КНЯГИНИТЕ НА ВАЛОНА КОМНИНА И РУЖИНА

Валонското княжество възниква през втората половина на размирния XIV век, основано от българския деспот Йоан Комнин – брат на цар Иван Александър. Благодарение на стратегическото си разположение на Адриатическия бряг и контрола върху Онтарския провлак, княжеството бързо се превръща в желан търговски и политически партньор за могъщите средиземноморски републики Венеция и Дубровник.
Търговските кораби, преминаващи през неговите акватории, носят богатство и просперитет.

Периодът на възход обаче завършва трагично през 1371 г., когато синът на Йоан – Александър Комнин, загива в битката при Черномен, жертвайки живота си в защита на Балканите от османците. Смъртта му предизвиква политически вакуум и сътресения, хвърлящи Валона в сложната геополитическа среда на епохата.

I. Владетелката Комнина – мистериозната деспина

След Александър властта поема жена, останала в историята само като Комнина. Нейният произход е предмет на дебати.

• Според едни учени тя е вдовица на Александър и представителка на албанската фамилия Музаки.
• Според други – дъщеря от първия брак на Йоан Комнин и следователно сестра на Александър.
  Двете хипотези не се изключват взаимно – възможно е Йоан да е бил женен за жена от рода Музаки, което би обяснило претенциите им за родствена връзка с Комнина.

Сведенията за нея идват главно от хрониката на Джовани Музаки (1515), която обаче е пълна с неточности и преувеличения – типичен пример за изграждане на „родословия по доверие“ в постосманския период.

II. Династичен съюз със Зета

Несигурна в положението си, през 1372 г. Комнина сключва брак със зетския княз Балша II. Така Валона и Зета се обединяват в една държава, макар и без обща граница.
Комнина не се примирява с второстепенна роля – тя запазва правото властта във Валона да се предава единствено по линия на нейните потомци.

Населението на Валона обаче не е във възторг от съюза със Зета. Венецианските архиви свидетелстват за вълна от емигранти, търсещи протекция в Републиката на Сан Марко.

III. Амбициите и крахът на Балша II

След смъртта на брат си през 1378 г., Балша II става единствен владетел на Зета. Решен да прокара сухопътна връзка към Валона и да наложи властта си в Албания, той предприема поход срещу херцогство Дурацо. В продължение на тригодишна кампания (1382–1385) Балша успява да превземе столицата Драч и да победи владетеля Карло Топия.

На върха на триумфа си Балша се самопровъзгласява за херцог на Албания. Но Карло Топия търси помощ от османския емир Мурад, който изпраща войски. През 1385 г. Хайредин паша разгромява Балша при Савра – сражение, в което той намира смъртта си.

IV. Комнина между оцеляването и съпротивата

След краха на Балша Комнина скъсва връзките със Зета и отчаяно търси подкрепа от Венеция. Тя е готова да направи значителни териториални отстъпки, но Републиката отказва да се намеси – рискът изглежда твърде голям.

В този тежък период съюзник ѝ става етървата Теодора. За да укрепи властта си, през 1391 г. Комнина урежда брак между дъщеря си Ружина и Мръкша – син на Теодора. Бракът е разрешен от Охридския архиепископ „по снизхождение“, тъй като двамата формално се водят братовчеди.

Дори след замонашването си през 1393 г. под името Ксения, Комнина продължава да участва в политиката. До смъртта си през 1396 г. тя преговаря с Венеция, надявайки се да осигури бъдеще за рода си. В очите ѝ княжеството вече изглежда обречено.

V. Ружина – последната валонска владетелка

След смъртта на майка си, властта поема дъщеря ѝ Ружина (известна още като Рузина, Ругина, Ружица). Произходът на името ѝ е спорен – някои го свързват с гръцкото „Ефросина“, други виждат връзка със „Фружин“, сина на цар Иван Шишман.

Подобно на майка си, Ружина търси помощ от Венеция, но без успех. След смъртта на съпруга си Мръкша (1415) тя остава единственият стълб на стабилност за поданиците си. През 1416 г. княжеството е застрашено от османците и от албанските фамилии Балшичи и Музаки.

Силно притисната, Ружина напуска Валона с дубровнишки кораб. Преданието гласи, че в трюма е натоварена пръст от родните земи, за да не живее тя никъде другаде, освен на своята земя.

През 1417 г. османците окончателно превземат Валона. Едва тогава Венеция осъзнава значението на загубата за търговските си интереси, но е твърде късно.

Ружина намира убежище в Будва, предоставена ѝ от племенника Балша III. Там умира през 1430 г. и около личността ѝ възникват множество легенди. В българския фолклор тя е известна като Будимската кралица, а нейното име се среща и в юнашките песни – бугарщини.

Памет и наследство

• В южна Албания редица топоними носят името на Ружина.
• В Белград през XV век е издигната църквата „Ружица“, съществуваща и днес.
• Според преданията, тленните ѝ останки са положени в манастир на остров Понтикониси край Корфу – в гроб, пълен с пръст от Валона.

На надгробния ѝ кръст било написано: „Тук лежи Ружина, рабиня Божия – положена в собствената си земя.“

Историята на Валонското княжество и неговите владетелки Комнина и Ружина е впечатляващ пример за упорита съпротива и стремеж към съхранение на власт и идентичност в един от най-тежките периоди за Балканите. Въпреки политическите интриги, натиска на могъщи съседи и османската заплаха, двете жени успяват да удържат за десетилетия позициите на малкото българско владение на Адриатическото крайбрежие.

Комнина показва решителност и дипломатическа гъвкавост, а Ружина остава в народната памет като символ на вярност към родната земя. Макар княжеството да е унищожено през 1417 г., техният пример свидетелства за устойчивостта на българската аристократична традиция и за ролята на жените-владетелки в съхранението на културното и историческо наследство по Адриатика.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК