ЗЛАТНАТА ЦЪРКВА В ПРЕСЛАВ

Златната църква в Преслав – известна още като Кръглата или Симеоновата църква – е най-яркото архитектурно свидетелство за политическата и културната програма на българския владетел Симеон (893–927), чиято амбиция е да превърне Преслав в съперник на Константинопол както в символния, така и в материалния израз на властта. Тя концентрира в себе си ключови белези на т.нар. „преславска цивилизация“: рисувана керамика с високи естетически качества, пластична украса, интегриране на разнообразни художествени традиции и внимателно режисирано градоустройство около дворцовия комплекс. Кръговият ѝ план и „златното“ ѝ прозвище, засвидетелствано от Тудор Докс, излъчват идеята за имперска претенция и сакрализиране на царската власт. Построена около първото десетилетие на Х в. на юг от владетелския дворец, близо до Тича, църквата изпълнява функцията на дворцов храм и репрезентативна сцена за държавни и религиозни ритуали. Текстовете на Йоан Екзарх, описващи поразяващата с богатство архитектурна среда на Преслав, са важен контекст за разчитане на тази постройка като съзнателно произведена „визитна картичка“ на новата имперска идентичност. В отсъствие на пълен съхранен аналог на Балканите или в Европа, Кръглата църква се явява резултат от креативен синтез – византийски, елинистични и римски елементи се съчетават с франкски влияния и местни традиции, за да произведат изцяло оригинален тип монументална сакрална архитектура. Тъкмо в този синтез прозира обособяването на българската култура от византийския шаблон след покръстването и стремежът към естетика, която да легитимира българския цар като равен на василевса.

I. Исторически контекст и датировка

Преслав като сцена на имперска програма

Столичният Преслав през управлението на Симеон е конструиран като град на „видимата власт“, където архитектурата, пластиката и декоративните програми обслужват политическа теология, представяща владетеля като богоустановен монарх. Кръглата църква е разположена в непосредствена близост до дворцовия център, което показва нейния статут на дворцов храм и място за ритуали с държавна значимост. В този градски сценарий самият маршрут към храма – през атриум, нартекс и внушителни колонади – е режисиран да усилва преживяването за блясък и сакралност, превръщайки архитектурата в инструмент на идеологическа комуникация. Изборът на кръгов план, неподражавал дословно константинополски образци, свидетелства за самоуверена оригиналност, която се стреми да заяви автономна културна линия. Паралелите с палаткови/палатински модели (като Аахен) или с престижни столични църкви в Константинопол остават именно паралели – не прототипи – което подсилва усещането за новаторство. Златната църква функционира като „визуална титулатура“ на Симеоновата държавност: тя говори чрез форма, материал и светлина, скандирайки идея за център, съвършенство и вечност, които царят присвоява и поставя в служба на своята власт.

Свидетелствата на писмените източници и хронологическият хоризонт

Името „Света Златна църква“, познато от Тудор Докс, фиксира впечатлението за изключителен лукс – вероятно отразяващ богата облицовка, позлата в интериора и играта на светлина върху камък, керамика и метал. Упоменаването ѝ в контекста на ранните години от управлението на Симеон съвпада с общата строителна активност от края на IX и началото на X век, когато столицата се монументализира. Литературният образ на Преслав у Йоан Екзарх – с „църкви, украсени изобилно с камък, дърво и багри“ – е независим, но тематично съзвучен индикатор за мащаба на художествената програма. Археологическите разкопки от края на XIX и през XX век локализират руините на Кръглата църква на юг от дворцовия комплекс, където топографията съвпада с очакваното местоположение на дворцов сакрален обект. Датировката около първото десетилетие на X век се аргументира чрез стратиграфия, стилов анализ на декоративните елементи и сравнителни наблюдения спрямо други преславски обекти. Критично важно е, че няма пълен типологичен аналог в региона, което обезсмисля опитите за „едно към едно“ привеждане към чужди прототипи и подсказва конструиране на оригинална програма, чиято идеологическа тежест е от първи порядък.

Политико-църковна конюнктура и ролята на Симеон

Симеон действа в обстановка на динамично преформатиране на християнския Балкански свят, където символичната надпревара с Константинопол минава през езика на архитектурата. Приписването на ктиторска роля на владетеля е логично в светлината на неговата намеса в книжовността, градоустройството и културната политика. Той привежда в съгласие трите нива на легитимация – текст (книжнината и титулатурата), образ (декорът, пластиката, иконографията) и пространствена режисура (маршрути, перспективи, ритуали) – така че да произведе усещане за „втора столица“ на християнската ойкумена. Кръговата форма на храма, неслучайно избрана, пренася езика на съвършенството и центрираността от богословието в политиката: тя внушава безкрайност, космически ред и неделимост на царската власт. Паралелно с това богослужебната функция легитимира монарха като „първожрец“ в собствения му двор, без да подменя каноничния ред, но подсилвайки сакралния ореол на управлението.

II. Планова схема и конструкция

Композиция на кръговия наос, деамбулаторий и периферни помещения

Архитектурното ядро е кръгов наос, обхванат от деамбулаторий, който структурира процесионното движение и акумулира визуално внимание към центъра. Тази радиална композиция организира пространството като набор от концентрични пояси – от атриума, през нартекса и деамбулатория, към свещения център под купола. Периферни ниши и/или помещения, включително евентуални параклиси и протезис/диаконикон, интегрират литургичната логистика. Наличието на атриум, павиран с мраморни плочи и опасан с колонади, показва стремеж за антично-византийска репрезентация, в която предварителният двор подготвя визуално и духовно навлизането в сакралното ядро. Нартексът служи като преходна зона, контролираща достъпа и ритуалната чистота; той също е част от режисираната последователност на пространствата, която увеличава драматургията на влизането. Деамбулаторията, освен процесионна функция, има и акустична и символна роля – тя отделя центъра, прави го недостъпен в профанното движение и подчертава сакралната дистанция. Така планът работи като „теология в камък“, където всяка зона има семиотична стойност.

Колонади, подпорно-куполна система и материали

Носещата система стъпва върху масивни колони, вероятно организирани в пръстен, които поемат тягата на полусферичен купол чрез арки/паруси и междинни елементи. Тежестта се отвежда към фундаментите посредством добре изчислена статична схема, която е съобразена с кръговия план и необходимата устойчивост срещу хоризонтални усилия. Този конструктивен избор изисква майсторство и познаване на късноантичната и византийската куполна традиция, адаптирани към локалните строителни практики. Видимите повърхности са облечени в висококачествени материали: мраморни облицовки, рисувани керамични плочи, стъклени инкрустации и корнизи с релефна украса. Съчетанието от гланц на полиран камък, матово блясване на керамиката и огледална игра на стъклени елементи произвежда богат светлинен ефект, особено при естествено осветление от високи отвори под купола. Архитрави и корнизи с внимателно профилиране „рисуват“ сенки, които допълнително моделират пространството. Всичко това е акустично калкулирано: куполът и пръстенът от колони задават среда, където словото и пеенето резонират, обгръщайки центъра.

Атриумът и режисурата на подхода

Атриумът пред Кръглата църква служи като престижна преддверна сцена, в която светското и сакралното се срещат преди навлизането в храма. Колонадните редове рамкират пространството и създават перспективни оси, които „притеглят“ погледа към портала. Паважът от мраморни плочи и наличието на водоотвеждащи елементи (вкл. декоративни водоливници под корнизите на самия храм) свидетелстват за грижа към дренажа и дълготрайността на настилките. При официални церемонии атриумът позволява формироване на процесии и подреждане на свитата, като по този начин архитектурата помага на протокола. Във визуален план това е „прологът“ на сцената – място, в което смяната на светлината през деня и сезоните произвежда различни „четения“ на фасадите и декоративните елементи. Така подходът към храма не е просто преход, а част от целенасочено изградена ритуална драматургия, която полага основите за приемане на сакралното послание вътре.

III. Декор, преславска керамика и пластика

Рисуваната керамика като подпис на преславската естетика

Рисуваната керамика е емблематичен ресурс на Преслав и в Златната църква тя изпълнява ролята на „пергамент от глина“, върху който се нанася богат орнаментален и цветови текст. Инкрустациите с керамични плочи – в комбинация със стъклени елементи – не само добавят цветност, но и създават живописни повърхности, чиято игра на светлина е изчислена за интериор с ограничен пряк достъп на слънце. Мотивите варират от геометрични преплитания и меандри до стилизирани растения, които вписват храма в късноантичната и византийската декоративна традиция, без да се превръщат в цитат. Цветовата палитра, подчинена на ритъм и симетрии, работи като визуален канон, който направлява погледа и указва йерархии на значимост в пространството. Умелото съчетаване на керамика с мраморни облицовки минимизира „студенината“ на камъка и придава „топъл“ живописен слой върху монументалните повърхности. Този синтез от материали е и икономически рационален: керамиката е достъпна и позволява бързо производство на висококачествен декоративен модул, пригоден за детайлен орнамент.

Каменна пластика, корнизи и капители

Каменната пластика на Златната църква е замислена като система от „пунктуационни знаци“, които артикулират архитектурния текст: корнизи, фризове, архиволти и капители, украсени с флорални и геометрични мотиви. Лозови листа, гроздове, палмети и плетеници са обработени релефно с дълбочина, която държи светлината и хвърля отчетливи сенки, усилвайки пластичността. Капителите и базите на колоните не са просто носещи елементи, а декоративни центрове, които маркират прехода между вертикала и хоризонтала. Изпълнението предполага наличието на майсторски работилници и добре организирано снабдяване с каменен материал, вероятно от близки кариѐри, с прецизно изискване към зърнистост и здравина. Ритмиката на пластичните детайли е съгласувана с общата пропорционална система, така че да няма „шум“ или претрупване, а равномерно разпределение на акценти, които водят погледа към купола и олтарната зона.

Водоливници, лъвски глави и символика на властта

Сред триизмерните елементи особено внимание заслужават водоливниците, оформени като животински глави – по традиция често лъвове, символизиращи мощ, суверенитет и защита на сакралното пространство. Функционалността им (отвеждане на дъждовни води) е съчетана с ясно разпознаваема символика, която интегрира знаци на държавната идеология в самата „инженерия“ на храма. Лъвът, присъстващ в по-късни български държавни символи, тук има ранна архитектурна артикулация, която подсилва идеята за царя като пазител и победител. Тези водоливници работят и като „говорители“ на фасадата: те въвеждат zoomorphic елемент, който оживява корнизните линии и превръща покривната зона в визуално събитие. В съчетание с корнизите и фризовете, те създават „горен пояс на властта“, който рамкира целия храм и го отделя от профанното обкръжение, подсказвайки богословската идея за църквата като „град върху хълм“ – дори когато теренът е равнинен.

IV. Иконография, литургична функция и дворцова употреба

Кръговият план като богословска и политическа декларация

Кръговият наос има иконографска стойност: кръгът е фигура на съвършенството и вечността, непрекъснатият контур визуализира Божията пълнота, а центърът под купола – есхатологичната перспектива на Небесния Йерусалим. В дворцов контекст това придобива политически нюанс – монархът, участващ в литургията, се позиционира в архитектура, която „говори“ за космически ред, към който той е причастен. Деамбулаторията поддържа процесионни маршрути, позволявайки отделяне на различни групи участници (духовенство, певци, царска свита) и контролиране на видимостта към олтарната зона. Така архитектурата „режисира“ литургията като зрелищен и сакрален акт, в който участието на царя става видимо, но подчинено на каноничния ред. Иконографската програма – дори в хипотетични реконструкции – вероятно е съобразена с царския характер на храма: почит към Богородица или Христос Пантократор в купола би била теологична рамка, която легитимира земната власт.

Дворцов протокол и сакрална репрезентация

Като дворцов храм Златната църква е интегрирана в календара на официалните служби, приеми и посрещания. Атриумът позволява оркестрация на свити и посолства, а нартексът – контролирани преходи между публично и вътрешно пространство. В подобна среда церемониите придобиват „театрална“ яснота: позициониране на певци, кадилници, носене на свещи, излизане и влизане на клира и свитата – всичко е синхронизирано с архитектурния ритъм. Присъствието на ценни материали и блясък усилва преживяването на „светлина“ – не само физическа, но и метафорична, отъждествена с благодатта и царското достойнство. В този смисъл храмът е и „дипломатически инструмент“: чужденецът, описан от Йоан Екзарх като „изгубил ума си“ от удивление, е идеалният адресат на репрезентацията – да се върне у дома и да свидетелства за величието на Преслав.

Литургична логистика и материално-богословски синтез

Литургичните нужди – съхранение на св. съдове, подготовка на даровете, движение на клира и царската свита – предполагат наличието на функционални помещения (протезис, диаконикон), които да обслужват богослужението без да нарушават сакралната инсценировка. Самата материалност – мрамор, керамика, стъкло, метал – участва богословски: мраморът говори за устойчивост и чистота, керамиката – за „въплътена живопис“, стъклото – за светлина, а металите – за сияние и царско достойнство. Този синтез осигурява на службата „фон“, който не е неутрален декор, а богословски аргумент, видим и осезаем. Когато храмът „звучи“ – чрез песнопения и словесни формули – той едновременно „свети“ чрез отраженията и бликовете по облицовките; така литургията става мултисензорна. В резултат Кръглата църква функционира като тотално произведение, в което архитектура, изкуства и ритуал се сливат, за да легитимират българската имперска претенция на прага на X век.

V. Изворология и историографско изследване

Писмени свидетелства и тяхната интерпретация

Първостепенен извор за Златната църква остава текстът на книжовника Тудор Докс, който споменава построяването на „Света Златна църква“ от цар Симеон. Макар оригиналът да не е достигнал до нас в цялост, препратките в по-късни преписи и извадки позволяват надеждно извеждане на основния факт: строителството е пряко свързано с управлението на Симеон и с неговата програма за християнизирана империя. Наред с това Йоан Екзарх предоставя по-широк културен контекст – описанията му на великолепието на Преслав и неговите „църкви, украсени изобилно с камък, дърво и багри“ свидетелстват за естетически стандарт, в който Златната църква е централният ориентир. Тези два извора не са просто паралелни, а взаимно потвърждават съществуването на монументален храм, възприеман от съвременниците като архитектурно чудо. Допълнителни индикации се откриват в хрониките на византийски автори, които косвено отразяват въздигането на Преслав като християнски център и съперник на Константинопол. Макар и да не назовават конкретно Кръглата църква, тяхната перспектива за българската столица като „втора столица на ромеите“ потвърждава съществуването на културна и архитектурна програма, съзнателно изградена като имперска алтернатива.

Археологически открития и идентификация на обекта

Археологическото проучване на руините започва още в края на XIX век, но систематични разкопки се извършват през XX век от екипите на Карел Шкорпил и по-късно на български археолози като Станчо Ваклинов и Димитър Овчаров. Разкритите основи ясно очертават кръгов план с диаметър около 10 метра за наоса и приблизително 20 метра за целия ансамбъл, включващ деамбулаторий и периферни помещения. Фундаментите и разположението на колонадите съвпадат с описанията от хрониките, което позволява убедителна идентификация на мястото като Кръглата църква. Намерените фрагменти от рисувана керамика, мраморни плочи, стъклени инкрустации и декоративна пластика потвърждават изключително високото ниво на изработка. Анализът на строителните техники – използване на камък, хоросан и тухли в редуващи се пояси – свидетелства за синтез между византийския опит и локалната традиция на смесена зидария. Възстановките, изготвени въз основа на тези данни, показват храм с ясно изразен куполен завършек и атриум, който вероятно е бил използван за дворцови церемонии.

Историографски подходи и интерпретации

Изследователите на Златната църква традиционно се групират в две основни линии: първата акцентира върху византийските прототипи и възможното влияние на църкви като „Св. Богородица“ в Константинопол, а втората – върху уникалността на преславския модел. Съвременната наука по-скоро се придържа към синтетична позиция: византийското влияние е безспорно, но българската интерпретация го трансформира в оригинален архитектурен език. Особено внимание се обръща на аналогии с императорските параклиси в Аахен, където се наблюдава подобен кръгов план, но със съвсем различна художествена обработка. В българския случай основният акцент пада върху декоративния излишък – върху „плетенето“ на керамика и камък, което няма аналог в Западна Европа. Тази „материална орнаментика“ е ключът към разбирането на Преславската цивилизация: блясъкът на материалите заменя скъпоценните мозайки на Константинопол, но предава същия символен смисъл – прослава на божествената и царската слава.

VI. Сравнителен анализ и художествени влияния

Византийски и антични елементи

Златната църква носи безспорни следи от византийската архитектурна традиция, но не в подчинен, а в преосмислен вид. Кръговият наос, централният купол и употребата на деамбулаторий напомнят столични образци като ротондата „Св. Георги“ в Константинопол. Все пак Преславската църква се отличава с различна пластична наситеност и с уникално третиране на фасадата като „повърхност за украса“. Елинистичните реминисценции се долавят в колонните ордери и профилировките на корнизите, а римските влияния – в конструктивната логика на купола и използването на арки с добре изчислена пропорция между размах и височина. Това е пример за „рециклирана античност“ – знание, предадено чрез византийските майстори, но осмислено в нов политико-културен контекст. Така Златната църква не е „копие“, а творческо превеждане на антично-византийския език на нов терен, където той служи за изграждане на национална имперска символика.

Западноевропейски и франкски аналогии

Опитите да се свърже храмът с Палатинската капела в Аахен не са случайни. И двете постройки имат кръгови планове и представляват царски параклиси, издигнати в близост до дворец. Подобна е и идеята за архитектура като израз на божествената санкция върху владетеля. Все пак структурните различия са съществени: Аахенската капела е построена със строго геометричен осмоъгълен план и тежка масивност, докато Преславската Кръгла църква е по-лека, по-живописна и богато орнаментирана. Франкският пример предлага модел на „имперски храм“, който Симеон може да е познавал чрез посредничеството на книжовници и пратеници, но българският вариант е далеч по-близък до идеята за естетическа синтеза. По-скоро може да се говори за паралелна концепция – употреба на архитектурата като инструмент за легитимация – отколкото за директно влияние. Тази независимост подчертава творческата самоувереност на Преславската школа, която използва европейския опит, за да изгради собствен символен код.

Местни традиции и оригиналност на синтеза

Най-значимият принос на Златната църква е именно в начина, по който тя обединява разнородни традиции в единно произведение. Българската народна строителна практика – познанието за обработка на камък, за съчетаване на тухли и хоросан, за декоративна редовка – е използвана като технологична основа. Върху нея се наслагват елитни влияния, внесени чрез византийски и, вероятно, сирийски майстори. Крайният резултат е уникален тип храм, който не принадлежи изцяло на нито една школа. Именно тази хибридност е същността на преславския стил – умението да се създава „свой канон“ чрез комбиниране, без подражание. Този подход ще окаже влияние и върху следващите етапи на българската архитектура, включително в Търновската епоха, където се среща същата склонност към синтез между традиция и новаторство. Златната църква е първият зрял израз на тази естетика.

VII. Археологически реконструкции и съвременно състояние

Проучвания и етапи на реставрация

След първоначалните проучвания на Шкорпил в края на XIX век, системни разкопки започват през 1920-те години и продължават с прекъсвания през втората половина на XX век. Резултатите позволяват точна фиксация на основите, входовете и част от декоративните елементи. Открити са фрагменти от рисувани керамични плочи с характерния преславски орнамент, както и множество архитектурни детайли – капители, корнизи, фризове. В края на XX век е извършена частична консервация на зидовете, за да се предотврати тяхното разрушаване. Съвременните реконструкции, базирани на археологическите данни и на сравнителен анализ, представят храма като ротонда с диаметър около 20 метра, с външен пояс от дванадесет колони и купол, издигащ се върху висок барабан с прозорци. Компютърните модели, изготвени през XXI век, потвърждават, че съотношението между диаметър и височина е изключително хармонично – характеристика, която вероятно е допринасяла за визуалната лекота на постройката.

Днешен облик и културен контекст

Днес руините на Златната църква са част от археологическия резерват „Велики Преслав“. Запазените основи, макар и ниски, ясно показват уникалната кръгова схема. Обектът е достъпен за посетители и е включен в туристическите маршрути, свързани с Първото българско царство. Над него са изградени информационни табла и визуални реконструкции, които дават представа за първоначалния му облик. Макар от великолепието на облицовките и позлатите да не е останала материална следа, самата геометрия на руините продължава да въздейства със своята изразителност. В контекста на съвременната културна политика Златната църква функционира като символ на българската архитектурна оригиналност и като материално доказателство за нивото на цивилизационна зрялост, постигнато от държавата на Симеон Велики. Тя е и важен елемент от националната памет – място, където се преплитат история, археология и идеология в едно трайно присъствие.

Съвременни научни интерпретации и дебати

Археолози и историци продължават да обсъждат някои неясноти – точната функция на някои периферни помещения, вероятния покровител (дали Богородица, Христос или св. Георги), както и степента на влияние на чуждите образци. Новите методи на триизмерно сканиране и анализа на строителните материали обещават да изяснят технологията на градежа и да потвърдят или коригират датировката. Въпреки отделните хипотези, в научното съзнание Златната църква е утвърдена като уникален паметник, който стои в основата на дефиницията за „преславски стил“. Нейната реконструкция не е просто въпрос на архитектурна археология, а и на културна идентичност – как България мисли себе си в контекста на европейската история на изкуството.

VIII. Заключение: мястото на златната църква в европейската история на архитектурата

Златната църква в Преслав е не просто архитектурен обект, а синтез на идеи, технологии и символи, които изразяват самочувствието на една държава, навлязла в зрялата си фаза на културно самосъзнание. Тя бележи прехода от подражание към творчество – от византийска зависимост към българска оригиналност. В контекста на европейската архитектура от X век този храм заема изключително място: той демонстрира, че Балканите не са периферия, а активен генератор на стилови решения и идеи. В него се срещат античната пропорционалност, византийската символика и локалната изобретателност, за да се роди един от най-завършените образи на „архитектурата като идеология“.

За съвременния наблюдател Златната църква е повече от археологическа руина – тя е документ за духовна амбиция и художествена зрялост. Тя говори за епоха, в която българската култура излиза извън ролята на приемник и става създател. В това е и нейната непреходна стойност: не златото на облицовките, а идеята за красота, мярка и власт, въплътена в камък, продължава да свети през вековете.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК