КАТАЛАНСКАТА КАМПАНИЯ НА БАЛКАНИТЕ

Краят на XIII и началото на XIV в. били съдбоносни за Византия. Славната някога империя се намирала в дълбока криза – раздирана от финансови затруднения, намалели военни сили и постоянен натиск по границите си. В този период се появява една от най-знаковите и противоречиви наемнически армии на Средновековието – Каталанската компания, чиито действия променят съдбата на цели области на Балканите и в Мала Азия.

I. Византия в криза

Византия изпитвала сериозни финансови затруднения, военните ѝ сили намалели значително, а неприятелите по границите били многобройни. Точно тогава в малоазийските ѝ владения нахлула нова вълна от турски племена. За да се справи с поредната опасност от изток, василевсът решил да потърси помощта на чуждестранни наемници.

Използваните в миналото варяги вече не били достатъчни, а и те служели предимно за охрана на двореца и императора. Затова Андроник II се обърнал към аланите. Те пристигнали от България с обещанието, че ще получат земи за заселване в империята. Василевсът ги изпратил заедно с жените и децата им в Мала Азия с надеждата, че тези 8 000 – 10 000 воини ще спрат турското настъпление. Обединената византийско-аланска войска обаче била разбита и много от аланите потърсили убежище от другата страна на Проливите.

II. Появата на Каталанската компания

В онзи критичен момент в Константинопол се появили пратеници на една от най-известните наемни армии тогава – т. нар. Каталанска компания.

Състав и произход

Участвала в няколко конфликта в Южна Европа, тя се покрила със славата на изключително ефикасна бойна единица. Нейните воини били пословични с бойните си умения и тактическата си дисциплина. Повечето от тях произхождали от Каталуния и затова наемната войска била наречена „Каталанска“. Сред тях обаче имало и наварци, арагонци, балеарци, бойци от Южна Франция (Лангедок) и Южна Италия.

Алмугаварите – ядрото на компанията

Благородниците и рицарите в редиците на Каталанската компания били малцина. Нейната сила на бойното поле се дължала най-вече на прочутите пехотинци – алмугаварите. Те били погранични бойци от Каталуния, Арагон и Кастилия, закалени в битките срещу мюсюлманите на Пиренеите. Името им произхождало от арабски: al-mugawir – „този, който извършва нападения, набези“. Леко снаряжени, но изкусни в използването на различни оръжия и всякакви бойни похвати, те били способни да обърнат в бягство както арабската конница, така и тежковъоръжени рицари. Девизът им бил: „Побеждаваш или умираш“.

Дейността им преди Византия

През втората половина на XIII в. каталаните били използвани главно от арагонските и сицилианските владетели във войните им срещу мюсюлманите в Иберия, срещу Франция и Неаполитанското кралство. През 1302 г. в Калтабелота бил подписан мир между неаполитанския владетел Шарл II д’Анжу и сицилианския крал Федерико III, на чиято страна се сражавали каталаните. Договорът сложил край на войната и прочутите наемници останали без препитание.

III. Роже дьо Флор – водачът на каталаните

Свикнали с авантюристичния живот на наемници, каталаните не можели да живеят в мир. Именно такова препитание им било осигурено от техния водач Роже дьо Флор.

Произход и ранна кариера

Останал отрано без баща, малкият Роже започнал кариерата си като моряк на кораб, принадлежащ на Ордена на тамплиерите. Като рицар от Ордена, той спасил много жени и деца от благороден произход, както и значително богатство, от падналата в мюсюлмански ръце Акра – последната християнска крепост в Палестина. Роже обаче си присвоил част от това богатство и бил осъден от Ордена. След като напуснал редиците му, без да върне парите, той се отдал на корсарски живот, а по-късно станал наемник при сицилианския крал Федерико III.

Договорът с Византия

Осведомен за безизходното положение на Византия след неуспеха с аланите, Роже дьо Флор изпратил пратеници в Константинопол, за да предложи услугите си. Запознат с бойната им слава, Андроник II възложил надеждите си именно на каталаните. Императорът сключил договор, според който Роже дьо Флор получил титлата велик дукс, ръката на императорската племенница Мария Асенина (дъщеря на избягалия български цар Иван III Асен) и авансова сума в размер на четиримесечната заплата за всеки от войниците си.

IV. Пристигането в Константинопол

Каталаните пристигнали в Константинопол през есента на 1303 г.

Численост

Най-сигурният източник на информация за тях – хронистът Рамон Мунтанер, сам участник в похода – посочва, че те наброявали 1 500 конници, 4 000 пехотинци и 1000 моряци, без да се броят гребците по галерите. Много от тях дошли със семействата и любовниците си.

Сблъсък с генуезците

Още с идването си във византийската столица наемниците показали какво могат да очакват ромеите. Преди да напусне Сицилия, Роже дьо Флор взел назаем 20 000 хиперпери от генуезците в Пера, за да екипира корабите си. Когато каталаните дошли в Константинопол, генуезците си поискали парите и избухнал конфликт, прераснал в улична война. Иберийците избили почти 3 000 генуезци. С много усилия императорът спрял каталаните да не разграбят целия квартал Пера.

V. Победоносната кампания в Мала Азия

Малко след това наемниците преминали в Мала Азия.

• При п-в Артаки (дн. Кизик) те атакували турците и ги разбили, избивайки мъжете, а жените и децата пленили и откарали във Византия.
• През зимата кампанията спряла заради снега.
• На следващата година (1304 г.) каталаните, подсилени от византийски и алански части, деблокирали Филаделфия (дн. Алашехир), разбивайки бейлиците Сарухан и Айдън.
• През август край Тир (дн. Торбалъ) нанесли ново тежко поражение на мюсюлманските сили.

Успешните действия довели до освобождаването на почти цяла Западна Мала Азия.

Вместо благодарност, местното християнско население започнало да страда от грабежите на каталаните. Те се оправдавали с бавенето на плащанията. По море техният флот плячкосвал както мюсюлмански, така и византийски острови.

VI. Намеса на България и убийството на Роже дьо Флор

По същото време, лятото на 1304 г., българският цар Теодор Светослав нахлул във византийска Тракия и нанесъл поражение на ромеите в битката при река Скафида. За да го спре, Андроник II извикал Роже дьо Флор на Балканите. Но каталаните се настанили в Галиполи и прекарали зимата на 1304–1305 г., продължавайки да тормозят местните жители.

Императорът отчаяно се опитал да ги обвърже, давайки нови титли – кесар на Роже дьо Флор и велик дук на Беренге д’Ентенса. Въпреки това напрежението нараснало. В края на април 1305 г. Роже бил убит в Одрин по заповед на съимператора Михаил IX.

VII. Каталанското отмъщение и опустошението на Тракия

След убийството каталаните избрали за водач Бернат де Рокафорт. Те разбили армията на Михаил IX в две битки и започнали системно да опустошават Тракия. Навлезли и в български земи, където унищожили алански отряди, убили техния вожд Георги (Гиргон) и отнесли богата плячка.

Свидетелството на Мунтанер

Хронистът пише: „И всички бяха богати и задоволени, така че нищо не засяваха, нито обработваха, нито копаеха лозята… А набезите, които се правеха, бяха тъй благодатни, че едва ли човек би могъл да си ги представи.“

Опит за съюз с България

Цар Теодор Светослав изпратил пратеници при Рокафорт с предложение за съюз срещу ромеите, скрепен с брак между сестрата на царя (бивша съпруга на Чака) и каталанския водач. Според византийския историк Пахимер Рокафорт приел, но няма данни за съвместни действия. През 1307 г. България сключила мир с Византия.

VIII. От Тракия към Атина

След като се награбили в Тракия, каталаните, подсилени с турски части, се отправили към Македония и Тесалия. Опитите на различни владетели да ги използват за свои цели се провалили. През 1310 г. били наети от атинския херцог Готие дьо Бриен. За шест месеца унищожили враговете му, но след това отказали да напуснат земите.

Битката при Кефисос

На 15 март 1311 г. каталаните унищожили армията на дьо Бриен при река Кефисос и без усилия завладели Атинското херцогство. Управлението им продължило до 1388 г.

Действията на Каталанската компания ясно показали, че в началото на XIV в. експанзията на турските бейлици в Мала Азия можела да бъде спряна. Победите им срещу многобройните мюсюлмански войски доказали, че добре подготвена и дисциплинирана армия можела да задържи турците.

Но Византия не разполагала със средства да я контролира. Наемниците се превърнали от спасители в бич за империята. Вместо укрепване на властта в Мала Азия, империята загубила територии и била подложена на опустошения в Тракия и Македония. В крайна сметка намесата на каталаните причинила още по-големи вреди и ускорила упадъка на Византия.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК