БРАТЯТА БЪКСТОН

Братя Бъкстон произхождат от семейство с хуманистични традиции. Дядо им, Томас Фауел Бъкстон, е един от радетелите за отмяна на робството през първата половина на XIX век. Баща им Томас Бъкстон е губернатор на Южна Австралия в края на XIX век, но преди това е участвал в организацията на т.нар. „българска агитация“ (обществено движение, инициирано от Уилям Гладстон в защита на българите след потушаването на Априлското въстание).

Те са известни английски обществени и политически дейци, лейбъристи и дългогодишни депутати в Парламента. След Илинденско-Преображенското въстание създават Балкански комитет в Лондон, който изпраща помощи на пострадалото население и дава гласност за турските зверства в Македония.

I. Европа на прага на войната – контекстът на началото на XX век

В началото на XX век за никого в Европа не е тайна, че назрява опасност от военен конфликт между Великите сили. Борбата за колонии, икономическо влияние и политическо надмощие противопоставя водещите държави на континента. Въпреки това до края на юли 1914 г. значителна част от европейската общественост, а дори и някои политически водачи, все още таят надежда, че разумът ще надделее над страстите. Счита се, че споровете за разпределянето на колониите и икономическото проникване в по-слабо развитите страни могат да бъдат разрешени по мирен път чрез дипломация и компромиси.

Но изстрелите, проехтели на 28 юни 1914 г. в Сараево, когато босненският сръбски националист Гаврило Принцип убива австроунгарския престолонаследник Франц Фердинанд, се оказват само поводът, а не причината за последвалата катастрофа. Месец по-късно – на 28 юли 1914 г. – австрийската артилерия отвъд Дунав обстрелва Белград и поставя началото на Европейската война, която по-късно ще остане в историята като Първата световна война.

Когато България е поставена на колене от съседите си в разгара на Втората балканска война, известна у нас като Междусъюзническа война, депутатите братя Чарлз и Ноел Бъкстон, след продължителна обиколка, срещи и разговори с обикновени хора из всички балкански страни установяват истината и декларират в английския парламент, че на Балканите най-толерантни към друговерците и съседите си са българите, а не гърците, и че славянското население в Македония е българско. А Ноел Бъкстон издига глас в английския парламент в защита на потъващата справедлива кауза на България.

Интерес представлява и кореспонденцията на Ноел Бъкстон с видни български политически личности от началото на XX век, пазена в Народната библиотека “Кирил и Методи”. Любопитни са писмата му, разменени с дългогодишния български пълномощен министър в Лондон Димитър Станчов, в които се разглеждат настроенията в България в очакване решенията на мирната конференция в Париж 1919 г. и надеждите, които българите възлагат на английското обществено мнение.

II. Раждането на Балканския комитет и британският интерес към Македония

Десетилетие по-рано в Лондон се заражда една влиятелна обществена инициатива – Балканският комитет (Balkan Committee). Дописка във вестник Daily News позволява да се съди, че началото на този комитет вероятно е положено в края на юли 1903 г., непосредствено след избухването на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско. То разтърсва европейската общественост с разкритията за тежкото положение на българското население в Османската империя и привлича вниманието на британски политици, журналисти и общественици.

Инициатор за създаването и вдъхновител на Комитета до разпускането му през 1946 г. е младият британски политик Ноел Едуард Бъкстон (Noel Edward Buxton, 1869–1948). За него Балканите не са просто далечна геополитическа сцена, а лична кауза, която ще бележи целия му живот и политическа кариера.

III. Произходът на Ноел Бъкстон – традиция на социален ангажимент

Ноел Бъкстон произхожда от заможно и обществено активно английско семейство. Дядо му Томас Фауел Бъкстон е един от основателите и председател на Дружеството за борба с робството (Anti-Slavery Society) – организация, играла ключова роля за премахването на робството в Британската империя. Семейната пивоварна фабрика „Truman, Hanbury, Buxton & Co.“ му осигурява финансовата независимост да се отдаде на политика и обществени каузи, без да зависи от труд за прехрана.

Бъкстон отрано се насочва към политиката и още в първото десетилетие на XX век става депутат в британския парламент от Либералната партия. Като типичен представител на либералната традиция, той проявява дълбок интерес към човешките права, международната справедливост и моралната отговорност на Великобритания към потиснатите народи.

IV. Първият сблъсък с Балканите – Македония като съдба

До балканските проблеми Ноел Бъкстон се докосва почти случайно. През 1899 г., по здравословни причини, лекарите го съветват да смени влажния английски климат с по-топъл. Планирал е да отиде в Гърция, но както по-късно пише в спомените си: „В Гърция бяха ходили всички.“ Избира вместо това Македония – тогава част от Османската империя. Картината, която заварва там, го разтърсва дълбоко: безскрупулната експлоатация, тежките данъци, насилието над християнското население, потискането на българската национална идентичност. Това пътуване променя живота му и поставя началото на неговата мисия.

До Балканските войни Бъкстон пътува почти всяка година на полуострова. Събира лични впечатления, установява контакти с местни политици и общественици, публикува десетки статии и книги. С времето се превръща в един от най-добрите познавачи на балканските въпроси във Великобритания. Постепенно заразява с този интерес и цялото си семейство, включително братята си.

V. Братята Бъкстон и техният политически мотив – „Гладстоновият комплекс“

Ноел Бъкстон е първият от братята, който пристига на Балканите. Поведението му до известна степен е повлияно от така наречения „Гладстонов комплекс“ – моралното чувство, че Великобритания е исторически отговорна за съдбата на българите в Македония заради ролята си на Берлинския конгрес (1878 г.), който разкъсва Санстефанска България. Темата за „вината“ и необходимостта Англия да я изкупи преминава през цялото творчество на Ноел Бъкстон. Сред неговите книги са:

• Europe and the Turks
• With the Bulgarian Staff
• The War and the Balkans
• Balkan Problems and European Peace
• Oppressed Peoples and the League of Nations

С Гладстон го свързва и недоверието към руските царистки амбиции на Балканите. В първите години от дейността си Балканският комитет се съсредоточава основно върху положението в Македония, публикувайки памфлети и брошури, разобличаващи турските зверства.

VI. Драматичното пътуване на братята Бъкстон през 1914 г.

През септември 1914 г., вече в разгара на дипломатическите усилия да се привлече България към Антантата, Ноел и брат му Чарлс Роден Бъкстон предприемат специална мисия. В полунощ на 10 септември, след деветдневно напрегнато пътуване, двамата пристигат в София.

Още при пристигането си братята Бъкстон развиват активна дейност. Те подчертават, че не идват да агитират за присъединяване към Антантата, а да подкрепят запазването на българския неутралитет. Българската преса широко отразява визитата, а обществеността прави всевъзможни догадки за истинските ѝ цели.

В рамките на няколко дни братята се срещат с ключови фигури:

• Иван Евстратиев Гешов – бивш министър-председател и виден политик;
• д-р Стоян Данов – общественик и политик;
• Александър Стамболийски – лидер на БЗНС;
• Янко Сакъзов – виден социалдемократ;
• цар Фердинанд I – монархът лично ги приема;
• Васил Радославов – министър-председател по това време;
• Димитър Тончев – министър на финансите.

Въпреки техните уверения, Бъкстон усеща силното недоверие на българската общественост към Антантата. Българите са разочаровани от бездействието на Великите сили след Илинденското въстание и са подозрителни към британските обещания.

VII. Атентатът в Букурещ – опит за убийство

След десетдневния си престой братята Бъкстон заминават за Букурещ, за да продължат дипломатическите си усилия. Там ги спохожда драматично събитие: турски атентатор прави опит да ги убие в отмъщение за антитурската им дейност по време на Балканските войни.

Ноел описва покушението в дневника си:

Чарлс извика: „Пази се!“ В същия момент чух пистолетни изстрели непосредствено пред лицата ни… Видях, че съм покрит с кръв. Въздъхнах с облекчение, че човекът ни гледа объркан, че не сме паднали.

Чарлс е ранен, но оцелява. От болничното легло Ноел изпраща в Лондон телеграма с настояване България незабавно да получи обещание за Източна Тракия и да не се изключва възможността за разширение към Македония. След възстановяването им братята са посрещнати в София като герои, пострадали в защита на българската кауза. Дори улица в столицата е кръстена на тяхно име, а общественици предлагат да получат почетно гражданство.

VIII. Дипломатическите усилия и посланията към България

В интервю за вестник Мир Ноел Бъкстон заявява:

Дори не само ако България остане неутрална, но и ако закъснее да се присъедини към Тройния съюз, тя рискува да не види своята територия уголемена.

Бъкстон настоява, че Съглашението трябва да принуди Сърбия да направи териториални отстъпки, ако иска да привлече България на своя страна. Основната му цел е да покаже на британското правителство, че без ясни и конкретни обещания Лондон няма шанс да спечели българското доверие.

IX. Балканската мисия – Гърция и Сърбия през погледа на братята

След престоя си в България братята Бъкстон продължават обиколката си из Балканите.

В Гърция

Ноел представя пред премиера Елефтериос Венизелос идеята, че Гърция трябва да отстъпи Кавала на България, а в замяна да получи гаранции за гръцките територии в Мала Азия от страна на Великобритания. Тази позиция показва дълбокото разбиране на Бъкстон за регионалните баланси и усилията му да посредничи за компромис.

В Сърбия

Престоят в Сърбия оставя у тях негативни впечатления. Ноел описва случаи на репресии срещу българското население:

В Щип три жени си пробиха път до нас, за да ходатайстват за мъжете си, обвинени невярно… Мъжете им били в затвора без съд вече седем седмици.

Друг разказ засяга американски поданик от български произход, задържан заради бюрократичен абсурд: префектът отказал да признае американския му паспорт, защото името било изписано „Димов“, а не „Димович“.

X. Ноел Бъкстон – наследството на един морален дипломат

Дейността на Ноел Бъкстон и Балканския комитет оставя дълбока следа в британската политика спрямо Югоизточна Европа. Макар мисията му да не успява да задържи България в неутралитет или да я привлече към Антантата, Бъкстон показва рядка за времето си емпатия към малките народи и последователност в усилията за справедливост.

Неговият живот е пример за това как един заможен и привилегирован британец посвещава десетилетия на каузата на народи, далеч от родината му. За българската история той остава важен свидетел и активен защитник на националните интереси в тежките години преди и по време на Първата световна война.

Историята на Ноел и Чарлс Бъкстон е свидетелство за сложните дипломатически игри на Балканите в началото на XX век, но и за влиянието на личната съвест и морал в международната политика. Техните мисии, често рискови и непопулярни в собствената им страна, демонстрират, че съдбата на малките народи не е без значение за отделни гласове на Запад.

За България братята Бъкстон остават символ на онези редки западни политици, които искрено се опитват да разберат и подкрепят националните ѝ стремежи, дори в условията на глобални конфликти и безмилостна дипломация.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК