СЪДБАТА НА ТРАЙЧО КОСТОВ

Нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година остава завинаги записана в българската история. В 2:30 ч. сутринта, в Софийския централен затвор, е изпълнена смъртната присъда на Трайчо Костов Джунев – един от най-известните и влиятелни функционери на Българската комунистическа партия (БКП). Неговата дейност е от огромно значение за партията по време на Втората световна война, но съдбата му е белязана от тежки превратности. Той се превръща от доверен човек на ръководството в „враг с партиен билет“ – формулировка, която в сталинистката епоха означаваше сигурна гибел.

В този материал ще проследим целия му житейски път – от ученическите години, през активната му партийна дейност, до злощастния процес и екзекуцията му, както и последвалата реабилитация, която показва колко противоречива и жестока е политическата реалност в Източна Европа през този период.

I. Ранни години и образование

Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 година в София. Още като ученик проявява изключителни способности. Завършва Първа мъжка класическа гимназия през 1916 г. с отличен успех. Първоначално започва да следва право в Юридическия факултет на Софийския университет, но избухването на Първата световна война прекъсва обучението му.

По време на войната постъпва в Школата за запасни офицери и служи в армията. Паралелно с това, преди и след войната, работи като стенограф в Народното събрание на нещатна длъжност – умение, което се превръща в едно от неговите любими занимания.

След края на войната Трайчо Костов възобновява следването си по право, но не успява да завърши заради засилената си партийна дейност и арестите, които бележат неговата младост.

II. Политическо начало и първи арести

През 1920 година той става член на БКП (тесни социалисти) и активно се включва в комунистическото младежко движение. Участва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г., а още на следващата година започва работа като деловодител в Централния комитет на партията.

През октомври 1923 г. е арестуван от полицията. Подложен е на изключително жестоки мъчения от Обществена безопасност. В отчаян опит за спасение предприема самоубийство, хвърляйки се от четвъртия етаж на сградата на полицията. По чудо оцелява, падайки върху покрива на съседно кафене. Въпреки това е осъден на осем години затвор.

Амнистията от 1929 г. му носи свобода. Именно тогава започва нов етап в живота му.

III. В Москва и възходът в партията

След освобождаването си Трайчо Костов заминава за Москва, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Работи в Задграничното представителство на БКП, а също така и в структурите на Коминтерна.

През 1936 година е избран за член на Политбюро на БКП – признание за нарастващото му влияние. По време на процеса срещу ЦК на БКП през 1942 година е осъден на доживотен затвор.

Излиза от затвора на 7 септември 1944 г., в навечерието на преврата на 9 септември. Веднага получава ключова роля в ръководството на партията. В този период поддържа редовна кореспонденция с Георги Димитров, който е в Москва, и по този начин участва във вземането на най-важните решения.

IV. След 9 септември 1944 г.

С установяването на комунистическата власт Трайчо Костов застава начело на кампанията срещу противниците на новия режим. Той е яростен поддръжник на Народния съд и активно участва в репресиите.

През 1947 година става подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси – позиция, която го поставя в центъра на икономическото управление на страната.

V. Международният контекст – Студената война и Коминформбюро

За да разберем защо един толкова лоялен и ценен за партията човек е обявен за враг, трябва да погледнем международната обстановка.

След 1947 година Студената война вече е факт. Сталин изоставя концепцията за „народна демокрация“ и налага строга линия на подчинение към Москва. На срещата в Шкларска Поремба през 1947 г. е създадено Коминформбюро, чиято цел е уеднаквяване на комунистическите партии според съветския модел.

Тук идва и конфликтът с Трайчо Костов. Той вярва, че България трябва да следва собствен, национален път към социализма, отчитайки особеностите на икономиката. Тази позиция противоречи на сталинската доктрина и се възприема като „национализъм“.

VI. Конфликтът със Сталин

Ключов момент настъпва през декември 1948 г., когато Костов, Димитров и Червенков са на среща със Сталин в Москва. Сталин остро критикува отказа на Костов да предоставя икономическа информация на съветското посолство. Разговорът завършва с унизителни думи:

„Вие що за комунист сте? Жулик! … Ние на половин път никога не се спираме. Ще доведем борбата докрай!“

Така съдбата на Трайчо Костов е предрешена.

VII. Пропагандната кампания и арестът

През 1949 година започва масирана пропагандна атака срещу него. Обвинен е в:

• антисъветска дейност,
• шпионаж в полза на Обединеното кралство и САЩ,
• връзки с Титовия режим в Югославия.

На пленума на ЦК през март 1949 г. Васил Коларов изнася доклад срещу него. Макар Костов да отхвърля обвиненията, е изключен от Политбюро. През юни е изключен и от партията. На 21 юни е арестуван.

Следствието, водено от Държавна сигурност, протича с нечовешки методи – лишаване от сън, глад, побои и изтезания. В крайна сметка той е принуден да подпише самопризнания.

VIII. Процесът

Процесът се провежда между 7 и 14 декември 1949 г. в Дома на народната войска (днес Централен военен клуб). Председател на съда е Борис Лозанов, а обвинението се води от Владимир Димчев и Тодор Цаков.

В последната си дума Костов отрича да е бил агент или заговорник и заявява, че винаги е изпитвал уважение към СССР. Това обаче не променя изхода.

Той е осъден на: „смърт с лишаване от правата завинаги и конфискация на цялото имущество“.

Присъдата е изпълнена в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 г.

Процесът има широк международен ефект. САЩ реагират остро, а пълномощният министър Доналд Хийт е изгонен от България. Вашингтон скъсва дипломатическите отношения с София през февруари 1950 г., а година по-късно денонсира търговската спогодба.

IX. Реабилитация

След смъртта на Сталин (1953 година) в Източния блок започва процес на известни промени, катализиран с решенията от ХХ конгрес на КПСС (18-25 февруари 1956 година), на който по умерен начин е разобличен т. нар. култ към личността на Сталин и който бележи утвърждаването на Никита Хрушчов. Естествено, България се съобразява с новия съветски курс. Това се случва на известния Априлския пленум, който освен всичко друго носи и посмъртната реабилитация на Трайчо Костов. Създадена е специална Комисия по обследване делото на Трайчо Костов и свързаните с него процеси, чийто председател е Димитър Ганев, тогавашен секретар на ЦК на БКП.

В доклада на комисията се констатира „че не е имало антипартиен и антиправителствен заговор, че обвиненията в това отношение са измислени и монтирани“ и „обвинението в шпионаж в полза на чужда държава, вършен от осъдените, също така е неоснователно. То не се доказва от наличните факти“. Въпреки това не е спестена и известна критика. Комисията подчертава, че Костов „в своята политическа дейност има редица грешки и уклони“, както и че „той станал изразител на антисъветски настроени елементи в партията и държавния апарат“.

Решението на пленума на ЦК от 6-7 септември 1956 година отхвърля обвиненията в шпионаж, заговорническа и вредителска дейност, но същевременно: „Намира за правилна оценката мартенския пленум от с.г., че Трайчо Костов е допуснал груби грешки от националистически характер“. Пленумът отменя и решението от 1949 година за изключването на Трайчо Костов от БКП.

Тази частична реабилитация е преодоляна едва след като Тодор Живков губи властта през 1989 година. С решение на ЦК от 14 декември 1989 година са отхвърлени и останалите обвинения за националистически характер и антисъветска дейност.

Процесът срещу Трайчо Костов не е изолиран случай. Подобни процеси се провеждат в почти всички страни от Източния блок – в Чехословакия, Румъния, Полша, Унгария. Навсякъде Сталин елиминира националните комунисти, за да наложи сталинистки кадри.

Костов остава символ на този сблъсък между националното и интернационалното. Той е комунист, който вярва в идеята за социализъм, но настоява да се съобразяват националните особености – нещо недопустимо за сталинизма.

Животът на Трайчо Костов е пример за драматичните обрати в историята на България през XX век. От беден ученик, превърнал се във високопоставен държавник, до обвинен в измислени заговори и разстрелян като предател – съдбата му е ярка илюстрация на жестокостта на сталинистката епоха.

Гробът му в Софийските централни гробища днес е символ на една трагедия, но и на урок за това как идеологията и властта могат да прегазят личността, независимо от нейната преданост.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК