ВАКЛУШ ТОЛЕВ

Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г. в село Поповица, област Пловдив. Още от най-ранните си години проявява необикновено любопитство към знанието и философията на живота. Отличава се със стремеж към духовно развитие и чувствителност към моралните и етични измерения на човешкото битие. Училищните му години в Асеновград са белязани не само от отличен успех, но и от активна обществена дейност – той организира дискусии и събира съученици около идеи, свързани с религията, философията и бъдещето на България.

I. Военна служба и репресии

По време на Втората световна война Толев завършва военна школа и е произведен в чин подпоручик. Службата му е кратка, но съдбовна – той успява да запази живота на целия си взвод, без да прибягва до насилие. След политическите промени през септември 1944 г. попада под ударите на новата власт. Осъден е на смърт от Народния съд заради отказа си да приеме комунистическата идеология. Присъдата е заменена с дългогодишен затвор и лагерни години, прекарани в различни места, включително Белене.

Без да бъде прорицател, през 1945 г. Мъдрецът написва няколко пророчески стиха за себе си:

В живота ветрове ще люшкат
съдбата ми незнайна,
а хората със нож ще мушкат,
мисли, чувства, святата ми тайна

Това време се превръща в най-голямата му „духовна школа“. Толев посвещава дните си в затворите на четене, писане и философско размишление. Изучава задълбочено Библията, Корана, източните религии, мистични и философски учения, овладява различни езици, пише поезия и есета. Затворът за него не е наказание, а трансформация – там той изгражда основите на своето духовно учение.

II. Образование и професионален път

Освободен е на 15 август 1956 г. – пак на църковен празник – Голяма Богородица. Сякаш отново Небето му показва своята грижа.

Започва работа, но където и да отиде, все е неудобен. По политически причини. Като осъждан, не го приемат и да следва. Единственото място, ксъдето го допускат, е да учи богословие в Духовната академия. Но и оттам е изключен. Добре че хора, които го уважават и имат известно влияние, се застъпват за него, за да се върне в академията и да се дипломира. Дипломната му работа е философско есе, познато като “Ето го човекът”.

През 1968 г., вече като дипломиран богослов, става библиотекар в Пловдивската митрополия. Проявява чутовно усърдие да подреди книжния й фонд и да организира читалня с широка достъпност. В течение на годините започва да се занимава със старопечатите, ръкописите и иконите в Пловдивската митрополия и прилежащитне й наместничества и поделения – църкви и манастири. За няколко години прави опис на 25 хиляди икони и 12 хиляди ръкописа и старопечати. По негова идея към митропоията са назначени реставратори. Това е период, в който задълбочава познанията си в областта на богословието и историята на религиите.

Ваклуш Толев е човекът, който дава идеята за първата Иконна изложба в Пловдив. Едно събитие, което слага началото на това културно достъпие в цялата страна.

След десет години работа в Пловдивската митрополия, по собствено желание я напуска. Напуска църквата като институция, но храмът остава в душата му. 

През 70-те и 80-те години животът му остава в сянка за широката публика, но той продължава да пише и да подготвя основите на своята философска система.

III. След 1989 г. – духовен учител и общественик

След Десети ноември 1989-а политическите промени му дават възможност да излезе на светло. Започва да изнася лекции в Софийския и Пловдивския университети, както и в различни градове в България. Темите му обхващат история на религиите, мистични учения, духовно развитие, философия и културна антропология. Постепенно около него се оформя кръг от ученици и последователи, които приемат неговото учение като „Път на Мъдростта“. Включва се активно и в дейността на партия Български демократически форум.

IV. Учението „Път на Мъдростта“

Какво мислят богословите за духовното учение на Ваклуш Толев: Според по-общото определение, то е своеобразен синкретизъм между православно християнство, източни религии, окултизъм, езотеризъм и прабългарска символика. Според Ваклуш, обаче неговото Учение Път на Мъдростта е част от йерархията на седем духовни вълни, през които минава цялата еволюция на човечеството: Сътворението, Митологията, Правдата, Любовта, Мъдроста, Истината и Свободата.

Самият Ваклуш Толев нито веднъж не нарича учението си религия – определя го като култура на Знанието, а това Знание за него е Бог да се търси не вътре в църквите, а вътре в човека. Толев се противопоставя на насадената в съзнанието на човека религиозна идея за грехопадението. Смята, че тя го потиска и спира духовния му растеж, еволюцията на човечеството. Според Толев теорията за прераждането, която християнската догматика отрича, дава надежда и шанс на човека да продължи в търсенията си на Бог и Познанието за света. Тази теория, известна на Изток, позволява на човека да израства поетапно, като сам поправя грешките, които е допуснал в “растежа” си. Всъщност, има исторически данни, че теорията за прераждането е съществувала в ранното християнство и е била премахната по политически причини по време на Петия вселенски събор в Цариград през 553 година.

Основен принцип – „Няма зло, има само необразувано добро“

Една от най-силните и новаторски идеи на Ваклуш Толев е отричането на съществуването на злото като абсолютна категория. За него „злото“ е само етап от еволюцията, неизградено добро, което предстои да бъде осъзнато и трансформирано. Това послание променя традиционните религиозни схващания и поставя акцент върху развитието на човека, вместо върху борбата със „злото“.

Толев нарича материята “последна вибрация на Духа, конденцирана енергия”. С известна ирония се отнася към хората, които смятат, че жизнената енергия Кундалини може да се “поръча”, или постигне чрез йога, опиати и по други начини отвън.

В неговото учение се забелязва една чиста афористичност, която не допуска деформиране на представите чрез голи фрази и заблуди. Според Учителя Ваклуш материята не бива да бъде отричана, а трябва да се одухотворява. Толев вярва в бъдещето на човечеството. Чудесна кристализация на тази мисъл е неговият афоризъм:

Време е боговете, които станаха лоши човеци, да се сменят с човеци, които са добри богове.

Символи и философски идеи

Символ на Учението на Мъдростта е триъгълник, с вписана в него змията-огън – Кундалини. Този триъгълник изобразява горната част на християнския Кръст в идеята за осъществената при Разпятието победа на Духа над материята. Според Ваклуш този сакрален символ изразява и триединството: “Знание, Творчество, Безпределност”.

Сред цифровите символи на Учението се откроява числото 13, което според Толев символизира “поносимост и святост”. Какво трябва да се “понесе”? – Неговото разбиране е, че най-трудно се понася Силата и Божествеността. Човек трябва да опознае по-дълбоко учението му, за да разбере какво иска да каже с това свое прозрение.

Друга символика в учението му е лилията, която според него е израз на чистота и откровеност, тъй като лилията отваря цвета си на слънце и се затваря при мрак, като загръща и съхранява ценността. Според Ваклуш лилията е по-изтънчена от розата, защото тя се храни във вода, от вода, а розата от пръст, от земя. А схващането му за водата – че тя е “астралния образ на Светлината”, ни отвежда към друга негова идея: че Светлината – Fiat Lux, е творческата сила на Твореца, която се материализира във всичко що е сътворено.

Еволюцията на съзнанието

Учението му разглежда човека като „еволюиращ бог“. Съзнанието преминава през различни етапи – наричани „духовни вълни“ и „седем лъча на еволюцията“. Всяка вълна е белязана от определени духовни закони и културни изяви в човешката история. Финалната цел е човек да стане сътворец – събожествено същество, съдействащо за съзиданието на света.

Много понятия при Толев са обяснени с понятия от окултизма. Примерно, Тайнството на Мъдростта той определя като “алхимия за превръщането на човек в Бог”. Повечето от схващанията си за света, религиите и хората, Толев публикува в сп. “Нур” / от арабски – “Нетленна светлина”/. В изданието са публикувани много лекции на Учителя Ваклуш, които въвеждат в основни понятия на учението му с въпроси и отговори. Това улеснява възприемането на учението му от непосветените в него.

Този невероятен човек наистина е акумулирал в себе си “океан от мъдрост”, както се изразява режисьорът Николай Василев, и съвсем сигурно е, че на него му е било невероятно трудно да предаде с една “капка” – филма за Ваклуш Толев, всичко, което би могло да се каже за Учителя Толев. Материята, с която се е занимавал философът-богослов, повече от религия, повече от езотерика и дори повече от учение, защото съдържа в себе си едно надфилософско разбиране за човека, като Бог на най-реалната реалност – Живота.

Права на душата

Толев формулира идеята за „Права на Душата“ – нова концепция, която надгражда Декларацията за правата на човека. Според него, третото хилядолетие изисква признаване на духовното измерение на човека. Душата, като безсмъртно начало, трябва да бъде защитена със същата неприкосновеност, както и личността в социален план.

Нови мистерии и духовна йерархия

Учителят говори за „нови мистерии“, в които човек вече не е последовател, а творец. Кръщението, причастието и бракът получават нов смисъл – не като религиозни ритуали, а като вътрешни етапи на духовно израстване. Той въвежда понятието „Деца на Деня“ – нова йерархия на посветените, която идва да замени традиционните религиозни структури.

V. Литературно и духовно наследство

Ваклуш Толев оставя богато творчество, включващо:

• „История и теория на религиите“ – тритомник, в който систематично разглежда големите религии на света, тяхната еволюция и духовен смисъл.
• „Духовните дарове на България“ – двутомно изследване, в което се разкриват духовните приноси на българския народ в световната култура.
• „Седемте лъча на еволюцията“ – философско-духовен труд за етапите на развитието на съзнанието.
• „Беззаветен завет“ – сборник с афоризми, духовни сентенции и лични прозрения.
• Списанието „Nur“ – издание, което отразява и популяризира неговото учение, превръщайки се в основен орган на „Път на Мъдростта“.

Хронологична таблица на живота и делото на Ваклуш Толев

Година	Събитие / Етап	Подробности
1923	Раждане	Роден е на 7 януари в село Поповица, област Пловдив. Семейството му е обикновено, но с дълбоки традиции и ценности.
30-те години	Училище	Проявява интерес към философия и духовност още в гимназиалните години в Асеновград. Организира ученически кръжоци за дискусии по религия и култура.
1943–1944	Военна служба	Завършва военна школа, произведен в чин подпоручик. Командир на взвод, с който участва във военни действия, но успява да опази живота на войниците си без употреба на оръжие.
1944	Осъждане от Народния съд	След 9 септември е обвинен заради своите убеждения и отказ да приеме комунистическата идеология. Осъден е на смърт, но присъдата е заменена с дългогодишен затвор.
1944–1956	Затвор и лагери	Прекарва години в различни затвори и лагери, включително Белене. Там се самообразова, изучава философия, религии, класическа и модерна литература, пише поезия и есета. Затворът се превръща в духовна лаборатория за него.
1956	Освобождаване	Излиза от затвора. Въпреки трудностите, започва да следва в Духовната академия в София.
1957–1959	Образование	Завършва Духовната академия за рекордно кратко време – около година и половина. Специализира в областта на богословието и историята на религиите.
1960–1980	Работа в Пловдивската митрополия	Назначен като библиотекар. Систематизира над 25 000 икони и хиляди ръкописи. Това го свързва с духовното наследство на България и задълбочава интереса му към църковната култура.
70-те–80-те	Подготовка на учението	Животът му остава встрани от публичността. Пише, изследва и изгражда основите на бъдещото си духовно учение. Работи по философски и мистични концепции, които по-късно стават част от „Път на Мъдростта“.
1989	Промени в България	Политическите промени му дават възможност да започне да изнася лекции открито. Започва активна духовна и просветна дейност.
1990–1991	Лекции в университетите	Започва курсове по история на религиите и мистични учения в Софийския и Пловдивския университети. Първите му лекции събират голям интерес сред студенти и интелектуалци.
1991	Общество „Път на Мъдростта“	Около него се формира група от последователи. Създава се обществото „Път на Мъдростта“ – неформална духовна общност, която организира срещи, беседи и семинари.
1993	Начало на списание „Nur“	Започва издаването на духовното списание „Nur“ („Светлина“), което се превръща в основен изразител на неговото учение.
1990–2000	Лекции и духовни срещи	Изнася стотици лекции в България. Обсъжда историята на религиите, ролята на България в духовното развитие на човечеството, новата еволюция на съзнанието.
1994–2005	Основни книги	Започва да публикува най-значимите си трудове: „История и теория на религиите“ (три тома), „Духовните дарове на България“ (два тома), „Седемте лъча на еволюцията“, „Беззаветен завет“.
1997	„Права на Душата“	Представя концепцията за „Права на Душата“ – идея, която надгражда правата на човека и призовава за духовна еволюция в обществото.
2000–2010	Утвърждаване на учението	„Пътят на Мъдростта“ се разраства. Организират се летни духовни семинари в Родопите, в които учениците му изучават философията и практиките на учението.
2007	„Дом на Мъдростта“	Основава духовно-културна институция – „Дом на Мъдростта“, място за лекции, духовни срещи и културни инициативи.
2010–2013	Последни години	Продължава да изнася беседи и лекции. Завършва последните си ръкописи. Работи по усъвършенстване на своите духовни послания.
2013	Смърт	На 27 ноември 2013 г. напуска този свят. Част от праха му е разпръсната по негова воля край Орфеевите скали в Родопите – символично място, свързано с духовни енергии и древни мистерии.
2014–2023	Продължение на делото	Обществото „Път на Мъдростта“ продължава да развива и популяризира учението му чрез книги, беседи и ежегодни срещи.
2023	100 години от рождението	Отбелязана е стогодишнината от рождението му с конференции, документални филми, културни и духовни инициативи.

Ваклуш Толев продължава да изнася лекции и да работи по книгите си до края на живота си. Умира на 27 ноември 2013 г. Част от праха му, по негова воля, е разпръсната край Орфеевите скали в Родопите – символично място, свързано с древни мистерии и духовни енергии.

Учението му продължава да живее чрез обществото „Път на Мъдростта“, което организира ежегодни семинари, духовни срещи, издава книги и списания. Ваклуш Толев остава в българската духовна история като визионер, който успя да изгради мост между религията, философията и бъдещето на човечеството.

Той остави посланието, че човекът не е просто грешен и слаб, а „Бог в развитие“. Тази идея поставя основата на едно ново разбиране за духовност – не догматична и ограничена, а еволюционна, творческа и безкрайно освобождаваща.

Ваклуш Толев е сред редките личности, които бележат духовната история на България и света с оригиналност, сила и прозрение. Той не просто тълкува миналото, а очертава бъдещето – бъдеще, в което няма зло, а има път към мъдростта, свобода и сътворчество.

ЦИТАТИ ОТ ВАКЛУШ ТОЛЕВ

1. „Не търсете спомен за човека – живейте с динамиката на деня – бог в развитие.“
2. „Същественото е не биографията, а характеристиката.“
3. „Аз нямам цел, имам служение.“
4. „Има една реалност, по-реална от реалността – това е реалността на Духа.“
5. „Няма зло, има нееволюирало добро.“
6. „Няма враг, има събожник.“
7. „Няма страдание, има развитие.“
8. „Трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние.“
9. „Свещен е човекът, а не институцията.“
10. „Човекът е един бог в развитие.“
11. „Човекът е Богоосезаема необходимост.“
12. „Време е боговете, които станаха лоши човеци, да се сменят с човеци, които са добри богове.“
13. „Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а богове.“
14. „Възкресението в Духовната вълна на Мъдростта е надгробната властност на човека.“
15. „Само смирението не е обидило съдбата и Господа.“
16. „Бог не се доказва, Бог се живее.“
17. „Само Бог живее, човекът още съществува.“
18. „В сътворения Адам работи роденият Христос.“
19. „Чуждата вина не е наша невинност.“
20. „Знаещият е повече от безгрешния.“
21. „Вярата е знание за незнайното.“
22. „Няма чудо, има неовладяно знание.“
23. „Няма чудо, а духовни реалности.“
24. „Пътят е един, а улиците са много.“
25. „История се прави от волята на цезаря и от молитвата на жреца.“
26. „Болка, която не е станала мъдрост, е страдание; болка, която е станала мъдрост, е сияние.“
27. „Радостта е усмивка на Мъдростта.“
28. „Мъдростта е да бъдеш, а не да имаш.“
29. „В Мъдростта няма страх, чудо и догми.“
30. „В Мъдростта тайни няма, но тайнства ще има.“
31. „В Мъдростта знанието не е метод на изповедание, а формула на Богоусвояване.“
32. „Вълната на Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството.“
33. „Няма дявол вън от нас, има нееволюирали мисли, нехармонични желания.“
34. „Изкуството е дар божествен, но не всякога е богознание.“
35. „Тайната на изкуството е да намерим Бога в човека.“
36. „Изкуство, което променя света, е творческо вдъхновение.“
37. „Не е важна биографията, а характеристиката!“
38. „Не търсете Бог вън, а вътре в себе си.“
39. „Учението не е религия — то е култура на Знанието.“
40. „Материята е последна вибрация на Духа, кондензирана енергия.“
41. „Прераждането позволява на човека непрекъснато да израства.“
42. „Човекът не е грешен – той е ученик.“
43. „Истинската свобода е свобода от собственото невежество.“
44. „Любовта е най-великата алхимия – тя превръща човека в Бог.“
45. „Истинската молитва е дело.“
46. „Народ без духовност е население.“
47. „България е идея, а не географско пространство.“
48. „Да се родиш българин е духовна привилегия.“
49. „Душата не се спасява – тя се реализира.“
50. „Вечността не е утре – тя е сега.“

Харесайте Facebook страницата ни ТУК