БАРОН СЕЙГО ЯМАДЗАВА

Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. е едно от най-важните събития в новата българска история. Тя поставя началото на възстановяването на българската държавност след близо пет века османска власт. Съдбата на войната е решена от една дълга и изключително тежка кампания – битката за Плевен, която привлича вниманието на цяла Европа и се превръща в легенда още в онези години. Вестниците от Виена до Лондон следят хода на сраженията, а имената на руските, румънските и българските воини се споменават с уважение и надежда.

I. Пътят до победата при Плевен

Плевенската епопея продължава няколко месеца и се превръща в символ на героизъм и саможертва. Сраженията там са кървави и продължителни. Половината от всички руски войници, загинали във войната, намират смъртта си именно в този район, опитвайки се да пречупят съпротивата на османския гарнизон. Градът е превърнат в мощна крепост, укрепен от опитния турски военачалник Осман паша.

След поредица от неуспешни щурмове руското командване преминава към пълна обсада на града. В хода на сраженията руските и румънските войски търпят големи загуби, но постепенно затягат обръча около Плевен. На 10 декември 1877 г., лишен от провизии и боеприпаси, Осман паша предприема отчаян опит за пробив. Турските атаки са яростни, но обречени – обсадата остава непробиваема. Разбирайки безизходицата, Осман паша нарежда да се издигне бял флаг.

Резултатът е впечатляващ: 10 паши, 2128 офицери, 37 200 войници, заедно с 88 оръдия и 7 знамена, са пленени. Тази победа не само решава съдбата на войната, но и променя хода на европейската дипломация.

II. Международно участие в кампанията

В Плевен се сражават не само руски и румънски войници. На бойните полета присъстват доброволци и военни наблюдатели от различни страни. Известно е, че румънската армия има ключова роля, а официалното общо командване на обсадата е поверено на румънския крал Карол I. Но сред тези участници се откроява едно напълно неочаквано присъствие – японски самурай.

Историята за японския самурай, участвал в битката за Плевен, е малко известна и почти легендарна. Според данни, публикувани в „Енциклопедия на японските благородници“ (1911 г.) на Джурен Цуцуи, първият японец, стъпил на българска земя, е майор Сейго Ямадзава – аристократ и офицер от императорската армия на Япония.

III. Произход и ранни години на Сейго Ямадзава

Сейго Ямадзава е роден в префектура Кагошима – област в южната част на Япония, днес с население около два милиона души. Той произхожда от аристократично семейство – най-голям син на Ямазава Джудайю, самурай от провинция Сатсума, един от най-влиятелните феодални домени в Япония. Сейго е известен със своята твърдост, откровеност и независим дух.

През 1864 г., едва 18-годишен, Ямадзава отива в Киото и участва в сраженията срещу войските на феодалния владетел Чошу (днешната префектура Ямагучи). Тогава Япония е раздирана от вътрешни конфликти между поддръжниците на императора и традиционните феодални кланове. Семейството на Ямадзава застава на страната на императора Мейджи и реформаторите, които ще положат основите на модерната Япония (т.нар. ера Мейджи).

Храбростта на Сейго в тези боеве му носи признание и отваря пътя към военна кариера. Той е приет в императорската армия на Япония, където бързо се издига заради своите заслуги.

След поредица от успехи, през 1871 г. Сейго Ямадзава получава чин майор и заминава да учи военни науки в Съединените щати. По-късно продължава образованието си във Франция, където е назначен за надзорник на японските кадети, обучаващи се във военното училище. Този международен опит го превръща в ценен офицер с познания за западните военни доктрини.

IV. Ямадзава в Руско-турската война

През 1877 г. Ямадзава пристига в Европа като пратеник на Японската императорска армия, за да наблюдава действията на Руската императорска армия. По собствено желание той не остава само наблюдател – настоява да бъде включен в бойни действия и е назначен за командир на взвод в част от Западния отряд на руската армия.

Така самураят преминава Дунав заедно с руските войски и участва в битката за Плевен. Подробностите за неговата роля в самите сражения са слабо документирани, но е известно, че оцелява и се отличава с храброст, за което получава руския Орден „Свети Владимир“ IV степен, както и няколко румънски отличия.

Историческите фотографии запечатват присъствието на Ямадзава. На известната снимка, направена на 19 февруари 1878 г. в Сан Стефано, той е заснет заедно с великия княз Николай Николаевич, генерал Йосиф Гурко и други руски командири и чуждестранни военни представители – Ямадзава седи на втория ред, втори отляво.

V. Самурайският меч в Пловдивския музей

Любопитна следа от пребиваването на Ямадзава в България се пази в Историческия музей в Пловдив. Според разказ на уредника Мария Карадечева, в експозицията се намира самурайски меч уакизаши, открит от комисия по времето на Източна Румелия. Първоначално мечът е съхраняван в Археологическия музей, а през 1957 г. е предаден на Пловдивския исторически музей.

Дали този меч е принадлежал на Сейго Ямадзава, остава загадка. Върху оръжието липсва металната плочка с инициалите на собственика, която би доказала произхода му. Все пак вероятността да е на друг японец е минимална, защото Ямадзава е единственият известен японец, участвал в Руско-турската война.

VI. Завръщане в Япония и военен възход

След приключването на войната Сейго Ямадзава се завръща в родината си. Там е приет лично от император Мейджи, на когото докладва за хода на Руско-турската война. За заслугите си е повишен в чин полковник, а по-късно става генерал-лейтенант в императорската армия.

През декември 1895 г., заради проявената храброст в Първата японско-китайска война, Ямадзава получава благородническата титла барон. Той не успява да доживее новата голяма война между Русия и Япония – Руско-японската война (1904–1905 г.), тъй като умира през 1897 г. от тежко белодробно заболяване.

VII. Наследството на Сейго Ямадзава

Личността на Ямадзава продължава да вълнува историците и днес. През 2009 г., по случай 50-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония, в Токио е организирано тържество, на което присъстват акад. Благовест Сендов – тогавашен български посланик в Япония, представители на японската дипломатическа общност и Такеми Сасамори – правнук на Сейго Ямадзава, инструктор по традиционни японски бойни изкуства.

Фактът, че повече от век и половина по-късно името на този самурай събира хора от две далечни култури, е показателен. Приносът на Ямадзава към каузата на свободата на България е скромен в мащабите на войната, но символиката е огромна – той е първият японец, стъпил на българска земя и участвал в историческа борба за независимост.

Историята на Сейго Ямадзава е рядък и впечатляващ пример за срещата на две далечни култури – Япония и България – в един от най-важните моменти за нашата национална съдба. Той остава символ на смелост, отдаденост и любопитство към света, надхвърлящо границите на родината му. Макар ролята му в Плевенската епопея да е скромна в сравнение с хиляди други воини, неговото присъствие придава на Руско-турската война глобално измерение, а паметта за него продължава да живее и днес като мост между България и Япония.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК