СВЕЩЕНИКЪТ ГЕОРГИ ПОЛУГАНОВ

Свещеник Георги Маринов Полуганов е най-видната личност на Поликраище, Великотърновско, през целия XIX век. Неговата дейност е многостранна, излиза далеч извън рамките на родното му село и оставя траен отпечатък върху живота на всяко поколение жители вече повече от двеста години. Той е православен духовник, народен будител, просветен деец, учител, спомоществовател на възрожденската книжнина, активен участник в борбите за църковна независимост и в национално-освободителното революционно движение. Заради тази своя дейност е преследван от турските власти, а по време на Априлското въстание дори е заплашен с обесване. Най-значимият му принос е в областта на образованието – през 1847 г. той създава първото училище в Поликраище и става негов пръв учител, поставяйки основите на една нова епоха за местното население. Същевременно той е и централна фигура в две от най-величавите обществени прояви на селото: тържественото посрещане на първия търновски митрополит при учредяването на Българската екзархия Иларион Макариополски на 13 септември 1872 г. (ст. ст.) и грандиозното посрещане на руските освободителни войски на 24 юни 1877 г. (ст. ст.).

I. Ранни години

Георги Маринов Полуганов е роден на 15 февруари 1808 г. (ст. ст.) в Поликраище в семейството на Марин и Мариница Полуганови – просветени, интелигентни и напредничави хора, които разпознават и насърчават неговата жажда за знание. Той преминава сериозна духовна подготовка в Преображенския манастир, където усвоява църковния ред и получава задълбочено образование. През 1844 г. е ръкоположен за свещеник от търновския гръцки владика Неофит Византиос в църквата „Св. Великомъченица Марина“. Това е вторият свещеник в историята на селото след Иван Кънев Пендов, издигнат в сан през 1820 г., и третият след Недю Николчев, за когото се знае единствено името. Две години по-късно, през 1846 г., селото, което тогава наброява около сто къщи, е разделено на две енории – Георги Полуганов получава самостоятелна енория, а другата е поверена на Христо Попиванов, син на Иван Пендов. Родителите на Полуганов правят огромна жертва за времето си, като плащат общо 6000 гроша на гръцкия владика за ръкополагането и за енорията – сума, непосилна за обикновено селско семейство, но благодарение на която синът им постига голямото си желание да стане свещеник.

II. Духовна дейност

От деня на ръкополагането си до смъртта си на 25 октомври 1888 г. Георги Полуганов в продължение на 44 години служи в църквата „Св. Великомъченица Марина“ изцяло на български (църковнославянски) език. Той използва български и руски църковни книги, част от които е сам спомоществовател, а други набавя от Русия, Цариград, Русе и Бялград. Непрестанно чете и се самообразова, ревностно бди за съхраняването на православната вяра, за християнския морал и за българското име. Като най-старши духовник в селото води решителна борба срещу гърцизма, който е проникнал дълбоко в околните градове и села, където много хора вече се срамуват да се нарекат българи и дори променят имената си по гръцки образец.

III. Просветна дейност

През 1847 г. свещеник Георги Полуганов създава училището в Поликраище и става негов първи учител. Той набавя учебници от Русия, Сърбия, Влашко и Цариград, изучава съдържанието им и проучва методиката на преподаване в околните селища. Убеждава родителите да изпращат децата си на училище и получава подкрепата на местните първенци. През есента на 1847 г. заедно със свещениците Христо Попиванов и Иван Пендов освещава новото училище с тържествен водосвет и поучение за значението на знанието – ритуал, който поставя началото на традицията всяка учебна година да започва с водосвет, съхранена чак до 1944 г. Още от първия учебен час въвежда обучението изцяло на български език, което е голяма победа на фона на тогавашната ожесточена борба за родното слово в образованието. Постепенно училището обхваща всички деца, включително най-бедните, и около 1870 г. в селото вече е формирана местна интелигенция. Само за няколко десетилетия Полуганов изкоренява неграмотността – всички момчета, родени след 1840 г., могат да четат, пишат и смятат. Той обучава лично над 300 души – почти половината от населението на селото – и върши това повече от тридесет години без заплата, подпомагайки училището със собствени средства.

IV. Църковно-национална дейност

Забележително е, че още преди 1850 г. в църковните си молитви той редовно моли за здравето на руския император Николай I, а след това на Александър II, както и за победата на руската армия и освобождението на България. В продължение на три десетилетия в църквата на Поликраище звучат молитви за Русия и за бъдещата свобода на българите. Свещеникът е активен участник в църковно-националното движение, борейки се срещу гръцките владици в Търново – Неофит Византиос, Атанасий и Григорий – докато се стига до учредяването на Българската екзархия и встъпването на Иларион Макариополски.

V. Книжовна дейност

Георги Полуганов е и спомоществовател на множество възрожденски книги, сред които издания в Белград и Цариград, като името му фигурира в списъците на дарителите редом с просветни дейци от други селища. Той е известен и с красноречието си, изнася проповеди и поучения на богословски и философски теми, сред които „За любовта към Бога“, „За смъртта“, „За страшния съд“, „За истината“, „За покаянието“ и др. В Поликраище успява да създаде група от седем интелигенти-спомоществователи – рядко срещано явление за селата в онова време.

VI. Революционна дейност

От 1869 г. свещеник Полуганов е член на революционния комитет на Васил Левски в Поликраище, основан от самия Апостол при посещението му заедно с Отец Матей Преображенски – Миткалото. Полуганов се среща лично с Левски поне три пъти, включва се активно в комитетската дейност и подпомага морално и материално подготовката за Априлското въстание. След разгрома му през 1876 г. турците тръгват да го издирват като „комитаджия“ и дори възнамеряват първо да го обръснат, а след това да го обесят. Тогава съпругата му Гиргина Полуганова проявява изключителна смелост – заедно със синовете си го зазидва в комина на дома им, където той остава скрит цели две седмици, докато турците напускат. Така е спасен не само животът му, но и домът, семейството и комитетските дейци в селото.

VII. Обществени прояви

Най-великите обществени прояви в историята на Поликраище са свързани с неговото име. На 13 септември 1872 г. той ръководи тържественото посрещане на митрополит Иларион Макариополски, събитие с огромно национално значение, отразено дори в цариградския вестник „Право“. Пет години по-късно, на 24 юни 1877 г., е начело на грандиозното посрещане на руските освободителни войски при река Росица, където отслужва благодарствен молебен, благославя войниците и провъзгласява многолетие за Царя Освободител Александър II. Само няколко дни по-късно организира и посрещането на главнокомандващия руската армия – Великия княз Николай Николаевич, който лично целува кръста и ръката на свещеника и му подарява специално изработен поднос.

През 1877 г. по настояване на Полуганов е построено ново училище, а през 1884 г. – сегашната църква „Св. Великомъченица Марина“, в чиито строеж той активно помага. По време на Съединението и Сръбско-българската война благославя доброволците от Поликраище, давайки им духовна подкрепа преди отпътуването им. Свещеник Георги Маринов Полуганов умира на 25 октомври 1888 г. в Поликраище. Погребан е с най-големи почести в двора на църквата срещу входа, редом до своята съпруга. На опелото му, извършено от няколко свещеника, присъстват хиляди жители на селото и християни от околността. Така завършва земният път на един от най-забележителните духовници и обществени дейци на българското Възраждане, чиято личност и дело остават неизличимо вписани в историята на Поликраище и на цяла България.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК