КОГАТО РАДИО СКОПИЕ ПРЕДАВАШЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Съдбовният пролетен цикъл на 1941 г. отваря прозорец, през който българската държавност започва да възстановява културни, административни и комуникационни мостове към Вардарска Македония. След преминаването на германски войски през България и разгрома на Югославия в началото на април 1941 г., българската администрация поема управлението на исторически български земи. Сред първите символни актове на това завръщане е включването в ефир на Радио Скопие на български език. На 20 април 1941 г., навръх Великден, в Скопие прозвучава първото предаване на български, което едновременно маркира технологично възстановяване, политическа легитимация и културна реинтеграция. Тази радиостанция, ръководена от Любомир Брутов, Есто Везенков и Димитър Гюзелов, скоро се превръща в ос на публичната комуникация: новини, аграрни рубрики, детски радиочас, емисии като „Труд и радост“ и обилна народна музика се излъчват на средна вълна 426 м / 704 kHz. От 16 август 1941 г. сутрешните и следобедните германски програми спират и на тяхно място се препредава Радио София – акт на техническо и програмно сливане, който укрепва символично и практически принадлежността на региона към българското културно пространство. През 1942–1943 г. екип от около двайсет души поддържа разнообразна програма, а излъчването на български продължава до напускането на българската администрация през септември 1944 г.

I. Радиото като инструмент на обживяване: политически контекст и комуникационна инфраструктура (април 1941 – септември 1944)

Политическата рамка и логиката на радиото като държавен ресурс

През април 1941 г. бързият военнополитически обрат в Югоизточна Европа създава уникална конфигурация за българската държава. България се присъединява към Тристранния пакт непосредствено преди германската кампания срещу Югославия; вследствие на разгрома ѝ българската администрация поема управлението на по-голямата част от Вардарска Македония и Западна Тракия. В тази среда радиото се явява не просто средство за масова информация, а критична инфраструктура за обживяване: то свързва власт и население, калибрира календара на публичния живот, стандартизира езикови и символни практики, и по този начин консолидира административното присъствие. Когато Радио Скопие започва да предава на български език на 20 април 1941 г., то легитимира новата политическа география чрез звук: гласът на държавата, гласът на София, гласът на местната общност в българска езикова норма. Първото предаване, отекнало навръх Великден, се вписва в синхрон между религиозния календар и държавно-политическата символика, като отправя драматично послание за възстановяване на историческата справедливост. Макар и натоварено с идеологеми, типични за военновременната реторика и съюзническия контекст, включително възторжени фрази към Хитлер, събитието трябва да се чете през призмата на националния блян за обединение и усещането за освобождаване на репресирана българска идентичност. Радиото, като най-бърза и най-широко достъпна технология на публичното слово, подменя доскорошните сръбски символи със звукови маркери на българската културна принадлежност, като по този начин изпълнява роля едновременно информативна, интегративна и терапевтична за общности, преживели десетилетия на насилствена асимилация.

Език, сигнал, територия: технически параметри и културна география на ефира

Излъчването на средна вълна 426 метра / 704 kHz придава на Радио Скопие стабилен периметър на чуваемост, който покрива градската и околната селска зона, достига до други населени места във Вардарската долина и, при благоприятни условия, резонира до съседни райони. Тази честота създава навик в аудиторията: фиксирането на скалата в дома, кафенето, читалището привързва ежедневието към българската програмна рамка. От 16 август 1941 г. спирането на германските сутрешни и следобедни емисии и замяната им с препредаване на Радио София укрепва синхронизацията на новините, музиката, държавните съобщения и образователните рубрики между столицата и Скопие. Тук радиото материализира териториалността на държавата без бариери: звуковата карта припокрива административната карта и възпроизвежда еднакви анонси, химни, емисии и коментари. Техническият акт на препредаване не е просто удобство; той е форма на акустична централизация, която регулира публичния ритъм и стандартизира езиковите и новинарските норми. В същото време местният екип – разрастващ се до около двадесет души през 1942–1943 г. – поддържа собствена продукция, която отчита локален колорит: селскостопански съвети, регионални новини, исторически разкази, детски часове и, най-вече, богата народна музика. Тази спойка между център и периферия произвежда акустична форма на интеграция, където София задава рамката, а Скопие я изпълва с местна текстура.

От откриването до рутината: институционализиране на програмата и формиране на аудитория

Откриването на 20 април 1941 г. е спектакъл и прокламация, но постоянството на решаващите рубрики оформя устойчивата аудитория. „Труд и радост“ като емблематична емисия артикулира етика на трудовото ежедневие и социалния оптимизъм; селскостопанските предавания дават практични знания – от агротехнически указания до пазари – и вкарват радиото в цикъла на сеитба, жътва, животновъдство. Детският радиочас консолидира семеен ритуал на слушане и подпомага езиковото възпитание в българска норма. Историческите предавания, от своя страна, ревизират наложени от предишната власт наративи, като връщат местната памет към български символи. В програмната матрица народната музика играе роля на емоционален проводник между дом и ефир: автентичните мелодии, характерни за Вардарска Македония, звучат с български анонси и заздравяват усещането за принадлежност. Така от еднократен акт радиото се превръща в институция на ежедневието: определени часове, очаквани гласове, познати сигнали. До септември 1944 г. тази рутинност изсича трайни навици на слушане, които оцеляват в частната памет и след политическата промяна.

II. Първото предаване: литургика на държавното възвръщане и идеологическият шум на войната

Великденският акорд: сакрално време и държавна символика

Датата 20 април 1941 г. съчетава две оси на легитимация: религиозната и политическата. Навръх Великден Радио Скопие прозвучава с тържествено „Внимание! Тук Радио Скопие! Христос Воскресе!“, придавайки на откриването характер на светско-богослужебен акт. Този избор на времето навръзва вярата с държавния проект: възкресението на Христа се преживява като метафора за „възкресение“ на българската държавност в Македония. Във военновременните конюнктури подобна реторика е функционална: тя превежда геополитическия обрат на език, разбираем и приемлив за общности, травматизирани от предишни социални и национални репресии. По този начин първото предаване не само обявява техническата готовност на предавателя, а организира едно ритуално включване на Скопие в българския звуков вселенски ред: поздравът, молитвеният тон, националната интонация. Ритуалното осмисляне прави ефира повече от кабели, антени и лампи; то го прави място на общностно преживяване и смислово възстановяване.

Предаването започва така:

„Внимание! Тук Радио Скопие! Христос Воскресе! Започваме нашето първо предаване на български език. Българи от свободна Македония! В днешния ден, когато всички се радваме на свободата и празнуваме великото божие Възкресение, дълг ни е да почетем и Онзи, комуто дължим обединението на българското племе. Съдбата е пожелала да съчетае в един ден двата големи празника: Фюрерът – Богоизбраният водач на Третия германски райх г-н Хитлер днес празнува своята 52-ра годишнина, същевременно ние празнуваме и Възкресението на Христа. Думите са безсилни да изразят чувствата на българския народ към Фюрера. Хайл Хитлер!…”

Безспорно, това съобщение, в което симпатиите на българските власти към немския съюзник си проличават ясно, днес е способно да събуди разнопосочни чувства у българите. Именно подобни доказателства привеждат защитниците на тезата (широко застъпена и през социалистическия период), че управлението в страната ни от този период е „нацистко“ или дори „фашистко“. Един по-зрял и умерен анализ на политическите реалности обаче ни показва друго – повсеместната радост от отворилата се възможност българското национално обединение най-сетне да се случи е предизвикала чувство на признателност и лоялност към нацистка Германия у значителна част от българското общество.

Идеологическите адреси: между съюзническа лоялност и национален блян

Откриващото слово съдържа и пасажи, които изразяват благодарност и лоялност към Хитлер и Третия райх, вписвайки се в реалността на българо-германския съюз. Тази реторика, макар и днес да предизвиква критично или болезнено възприятие, се разчита в контекста на 1941 г. като политически език на благодарност към силата, която отваря прозорец за национално обединение. Не става дума за изобретяване на „нацистка идентичност“ в обществото, а за моментна легитимационна формула, която обслужва целта да се консолидира новият ред в Македония. Историческият анализ разграничава между идеологическия шум на съюзническите жестове и същинските цели на българската държава в региона: възстановяване на администрация, училища, културни институции, infrastructural works, както и създаване на публична сфера на български език. Първото предаване носи всички белези на времето си: сакрализация, патетика, съюзнически панегирик. Но над тези реторични слоеве стои фактът, че от този момент нататък Радио Скопие говори на български, а това – в очите на местното българско население – има измерението на морална реабилитация и институционално признание.

Канонът на откриването и последвалата нормализация на ефира

Веднъж щом сакралният и политическият акорд прозвучава, програмата преминава към нормализирана структура: новини, съобщения, музика, тематични рубрики. Тук се проявява класическата формула на радиото като технология на ежедневния ред: първоначалният спектакъл въвежда, но рутината убеждава. От 16 август 1941 г. препредаването на Радио София сутрин и следобед интегрира Скопие в националния информационен цикъл. Същевременно местното съдържание – от исторически рубрики до селскостопански съвети – кове специфичната локална идентичност на станцията. Така се формира двупластов канон: централизирана новинарска и официална рамка плюс регионални програми, които правят радиото свое за местния слушател. Тази нормализация има стабилизиращ ефект: тя превръща първоначалния „акт на възвестяване“ в трайна институция, която създава предвидимост и доверие в условията на война.

III. Управленският и творческият гръбнак: хората, техниката и програмната матрица

Ръководители и екип: администриране на звук и смисъл

Лицата на Радио Скопие – Любомир Брутов, Есто Везенков и Димитър Гюзелов – олицетворяват съчетанието между техническа компетентност, организационен капацитет и културно-историческа чувствителност. Техният мениджмънт структурира редакции и графици, въвежда стандарти за език и дикция, и поддържа връзки с централните институции в София. Ръководителите не просто „пускат“ предавателя; те курират акустичния образ на българската държавност в Скопие. Присъединяването на местни българи към екипа е стратегически ход: гласовете, акцентите, познаването на местните теми правят ефира достоверен. Когато през 1942–1943 г. съставът достига около двадесет души, вече се вижда професионализирана структура: говорители, редактори, техници, музиканти, организатори на живи изпълнения. Това кадрово тяло произвежда ежедневния ритъм и реагира оперативно на новини и събития, като поддържа баланса между официалния тон и местния колорит.

Честоти, предавател, студио: материалната база на една акустична територия

Средната вълна 426 м / 704 kHz дефинира не само техническите граници на приемане, но и усещането за стабилност. Предавателят, студийните пултове, микрофоните и дисковите плочи образуват материята на звука, която позволява бързо препредаване на Радио София и гъвкаво включване на локално съдържание. Техническият персонал осигурява чистота на сигнала, поддържа резервни линии, следи за смущения и енергийни прекъсвания – особено важни в условията на военновременна логистика. Нормативи за звук и тишина, тайминг на влизанията, калибрация на грамофони и микрофони – всички тези детайли превръщат ефира в предсказуема среда. Когато сутрешните и следобедните блокове се изпълват с програмата на Радио София след 16 август 1941 г., техниката трябва да гарантира синхрон: преходи без паузи, съвпадение на сигнали, точен час. Така материалната база става невидимият герой на акустичната интеграция между Скопие и столицата.

Програмна екология: между народната музика, просветата и ежедневните рубрики

Програмата на Радио Скопие изгражда собствена екология, в която жанровете се подкрепят взаимно. Народната музика задава емоционален фон и стабилизира идентичността; историческите предавания предоставят рамка за смислово четене на настоящето; селскостопанските рубрики превръщат радиото в инструмент за продуктивност и модернизация на труда; детският час социализира бъдещите граждани в новата езикова и символна среда. Емисии като „Труд и радост“ формулират трудовия етос и социалното самочувствие, като същевременно канализират официални послания. Многочасовият дневен цикъл се структурира така, че да съвпада с ритмите на дома, училището и полето. Екологията на програмата създава „звук на всекидневието“, в който слушателите намират ориентири и опора в несигурността на войната.

IV. Радио Скопие и „възстановената нормалност“: социални ефекти, модернизация и историческа памет

Акустична общност: как ефирът изгражда доверие и принадлежност

Редовното излъчване на български език създава акустична общност – мнозина слушатели, разпръснати в град и села, споделят едни и същи гласове, мелодии и новини. Тази „общност по слушане“ надхвърля физическите граници и ражда чувство за принадлежност, основано на едновременност: всички чуват едно и също „сега“. В условията на смяна на власт, несигурност и военна икономика това синхронно „сега“ консолидира доверие към административния ред. Особено силен е ефектът на народната музика: тя валидира локалните традиции в официалния ефир, което сваля напреженията между „център“ и „периферия“. Детските и просветните програми пък изграждат хоризонт на бъдеще – езикова, културна и професионална перспектива, която стабилизира семейната и училищната среда. Така Радио Скопие не само информира, но и сплотява, придавайки на ежедневието структура и предвидимост.

Радиото и инфраструктурната модернизация: синергия между слово и строеж

В същите години българската администрация в Македония развива мащабни инфраструктурни инициативи: железници, пътища, жилищен фонд, университетски структури. Радиото служи като публичен интерфейс на тази модернизация: чрез анонси, разяснения, графици и репортажи то въвежда гражданите в новия ритъм на строителството, транспорта и услугите. Селскостопанските предавания промотират модерни техники, въвеждат стандарти за продуктивност и превръщат научно-техническото знание в достъпно ръководство за стопаните. По този начин ефирът става ускорител на модернизацията: той съчетава мотивация и инструкция, произвежда социално съгласие около реформите и редуцира тренията на промяната. Взаимодействието между материалните строежи и акустичната инфраструктура на радиото е ключово за устойчивостта на административния проект.

Септември 1944 г. и след това: прекъсване, трансформация и дълга следа в паметта

С напускането на българската администрация през септември 1944 г. излъчването на български език от Скопие прекъсва, но не се изтрива. Дългата следа остава в поколенията слушатели, за които радиото е било първият опит от публична сфера на родния език. Тази памет съхранява не толкова политическите нюанси на военновременната реторика, колкото усещането за нормалност, достойнство и достъп до собствена културна програма. Историческата оценка днес балансира между критичното отношение към съюзническите жестове към нацистка Германия и разбирането за автономната ценност на езиковата и културната реинтеграция. Радио Скопие, работещо на български от 20 април 1941 г. до септември 1944 г., е пример как медийната инфраструктура, дори в условията на война, може да конструира пространства на общност, знание и култура, които надживяват политическите конюнктури.

V. Програмните жанрове в детайл: тематични оси, структури, съдържателна динамика

Новинарският блок като инструмент за синхронизация на публичното време

Новинарските емисии на Радио Скопие в български период (20 април 1941 – септември 1944) функционират като координатна система за цели общности. Емисиите предават дневните резюмета на военно-политическата обстановка, обобщения от германските фронтове, разпореждания на окупационните власти, но – важно е да се подчертае – чрез тях се внедрява и българската нормативна сигналистика за време. Съобщаването на точното време, фиксираното повторение на рубрики по часове, превръща радиото в метроном на обществото. Картината е ясна: емисията, като синхронизатор, сближава календарния и часови режим на Скопие към този на София чрез повторяемост на рубриките, сигнала, музикалните анонси. Тук работи един от фундаменталните механизми на модерния радио-ефект: общество, което слуша едни и същи новини, започва да мисли в една и съща хронология. Ето защо новините приравняват и политическия речник – названията, географските топоними, които София използва, чрез радиото се налагат и в Скопие. Понятийните карти, езиковите конвенции, превеждането на събитията в общ български политически семантичен код – това са фундаменталните механизми на интеграция, които новинарският блок реализира ежедневно.

Селскостопанската просвета като логистика на икономическа рационализация

Селскостопанските предавания имат характер на модернизаторски инструмент. Те са конструктивни, прагматични, „инженерни“: съвети за наторяване, сортове семена, денивелации, правила за оран, борба с болести по житата, полеви ритъм при тютюна, винопроизводство в микро-климати, обясняване на календарните цикли. Този тип предавания функционират като акустична агрономия. Те са ключови в модернизационната стратегия. Има един изключително важен ефект: този тип предавания стандартизират знанието и правят техниката „народно достъпна“. Това е – и трябва да се изговори ясно – ключът, чрез който българската държава изравнява регионите. Радиото тук не е идеологически инструмент, а технологичен: то сваля разликата между селяните в Пелагонско, Полог и Повардарие, като им подава едни и същи технически модели за продуктивност. И този механизъм стабилизира стопанската екосистема, превръща я в системна, а не в фолклорно-емпирична. Това е модерност.

Историческите предавания като инструмент за „реституция на паметта“

Историческите рубрики имат особена структурна роля: те пренаписват локалната памет. През 1918–1941 правителството в Белград налага насилствено сръбски версии за историята. Радио Скопие след 20 април 1941 изпълнява обратен процес: репатриране на паметта. Това е алгебра на паметта: връщане на факти, имена, топоси към българската традиция. В тези рубрики излизат теми като средновековната Охридска традиция, Самуиловия епос, Възраждането във Вардарско, революционните структури по линията Смилево–Ресен–Крушево, както и биографии на ВМОРО фигури. Тук трябва да се разбере основният принцип: историята в радиото не е просто „урок“ – тя е акт на демаскиране на наложените политически пластове. Тези рубрики са инструмент за сваляне на психологическия натиск на дългогодишната държавно-национална манипулация. Нищо не изгражда идентичност толкова силно, колкото историческият наратив. Тук Радио Скопие работи като институция на паметта.

VI. Езиковата норма и дикционните стандарти: българският език като институция

Морфологична стандартизация и „невидимият ефект“ на дикцията

Езиковият стандарт не се налага от граматически правила, а от навика на слушане. Когато говорителите в Радио Скопие произнасят граматиката без компромис: пълен член там, където трябва; книжовно ударение; нормативност в синтактичните връзки; употреба на стандартна терминология – тогава слушателят не „участва“ в езиков спор. Той се подчинява на стиловата норма. Езикът става институция на навика. Това е ключовото: радиото не учи – радиото задава. Изговорът провежда стандарт през привидния „неутралитет“ на говоренето. Езикът не се „преподава“ – той се осъществява. Това е най-мощната форма на езиково въздействие.

Терминологични регистри и изграждане на политически семантичен код

Политическият речник е стабилизиращ фактор: „администрация“, „служби“, „дирекция“, „предписание“, „съобщение“, „разпоредба“ – терминологичните маркери на държавната власт. Когато те вече звучат в ефир системно, не се налага да се обяснява държавността. Тя се предполага чрез терминологията. Така езикът споява политическата реалност на 1941–1944 г. и локалното обществено въображение.

VII. Социална рецепция и свидетелства: колективни слушателски топоси

Домашният ритуал и „светилникът в хола“

Приемникът става център на дома. Слушането не е индивидуално – това е семейна церемония. Вечерната емисия, народната музика в неделя, новините преди обед – те разпределят ритъма на дома. В този ритуал се структурира доверие. Тук радиото не е фон – то е „огнище“.

Груповото слушане в селския механа-култ

Селските кафенета, кръчми, чаршии служат като „общи места на слушане“. Там радиото поражда дебати, анализи, прогнозиране. Тези „клубни слушания“ всъщност генерират обществен дебат. Така се създава публична сфера. Радиото става „агора“.

VIII. Историография и памет след 1944: интерпретации, изтласквания, полемики

Социалистическата историографска репресия върху темата

След 1944 комунистическата историография заличава темата чрез клишето: „фашистка пропаганда“. Паметта е изкуствено прерязана. Периодът 1941–1944 е маргинализиран в публичното знание. Това е идеологическо заличаване.

След 1989 – бавно реституиране на фактите

Посткомунистическата наука реабилитира тематиката. Появяват се студии, архивни публикувания, научни сборници. Темата се връща отново в публичния рационален дискурс.

Обстоятелствата, които правят Радио Скопие българско в периода 20 април 1941 – септември 1944, не се свеждат до технически акт на излъчване, а произвеждат смислов порядък: те акустично възстановяват територии не само политически, но и културно, лингвистично, емоционално. Ефирът се превръща в дом на нормалността; а нормалността – в памет. Първото великденско предаване от 20 април 1941 е прозорец, през който се вижда вековният блян за българска национална консолидация в Македония, но истинският ефект се ражда не в символния жест, а в ежедневната рутина: новини, дикция, народна музика, „Труд и радост“, селскостопанска агрономия, детски час. Именно тази повтаряема акустична структура превръща българския език в поредност, часове, навици – а навикът е най-високата форма на вътрешна легитимация. И когато през септември 1944 администрацията се оттегля и ефирът се прекъсва, институцията на слушането не се разтваря мигновено: тя продължава да живее в паметта, в семейните разкази, в предадените модели на произношение, в спомените за неделната народна музика. Това показва нещо фундаментално: понякога радиото е най-дълбокият държавен архив, защото архивира не документ, а навик. И тази невидима, но трайна памет остава.

Таблица: основни дати, параметри, имена

Параметър	Данни
Дата на първото предаване на български език	20 април 1941 г., Великден
Формула на откриващото обръщение	„Внимание! Тук Радио Скопие! Христос Воскресе!”
Повод, съвпадение	Великден + 52-рият рожден ден на Адолф Хитлер
Начални технически параметри	Средна вълна 426 м / 704 kHz
Спиране на германските сутрешни/следобедни блокове и замяната им с Радио София	16 август 1941 г.
Пик на екипа	около 20 души през 1942–1943 г.
Ръководители	Любомир Брутов, Есто Везенков, Димитър Гюзелов
Типови програмни формати	новини; селскостопански рубрики; исторически предавания; „Труд и радост“; детски радиочас; народна музика
Продължителност на българското излъчване	20 април 1941 – септември 1944 г.
Архивно-исторически контекст	Българска администрация във Вардарска Македония (в условията на война), инфраструктурно строителство, модернизация

Харесайте Facebook страницата ни ТУК