БРАКА НА ЦАР ПЕТЪР I И МАРИЯ ЛАКАПИНА

На 8 октомври 927 година камбанен звън от църквата „Света Богородица“ в Константинопол оповестява сключването на един съдбоносен брак – този между българския владетел Петър I (927 – 969) и ромейската принцеса Мария Лакапина. Съюзът бележи символичния край на продължилата десетилетия война между България и Византия и създава исторически прецедент – за пръв път от близо 300 години ромейска принцеса се омъжва за „варварски“ владетел.

I. „Варварите“ и византийската доктрина

Терминът „варварин“, прилаган към Петър I, изглежда обиден от съвременна гледна точка, но той има конкретен смисъл във византийската политическа концепция за ойкуменето, наследена от Римската империя.

• Според тази доктрина светът се дели на две категории: ромеи (римляни) и варвари.
• Варварските владетели се възприемат не като равнопоставени, а като покорни „синове“ или федерати на василевса в Константинопол.

Затова за византийците бракът между ромейска принцеса и чужд владетел е неприемлив компромис, който подкопава самата идея за превъзходството на ромейската държавност.

II. Църквата „Св. Богородица“ в Константинопол

Трудно е да се каже със сигурност дали именно в тази църква Петър I и Мария Лакапина се венчават. Археологическите проучвания показват, че храмът е бил многократно надстрояван и обновяван:

• от император Михаил VII Дука,
• по време на династията на Комнините и по-късно на Палеолозите,
• а впоследствие и от османците.

Първата сграда на храма датира от VIII век, което го прави свидетел на редица важни събития.

III. Византийската забрана за бракове с „варвари“

Във византийската държавна идеология чуждите владетели никога не се разглеждат като равни на василевса. Поради това съществува строг едикт, приписван на император Константин Велики, който забранява браковете с представители на „чужди народи“:

…на римските императори не се позволява да се сродяват с народ, чийто нрави не се схождат и са чужди на римската държава, особено пък с иноверни и некръстени…ако някой се осмели да стори това нека се счита за чужд на християнското общество и се предава на анатема…

Затова сватбата на Петър I и Мария Лакапина е възприета от много византийски среди като скандален прецедент.

IV. Исторически прецеденти

Въпреки догматичната забрана, историята познава множество случаи, в които императорите правят изключения:

• Ираклий (VII в.) предлага своя родственица за брак с тюркски федерат и омъжва друга за аристократ от Сасанидски Иран.
• През IV–V век император Хонорий допуска сродяване със готите – негови сестри и братовчедки стават съпруги на готски военачалници.
• Известен е и случаят с Хонория, сестрата на Валентиниан III, която изпраща пръстена си на хунския вожд Атила, тълкувано като брачно предложение.

По-близо до времето на Петър I, император Юстиниан II дори предлага дъщеря си за съпруга на хан Тервел, макар по-късно да се отмята.

В повечето подобни случаи „варварските“ владетели получават почетни титли, за да бъдат приравнени към ромейската аристокрация, но съюзите рядко се оказват трайни.

V. Защо византийците правят компромиса с Петър I?

Бракът на Петър I и Мария Лакапина е първият случай, в който византийците целенасочено използват сродяване, за да интегрират цяла държава в своето политическо пространство.

Причината се крие в предходното управление на Симеон Велики, баща на Петър, който води ожесточени войни с Византия и дори има амбиции да завладее Константинопол.

• След смъртта на Симеон през 927 г. заплахата от нова война е напълно реална.
• Чрез брака византийците си осигуряват гаранция за мир и се надяват Мария Лакапина да стане техен политически посредник в българския двор.

Историкът Васил Златарски дори допуска, че царицата периодично е изпращала сведения до Константинопол – макар доказателства за това да липсват.

VI. Византийската критика

Бракът е остро осъден от император Константин VII Багренородни, който след 945 г. си връща едноличната власт след падането на рода Лакапини. Той пише:

Роман извърши това (венчавката на Мария с Петър) вън от канона… и бе порицаван и мразен от сената, народа и църквата, задето бе предприел дело недостойно и неприлично за благородната ромейска държава.

Тези думи показват, че въпреки официалния статут на брака, византийската върхушка го възприема като унижение за империята.

VII. Личният аспект на съюза

За личния живот на Петър I и Мария Лакапина знаем малко. Според хрониката на Продължителя на Теофан:

• Мария е описана като „изключително красива девойка“, дъщеря на Христофор Лакапин и августа София.
• При отпътуването си за България тя изпитвала смесени чувства – тъга от раздялата със семейството и радост, че става съпруга на „горд мъж-цар“.
• В България тя получава името Ирина („мир“), символизиращо политическия смисъл на брака.

Принцесата пристига във Велики Преслав с огромен антураж, богатства, покъщнина и съветници, като вероятно допринася за въвеждането на византийския дворцов церемониал и мода.

VIII. Потомството на Петър I и Мария Лакапина

От брака се раждат пет деца:

• Борис II – бъдещ цар на България;
• Роман – също възкачил се на престола;
• Пленимир – споменат само в един извор;
• Две дъщери, сгодени за императорите Василий II и Константин VIII.

Името на Роман ясно показва влиянието на Мария Лакапина – кръстено е на нейния дядо Роман I Лакапин, заклет враг на Симеон Велики.

IX. Последни сведения за Мария Лакапина

Най-късните сведения за царицата датират от 940 г., когато тя посещава Константинопол заедно с три от децата си. Там е посрещната с почести и дарове от дядо си Роман Лакапин. Хронистите подсказват, че това не е първото ѝ посещение – тя често пътувала до столицата.

Забележително е, че цар Петър не я придружава – нещо необичайно за династичните бракове. След детронирането на Лакапин през 944 г. не се споменава повече за нейни визити.

За по-късния живот на Мария Лакапина липсват данни. Вероятно тя умира преди съпруга си Петър I, тъй като името ѝ не се свързва със събитията около неговата смърт.

Династичният съюз между Петър I и Мария Лакапина е уникален епизод в балканската и византийската история. Той бележи края на войните между България и Византия, признаването на българската царска титла и създаването на нова политическа реалност.

От чисто човешка гледна точка, бракът е история за една ромейска принцеса, изтръгната от двореца на Константинопол и поставена начело на българската държава. Макар да остава в сянката на своя съпруг, тя оставя дълготрайна следа в българската история чрез своите деца и политическото значение на своя съюз.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК