ПОЛКОВНИК ДИМИТЪР МЛАДЕНОВ

Полковник Димитър Младенов е български офицер, артилерист, чиито живот и служба олицетворяват безрезервната отдаденост към Родината. Участник и свидетел на три войни, герой от Втората световна война и жертва на комунистическия терор, той остава в сянката на официалната история, а неговото име е почти заличено от националната памет.

I. Ранни години и военна кариера

Димитър Младенов е роден през 1895 г. в град Банско. Произхожда от семейство с дълбоки патриотични корени – неговият баща, Марко Младенов, е четник, участвал в борбите за освобождението на българските земи.

Завършва местната гимназия, след което през 1914 г. постъпва във Военното училище. Той е част от 37-ми випуск, чийто девиз е „Кога да мрем за теб, Родино?” – израз на готовност за саможертва, който по онова време изглежда почти романтичен. Реалността скоро показва, че девизът не е празни думи – с избухването на Първата световна война същата година, около 40% от неговите съвипускници ще загинат в боевете. Оцелелите ще преживеят драматични съдби, а някои ще станат жертви на Народния съд след 1944 г.

II. Участие в Първата световна война

Заради войната курсантите от неговия випуск са предсрочно произведени в офицерски чин. Младенов става артилерист и е изпратен на фронта, първоначално служейки в Шумен.

Участва в битката при Тутракан – една от най-славните победи на българската армия, когато за броени дни българските войски разгромяват румънската армия и нейни съюзници. По-късно е изпратен на Македонския фронт. За проявена храброст получава едно от най-високите отличия на Царство България – „Орден Св. Александър“ с кръстосани мечове.

През септември 1918 г. Солунското примирие слага край на военните действия. Според условията му България е задължена да демобилизира армията, да се изтегли от завзетите територии и да допусне частична военна окупация. Около 100 000 български войници, намиращи се западно от меридиана на Скопие, остават военнопленници на Антантата като гаранция за изпълнение на примирието. Сред тях е и младият Димитър Младенов.

Първоначално е изпратен в италиански лагер, където отношението е сравнително добро. По-късно е прехвърлен във френски лагер, където условията са тежки до унизителност – френски офицери хвърлят обелки от ябълки, за да наблюдават как българите се бият за тях от глад. Много пленници умират от изтощение и недохранване.

След завръщането си в България Младенов продължава военната си служба, издигайки се до чин майор. Той се утвърждава като дисциплиниран, умел и уважаван командир.

III. Втората световна война и командването в Македония

С включването на България във Втората световна война и присъединяването ѝ към Тристранния пакт, през 1941 г. българската армия навлиза в днешна Северна Македония, която за следващите четири години е в границите на България.

През този период полковник Димитър Младенов поема командването на Прилепския гарнизон. Българските части охраняват комуникации, строят училища, осигуряват учебници и храна за местното население. Държавата щедро субсидира региона, вярвайки, че той завинаги ще остане част от България.

IV. Септември 1944 г. – политически хаос и операция „Юда”

Събитията през септември 1944 г. се развиват светкавично:

• 26 август – България обявява неутралитет във войната между Германия и СССР.
• 2 септември – падане на правителството на Иван Багрянов, идва кабинетът на Муравиев.
• 5 септември – СССР обявява война на Царство България.
• 8 септември – България обявява война на Германия; Червената армия влиза в страната.
• 9 септември – извършен е държавен преврат.

В този хаос българските войски в Македония и Сърбия остават без заповеди. Германците задействат серия от операции за разоръжаването им. За Македония е планирана операция „Юда”, ръководена от генерал Гулман.

V. Прилепската отбрана

На 7 септември германците се опитват да отвлекат Младенов – безуспешно. На 8 септември той научава по радиото, че България е във война с Германия. Без връзка със София, но с ясно съзнание за дълга си, той изпраща заповед до подчинените си:

Войната на Германия е обявена. Германският гарнизон в Прилеп трябва да бъде днес обезоръжен… със стиснати зъби да грабне оръжието си и да се бие мъжествено и храбро до победа.

Сраженията започват на 9 септември и продължават 12 дни. Прилеп, важен стратегически пункт, остава в български ръце, блокирайки оттеглянето на 6 германски дивизии. Младенов и войниците му стават национални герои, а боевете са широко отразявани в българската преса.

След получаване на заповед за оттегляне, българските части се изтеглят през река Вардар, губейки много хора при преминаването, но довеждайки в България 300 пленени германци.

VI. След войната – репресии и лагерите

Вместо признание, Младенов е включен в списъка на 172 висши офицери, освободени от служба със заповед на военния министър Дамян Велчев. Продължава да служи до 1948 г., когато е арестуван по фалшиви обвинения. Без съд и присъда е изпратен в лагера Куциян, а после в Персин (Белене), където работи при нечовешки условия.

През 1951 г. се разболява от двойна бронхопневмония и умира в лагера Белене, оставен да лежи в калта и студа. В неговото тефтерче са записани последните му думи – трогателен епитаф за смисъла на човешката памет:

Буренът закрива надписа на кръста,
дъждът измива името,
бурята пречупва и самия кръст,
но едно остава – добрия спомен за човека.

През 1992 г. министърът на отбраната Димитър Луджев предлага полковник Младенов да бъде произведен посмъртно в генерал. Президентството отказва.

Така един от най-храбрите български офицери, носител на „Орден за храброст” и „Св. Александър”, остава награден единствено с „ордена на мълчанието” от своето Отечество.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК