БЪЛГАРИ В UKИСТОРИЯ

РИЧАРД ЛЪВСКОТО СЪРЦЕ – КРАЛЯ КРЪСТОНОСЕЦ

Наричат го Лъвското сърце точно заради репутацията му на изключителен военен стратег и воин. Ричард I се ражда на 8 септември 1157 г. в Оксфорд. Той е трети от петте сина на крал Хенри II и Елеонор Аквитанска. Голяма част от живота си прекарва извън Англия, в земите на континенталните владения на короната. Получава прекрасно за времето си образование – знае много езици (но не и английски), слави се като поет и ценител на поезията. Едновременно с това е много силен физически, храбър и необуздан. Постоянно търси приключенията.

През 1169 г. Хенри II поделя владенията си и поверява на Ричард херцогство Аквитания. Уморен от постоянната опека на баща си, Ричард въстава срещу Хенри II през 1174 г., но бива победен и се налага да стопли отношенията с родителя си. До края на дните на Хенри II синът му никога не се опълчва срещу него и му остава верен.

През 1180 г. на френския трон се възкачва Филип II Август, който копнее да отнеме от Англия континенталните ѝ владения. Въпреки приятелските връзки между Филип и Ричард, френският крал всячески се опитва да настрои Ричард срещу баща му. Три години по-късно, след смъртта на двамата му по-големи братя, Ричард става първи наследник на английската корона. През 1188 г. Филип II най-сетне успява да убеди престолонаследника на Англия и обединявайки силите си двамата започват война срещу Хенри II. Старият крал е победен и умира. Ричард се завръща на Острова, където на 3 септември 1189 г. е коронован за крал.

Ричард и Филип трябва да участват в Третия кръстоносен поход. Затова в съвсем кратки срокове Ричард Лъвското сърце изпразва държавната хазна, събира и допълнителни данъци, и със средствата финансира участието си в похода към Светите земи. През юни 1190 г. отплава към приключенията, които го очакват по пътя към Йерусалим. За свой наместник в Англия оставя брат си Джон – бъдещият Джон Безземни.

По пътя си Ричард разграбва град Месина в Сицилия и завладява остров Кипър. На 8 юни 1191 г. пристига в Палестина, където се насочва към обсаденият град Акра (днес Акка в Израел). Градът вече е постигнал договорка за достойно предаване на обкръжилите го кръстоносци, когато с пристигането си Ричард I разваля всички договорености и със щурм превзема града на 11 юли.

Веднага след тази победа в лагера на кръстоносците започват раздори. Ричард се скарва с Филип и грубо обижда Леополд Австрийски. Филип II се оттегля от похода и се прибира във Франция, където заедно с брата на Лъвското сърце, Джон, започва да атакува именията му в Нормандия.

Ричард I иска от гарнизона в Акра откуп, който обаче не получава. Тогава нарежда да бъдат екзекутирани две хиляди пленници, което му печели и прозвището Лъвското сърце. След като походът му към Йерусалим завършва с неуспех, Ричард е принуден да се завърне у дома, но по обратния път е пленен от Леополд Австрийски. Откупът за освобождаването му е платен от императора на Свещената Римска империя Хайнрих VI, който го изпраща в почетно заточение.

Ричард I получава свободата си едва след като изплаща на Хайнрих VI 150 000 марки в злато, а е принуден и да положи васална клетва пред императора.

През март 1194 г. Ричард I се завръща в Англия и си връща трона, узурпиран от принц Джон. Двамата постигат примирие, като Джон е възстановен на длъжността наместник на краля, но вече с много ограничени пълномощия. През май същата година Ричард I поема към Франция, където – в нарушение на васалната си клетва спрямо Филип II – започва да възстановява крепостите във владенията си в Нормандия.

През март 1199 г. Ричард I обсажда замъка Шалю-Шаброл в Лимузен. На 26 март е ранен от стрела в областта на ключицата и 10 дни по-късно, на 6 април 1199 г., издъхва, вероятно от гангрена. Тъй като няма деца Ричард I е наследен на трона от брат си Джон Безземни. По време на управлението на Джон Плантагенетите губят владенията си на континента. Земите, за чието удържане Ричард полага толкова много усилия, преминават във владение на Франция.

Прекарвайки едва половин година в Англия, докато е крал, Ричард I изобщо не се занимава с управлението на владенията си. В паметта на поколенията обаче остава възпят от трубадурите за бойните му подвизи. Името му е обвито в легендите, разказващи за Робин Худ и Айвънхоу. 

Харесайте Facebook страницата ни ТУК