ЕЛЕОНОРА БЪЛГАРСКА

Елеонора Каролина Гаспарине Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц, останала в българската история като царица Елеонора Българска, е втората съпруга на цар Фердинанд I. Родена в германски княжески род, тя се превръща в една от най-обичаните български владетелки не чрез политическа власт или династична сила, а чрез своята отдаденост на милосърдието, медицината, социалните каузи и възпитанието на децата на Фердинанд.

В българската историческа памет е останала като „коронованата сестра милосърдна“ и „ангелът с червен кръст“.

I. Произход и семейство

Елеонора е родена на 22 август 1860 г. в Требшен (дн. Тшебехув, Полша, тогава в границите на Прусия). Тя принадлежи към германския княжески дом Ройс-Кьостриц – една от най-старите благороднически фамилии в Саксония.

• Баща ѝ: принц Хайнрих IV Ройс цу Кьостриц (1821–1894).
• Майка ѝ: принцеса Луиза цу Грайц (1822–1875).

Семейството е с традиции в армията и дипломацията, но и в културното покровителство.

II. Образование и ранно възпитание

В младежките си години Елеонора е възпитавана в дух на строгост, дисциплина и религиозност. Тя се посвещава на диаконическото движение в Германия, чиято цел е да подготвя благородни девойки за социална и медицинска дейност. Обучена е като диакониса и медицинска сестра в Любен, получава практически опит в грижи за болни, работа в лазарети и сиропиталища.

Това ранно възпитание формира трайно усещане за мисия в живота ѝ – служба на нуждаещите се.

III. Международна хуманитарна дейност преди брака

Елеонора се включва в дейността на Руското дружество на Червения кръст по време на Руско-японската война (1904–1905). Като старша сестра оглавява санитарен влак, превозващ ранени от фронта в Манджурия към тила. За тази работа е наградена с орден „Св. Анна“ от руския император Николай II.

Нейната отдаденост предизвиква впечатление и в Западна Европа, където я наричат „немската Флорънс Найтингейл“.

IV. Сватбата с Фердинанд

След смъртта на първата съпруга на Фердинанд – Мария-Луиза Бурбон-Пармска – той търси нов брак, който да осигури стабилност на династията и грижа за четирите му деца. С посредничеството на руски и германски родственици е предложена Елеонора.

• 28 февруари 1908 г. – католически обряд в Кобург.
• 1 март 1908 г. – протестантски обряд в Остерщайн.

След обявяването на независимостта (22 септември 1908 г.) тя става царица на българите.

Бракът между Фердинанд и Елеонора е предимно династически и формален. Царят рядко проявява дълбока привързаност, но Елеонора изпълнява с отдаденост ролята на майка на Борис, Кирил, Евдокия и Надежда. За децата тя е истинска възпитателка и наставница.

Съвременници отбелязват нейната скромност, липса на претенции и обич към децата, които тя отглежда като свои.

V. Социална и благотворителна дейност

Фонд „Царица Елеонора“

Учреден през 1910 г. с цел изграждане на специализирани институти за слепи и глухи деца.

Болници и медицински сестри

• Подпомага създаването на училище за милосърдни сестри („Кралициново училище“) през 1915 г.
• Организира дарителски кампании за изграждане на детски санаториум край Варна за лечение на костна туберкулоза и въвежда практиката на морелечение и калолечение.

Сиропиталища

• Подкрепя създаването на еврейско сиропиталище „Царица Елеонора“ (1915).
• Осигурява средства за приюти на деца на загинали войници.

VI. Военновременна дейност

По време на Балканските войни и Първата световна война Елеонора е постоянно на фронта като сестра милосърдна.

• Организира полеви лазарети.
• Снабдява войниците с медицински материали.
• Назначена е за шеф на 24-ти пехотен Черноморски полк (1912).
• През 1913 г. е удостоена с орден „За храброст“ IV ст. – единствената жена с това отличие в България.

Символ на нейния принос стават дарителските кампании чрез „обковаване“ на макети. Последният такъв проект е „Ладията на живота“ (1917) за сираци и бежанци.

VII. Връзката с културното наследство

Елеонора има ключова роля за спасяването на Боянската църква през 1912 г. Местните жители искали да съборят стария храм, за да построят нов. С нейна намеса се намира нов парцел за новата църква, а уникалният паметник е запазен.

По собствена воля тя е погребана именно край Боянската църква – като жест на скромност и духовна връзка с българската култура.

VIII. Последни години, болест и смърт

През 1917 г. здравето ѝ се влошава, вероятно заради изтощение и хронични болести. Умира на 12 септември 1917 г. в Евксиноград.

Погребана е скромно до южната фасада на Боянската църква. След 1944 г. комунистическите власти премахват надгробния кръст и плочата, но през 90-те години паметта ѝ е възстановена. Днес гробът е достъпен за посетители.

За нея Иван Вазов пише:

„Жена венценосна, сестра милосердна,
Сестра на геройте из боя жестоки,
Царице, ти цяла любов си победна,
Душа изтъкана от чувства високи…”

Наследство

• Медицинско сестринство в България – приносът ѝ в подготовката на сестри е безценен.
• Социална грижа – поставя началото на системна грижа за сираци и хора с увреждания.
• Културно наследство – спасяването на Боянската църква е едно от най-значимите ѝ дела.
• Образ на милосърдието – в спомените на ветерани и граждани тя остава като символ на добротворство.

Гробът на царица Елеонора днес

Посетителите на Боянската църква могат да видят нейния гроб южно от стария храм. Той е белязан с каменен кръст и възстановена плоча. Това е един от малкото владетелски гробове, които се намират не в царска гробница, а в двор на исторически паметник, достъпен за всеки.

Елеонора Българска е уникална владетелка – тя не се стреми към политическо влияние, не демонстрира власт или лукс, а остава в паметта като царица на състраданието. Нейният живот е пример за сливане на аристократично възпитание с дълбока човечност.

Днес името ѝ стои редом до най-значимите благотворители в българската история, а нейният скромен гроб край Боянската църква напомня, че истинската величина на владетелите се измерва не с корони и дворци, а с милостта им към хората.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК