабилизация

На 17 август канонадата достига интензивност, регистрирана от българските артилерийски офицери като „невиждана“. При огневия вал противникът настъпва към „Чепинските окопи“ – последния предпраг пред масивите на Предната позиция. Българските войници отстъпват тези окопи и се групират на Ловчанска. Контраудар за възвръщане на окопите не успява. Критично става положението на връх Княз Борис. Противникът натиска срещу него с ясното разбиране, че ако се овладее този възел, флангът на Дойранската система се „сгъва“. Затова 5 и 9 рота на Чепинци са хвърлени в контраатака. Това е фронтален удар при тежка геометрия: изкачване под огън, с минимална скрита маса. Тази атака успява и противникът е отхвърлен. През остатъка от деня следват серия нови пехотни опити, удавени в кръв; настъплението не взема нито Главната позиция, нито критичните възли. Вечерта укрепленията са силно повредени, но функционално съхранени.

Нощната кулминация: 17 срещу 18 август (англичани срещу Пловдивци – французи срещу Чепинци)

В полунощ срещу 18 август съглашенците развиват барабанен огън. Англичаните удрят участъка на Пловдивци; французите – на Чепинци. Червените сигнални ракети се вдигат – това е оперативният сигнал към артилерията за моментален преграден огън по предварително табелирани сектори. 17-а френска дивизия достига до телените мрежи. В този момент Чепинци откриват убийствен залпов огън в челния сектор, а на връх Княз Кирил български подразделения провеждат контраатака „на нож“, подкрепена с ръчни бомби. Атаката е смазана по цялата дължина към 01:30. В 03:30 следва нов удар на британските части срещу Пловдивци, който отново е спрян от преграден артилерийски огън. На изгрев 18 август позицията е в тактически баланс – с тежки разрушения, но непокорена.

VI. Прекъсването на атаката и финалното решение на противника

Преоценката на съглашенската логика

На 18 август следобед, след тежки загуби и невъзможност да се формира стабилен плацдарм в дълбочина зад Предната позиция, Съглашението прекратява атаката. Причината не е локален отказ от „агресивно намерение“, а реалистична оценка, че фронталните атаки срещу механизъм, способен непрекъснато да възстановява инженерната си инфраструктура нощем, се превръщат в „трошачка на жива сила“ – без оперативен дивидент.

Мащаб и структура на цената

Чепинският полк губи 1106 души – убити, ранени, безследно пропаднали, умопобъркани, онемели, оглушели. Пловдивци – 250 души. 13-и артилерийски полк – 60 души. Това не са просто цифри – това са механизми на вграждане на човешки живот в стратегическо равновесие. Същевременно тази жертвеност конвертира морал в орденна икономика: български войници и офицери са награждавани с войнишки кръст „За храброст“. Тези награждавания имат една оригинална особеност – те формализират и предават памет: „количество на положени усилия и жертви“ → „благоденствие на земята“. Това е концептуалната формула на българската военна култура от периода.

Стратегическите резултати

Атаката е отбита. Противникът е отказан. Македонският фронт остава стабилен. Българската армия доказва, че е в състояние да задържи критични възли срещу числено и огнево по-силен противник в условията на модерна индустриална артилерийска война. Дойран през август 1916 г. се превръща в доктринален прецедент – доказателство, че адаптивната отбранителна система (възстановяване–преграден огън–локални контраудари) може да победи индустриален метод „огън–фронтален щурм“.

Съдбата на гробовете и политическата амнезия след войната

Гробовете на Чепинци край егейския бряг на езерото са по-късно систематично унищожени от властите на Кралството на сърби, хървати и словенци (после – Югославия). Но паметта реплицира чрез монумент. В Пазарджик паметникът на Чепинци носи изсечен завет – предаден от поколение на поколение.

Таблица: 9–18 август 1916 г.

Дата	Тип действие на противника	Реакция на българската отбрана	Резултат	Ключови възли / последствия
9 август	Безпрецедентна 14-часова артилерийска подготовка	Пасивно укритие; ограничена артилерия поради разрушена свръзка; нощно възстановяване	Позициите НЕ са пробити; инженерни щети	Телени мрежи разрушени; кабели прекъснати
10 август	Първи пехотни атаки (17 колониална) в две вълни	Преграден огън; контра-батарейно „ослепяване“ на френски наблюдателни пунктове	И двете атаки спират; врагът се оттегля	Предна позиция – държи; Главна позиция – цяла
11 август	Нов силен артилерийски вал; локално проникване върху изоставена застава	Контраатака на подп. Василев (неуспешна); нощно уплътняване	Врагът не напредва в дълбочина	Временно загубена застава; загива подпоручик Василев
12 август	Ограничени опити за овладяване на Каварналиев; артилерийски дуел	Пехотна стрелба; отхвърляне на локалните прониквания	Няма тактическо изменение	Векторите на усилието се накланят към Каварналиев и Константин
13 август	Огънят спада чувствително	Инженерно натрупване	Подобрена структурна устойчивост	Укрития за пехота; бруствери
14 август	Огънят остава слаб	Продължава инженерното натрупване	Стабилизация на боеспособността	„тиха“ подготовка срещу предстоящ масиран удар
15 август	Масирана пехотна атака; временно изтласкване на охранението	Преграден артилерийски огън; възвръщане на Каварналиев	Противникът отхвърлен	Заповедта на полк. Чаракчиев вечерта
16 август	Силен комбиниран удар; пробив на охранителни възли	Тактическо изтегляне към Чепински окопи; атака „на нож“ на Пловдивци	Няма пробив в Главната позиция	Врагът заема вр. Константин; тежка геометрия за българите
17 август	Артилерийска интензивност максимум; удар към „Чепинските окопи“	Отстъпване към Ловчанска; контраатака на 5 и 9 рота	Позицията оцелява; без стратегически пробив	Вр. Княз Борис задържан
17→18 август (нощ)	Барабанен огън; англичани срещу Пловдивци; французи срещу Чепинци	Преграден огън; червени ракети; контраатака „на нож“ на Княз Кирил	И двете нощни атаки са смазани	Пълен отказ на Съглашението от нощно проникване
18 август	Артилерия + опити за локален натиск	Отбрана без деформация; позициите се държат	Съглашението прекратява атаката	Това е краят на първата атака при Дойран

Героичната отбрана при Дойран през август 1916 г. демонстрира не просто стоицизъм на фронтова тактическа линия, а функционална валидност на българската отбранителна доктрина в условията на максимална артилерийска наситеност. Позицията, колкото и не напълно укрепена в инженерно отношение, устоява благодарение на динамично възстановяване в нощни интервали, на рационално разпределение на огневите средства, на оперативния ред за моментално задействане на преграден огън и на умението за своевременни локални контраудари — „на нож“ — при критични възли. Врагът, макар и с многократно превъзходство в жива сила и боеприпаси, не успява да получи траен плацдарм нито на Предна, нито на Главна позиция; оттук следва, че решаващият фактор не е масата на огъня сама по себе си, а способността да се интегрира огън, движение, наблюдение и инженерна регенерация в единен ритъм.

Последиците далеч надхвърлят локалната тактика — стабилизиран е целият сектор на Македонския фронт и е предотвратено разтваряне на българската оперативна система в южното крило. Съглашенците прекратяват атаките на 18 август, а българската позиция остава непокътната в стратегическия смисъл. Човешката цена — над хиляда души само в Чепинци — превръща успеха в едновременно пределно скъп и пределно категоричен акт на военна воля. Така Дойран от август 1916 г. се фиксира в българската военна памет не като романтичен мит, а като емпиричен доказателствен корпус за това, че отбраната, когато е обоснована, адаптивна и водена от хора със съзнание за историческа стойност, може да спре даже индустриален ураган.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК