МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ

След Освобождението на България през 1878 г. страната влиза в нов етап от своето развитие – започва икономически възход, съпътстван от активен политически, културен и обществен живот. Сред личностите, които оставят ярка следа в тези процеси, е Михалаки Георгиев – виден общественик, дипломат, финансист, писател и агроном. Той съчетава в себе си енергията на възрожденец, модерния дух на европеец и патриотичната отдаденост на българин, стремящ се да модернизира своята страна. Освен със своята обществена дейност и дипломатическа кариера, Георгиев остава в историята и като автор на литературни произведения на видински диалект, като агроном с научни публикации и като организатор на първата държавна лотария в България през 1892 г.

I. Ранни години и образование

Михалаки Георгиев е роден на 11 август 1852 г. във Видин в заможно семейство. Баща му Георги Лозанов се занимавал с кожухарство и скотовъдство. Майка му починала, когато бъдещият общественик е още бебе, затова за възпитанието му се грижила най-голямата му сестра – Цвета.

През 1868 г. заминава със семейството си на поклонение в Йерусалим и се връща в България с титлата хаджия – почетно звание, което по-късно често съпътства неговото име.

Със съдействието на Драган Цанков, през 1869 г. Георгиев заминава за град Табор (дн. Чехия), където учи в индустриално-земеделско училище. Там престоява до 1874 г., като се дипломира със солидни знания по земеделие и агрономия. След завръщането си във Видин започва работа като учител по природни науки в четирикласното българско училище.

II. Обществена и революционна дейност преди Освобождението

Още в младежките си години Михалаки Георгиев се включва активно в обществения живот на Видин. Той сътрудничи на първия местен вестник „Ступанъ“ („Стопанин“), основан през 1874 г., и участва във всички значими обществени прояви до Освобождението.

Малко известен факт е, че в навечерието на Руско-турската война (1877–1878) Георгиев, заедно с други родолюбци, изготвя карти и планове на Видин и околността, включително военни и стратегически обекти. Тези документи били изпратени на руското командване. В спомените си („Три срещи“) той разказва, че е бил преследван от турците и едва се е спасил от смърт, като избягал към сръбската граница.

III. Роля след Освобождението

Новите власти проявяват доверие към младия общественик. На 1 май 1878 г. губернаторът на Видин, Сергей Тухолка, го назначава за управител на градската митница.

От 1879 г. Георгиев започва да живее с прекъсвания в София, където бързо си създава име сред столичната интелигенция. През същата година се жени за Магдалина Царичинска. Семейството им е многолюдно – имат седем деца.

През 1880 г. става съосновател на първото културно-просветно дружество в София – „Славянска беседа“. Постепенно домът на Георгиев се превръща в притегателно място за писатели и интелектуалци – Иван Вазов, Христо и Мара Белчеви, Иван Шишманов и д-р Кръстьо Кръстев. Чрез него Вазов и Шишманов се запознават – събитие, дало началото на първия литературен кръг в България, предшестващ „Мисъл“.

Любопитен факт е, че Михалаки Георгиев и съпругата му стават кумове на Иван Вазов при брака му с Атина Болярска през 1890 г.

През управлението на д-р Константин Стоилов (1894–1899) Георгиев активно навлиза в политиката и дипломацията. На 16 август 1894 г. е назначен за секретар в Княжеското агентство във Виена, а по-късно става дипломатически агент в Белград. След падането на кабинета е отзован.

IV. Пловдивското изложение и първата държавна лотария

През 1892 г. в Пловдив е организирано Първото българско земеделско-промишлено изложение – предшественик на Международния пловдивски панаир. Михалаки Георгиев е назначен за негов директор.

Той проявява изключителни организационни способности – построен е специален водопровод, изградено е езеро от 6000 кв. м., инсталирано е електрическо осветление, а театралната трупа „Сълза и смях“ изнася представления.

През изложението е осъществен и първият полет с балон в България. Най-запомнящо се обаче остава организирането на първата държавна лотария. Билетите, изработени във Виена, носели подписите на Георгиев и на финансовия министър Григор Начович. Цената на билета била 1 лев, а голямата награда – 20 000 лева.

V. Литературно творчество

Макар по-малко известен в сравнение с обществената и дипломатическата си дейност, Михалаки Георгиев е важна фигура в българската литература. Той е представител на течението постфолклоризъм – насочено към народния говор и просторечието.

В разказите му често се противопоставят селската патриархална среда и градската европейска цивилизация, а хуморът е водещ похват. Един от най-известните му разкази е „Меракът на чичо Денчо“ (1899):

„Оня ден, като минувам през Градската градина, гледам, набрал се свет в един куп, а бандата на войниците засвирила, па свири-свири, та перчинът да ти се разиграе. Приближим се, па гледам как свирят. Има едни, коджамити зор виждат, еле ония с големите бурии… Мани, брате, то да си издухаш и джигера. На тупанджиите по им е лесна работата, ама пък тупанете са големи, та и това не е малка беля, да мъкнеш толков тупан. Един с тупан, друг със свирка, трет с тремпе, всеки по нещо на зор турнат. Ама, гледам, един стои пред них, па хванал една клечка, на, такава така, нема ни колко две педи, па ни духа, ни у тупан бие, а само си върти така на ветър клечката, божем и он нещо върши. Гледам го, гледам, па си мислим: „Ех, весела му майкя, тоя да знае, че живот живее – без мъка печалба!…“ Та ако можеш да ме туриш уместо него на тая работа, баш бих ти казал сполай!… А, право да ти кажем, знам, че ще въртим по-харно от него клечката, та затова, санким, и толкова мерак имам на тая работа…’’.

По покана на композитора Димитър Георгиев, той преработва разказа си „Тахир беговица“ в либрето за едноименна опера – една от първите български опери. След смъртта му през 1916 г. Иван Вазов събира и издава неговото творчество.

VI. Агрономическа и научна дейност

Като възпитаник на Таборското земеделско училище, Георгиев има сериозен принос в агрономията. Той публикува статии, сред които „За храната на растенията“ (1873), и издава първия учебник по ботаника за средните училища (1882, Белград).

През 1883 г. пише труда „Билките в народната ни медицина“, а през 1884–1885 г. редактира вестник „Домакин“. През 1887 г. изготвя голям доклад за състоянието на българското винопроизводство и борбата срещу филоксерата в Европа.

През 1906 г. купува чифлик в Горна баня, който превръща в образцов стопански комплекс. Акад. Стоян Брънчев по-късно го определя като „основател на агрономския институт у нас“ и с „най-голям дял и в основаването и развоя на нашите земеделчески училища”.

VII. Последни години и смърт

През 1906 г. Георгиев основава вестник „Балканска трибуна“, в който критикува личния режим на княз Фердинанд. Заради статии срещу режима е арестуван и прекарва близо два месеца в печално известния затвор „Черната джамия“.

След 1907 г. се оттегля от активната политика и посвещава времето си на селското стопанство и на своя чифлик. Умира на 14 февруари 1916 г.

Хронологична таблица на живота и дейността на Михалаки Георгиев

Година / Дата	Събитие
11 август 1852	Роден във Видин в заможно семейство.
1853	Остава без майка; възпитан от сестра си Цвета.
1868	Посещава Йерусалим на поклонение и получава званието хаджия.
1869	С помощта на Драган Цанков заминава за Табор (дн. Чехия) да учи в индустриално-земеделско училище.
1872 – 1874	Завършва обучението си в Табор; връща се във Видин и става учител по природни науки.
1873	Публикува първата си научна статия „За храната на растенията“.
1874	Сътрудничи на първия видински вестник „Ступанъ“ („Стопанин“).
1877 – 1878	В навечерието на Освободителната война изготвя карти на Видин и областта за руското командване; преследван от турците, бяга към сръбската граница.
1 май 1878	Назначен от губернатора Сергей Тухолка за управител на видинската митница.
1879	Преселва се със семейството си в София; жени се за Магдалина Царичинска – имат седем деца.
1880	Става член на културното дружество „Славянска беседа“ в София.
1882	Издава първия „Учебник по ботаника за средните учебни заведения“ (Белград).
1883	Пише труда „Билките в народната ни медицина“.
1884 – 1885	Издател и редактор на вестник „Домакин“.
1885	Организира литературни срещи в дома си в София – поставя началото на първия литературен кръг преди „Мисъл“.
4 ноември 1890	Заедно със съпругата си е кум на сватбата на Иван Вазов и Атина Болярска.
1892 (август)	Директор на Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив. Организира първата държавна лотария.
1892 (октомври)	При изложението се извършва първият полет с балон в България.
16 август 1894	Назначен за секретар при Княжеското агентство във Виена.
1896 (ноември)	Назначен за дипломатически агент в Белград.
1899	Издава разказа „Меракът на чичо Денчо“; получава свидетелство от Столична община за право на търсене на руди.
1899	Отзован след падането на правителството на Константин Стоилов.
1906	Основава вестник „Балканска трибуна“; купува чифлик в Горна баня, който превръща в образцово стопанство.
21 януари – 14 март 1907	Заради критики срещу режима на княз Фердинанд е арестуван и затворен в „Черната джамия“ в София.
След 1907	Оттегля се от политиката и се отдава на земеделие и агрономия.
14 февруари 1916	Умира в София. Творчеството му е събрано и издадено от Иван Вазов.

Михалаки Георгиев е една от най-многопластовите личности в новата българска история. Той съчетава в себе си ролите на общественик, дипломат, писател и учен, като приносът му се простира от литературата и културния живот до агрономията и модернизацията на земеделието. Остава в историята като човек, който е посветил живота си на изграждането на нова, модерна и европейска България.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК