Братя Бъкстон произхождат от семейство с хуманистични традиции. Дядо им, Томас Фауел Бъкстон, е един от радетелите за отмяна на робството през първата половина на XIX век. Баща им Томас Бъкстон е губернатор на Южна Австралия в края на XIX век, но преди това е участвал в организацията на т.нар. „българска агитация“ (обществено движение, инициирано от Уилям Гладстон в защита на българите след потушаването на Априлското въстание).
Те са известни английски обществени и политически дейци, лейбъристи и дългогодишни депутати в Парламента. След Илинденско-Преображенското въстание създават Балкански комитет в Лондон, който изпраща помощи на пострадалото население и дава гласност за турските зверства в Македония.
Първото посещение на Ноел Бъкстон в България е още през 1899 г. След края на Балканската война братята правят опити да предотвратят раздора между съюзниците. През октомври 1914 г., като съмишленици на Балканския съюз, те са обект на покушение от турски агент, при което са ранени и прекарват около месец в болница в Букурещ. Това време използват за записване на и без това планираните бележки за България и българите.
Когато България е поставена на колене от съседите си в разгара на Втората балканска война, известна у нас като Междусъюзническа война, депутатите братя Чарлз и Ноел Бъкстон, след продължителна обиколка, срещи и разговори с обикновени хора из всички балкански страни установяват истината и декларират в английския парламент, че на Балканите най-толерантни към друговерците и съседите си са българите, а не гърците, и че славянското население в Македония е българско. А Ноел Бъкстон издига глас в английския парламент в защита на потъващата справедлива кауза на България.
Интерес представлява и кореспонденцията на Ноел Бъкстон с видни български политически личности от началото на XX век, пазена в Народната библиотека “Кирил и Методи”. Любопитни са писмата му, разменени с дългогодишния български пълномощен министър в Лондон Димитър Станчов, в които се разглеждат настроенията в България в очакване решенията на мирната конференция в Париж 1919 г. и надеждите, които българите възлагат на английското обществено мнение.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
