БОЕВЕТЕ ЗА ШИПЧЕНСКИЯ ПРОХОД (1877)
Eпичните боеве за Шипченския проход са увенчани с победа, която отваря пътя към така жадуваната свобода на България след пет века османско владичество. На Шипка рамо до рамо воюват руските воини и българското опълчение, превръщайки прохода в символ на героизъм и саможертва.
I. Началото на сражението
На 9 август 1877 г., точно в 7:00 ч., войските на Реджеп паша започват атака срещу позициите на генерал-майор Николай Столетов. Силите на защитниците са едва 7 500 души с 27 оръдия срещу 27 000 османски войници с 48 оръдия.
Още предния ден Столетов изпраща тревожна телеграма до генерал-лейтенант Фьодор Радецки:
Целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Ще се защитаваме до край, но подкрепления са крайно необходими.
Подкрепленията са на път, но ще пристигнат едва след три дни. Междувременно защитата трябва да издържи на неравните сили.
II. 9 август – първият ден на битката
През нощта частите на Реджеп паша се придвижват към връх Малък Бедек, изтласкват руските постове и разполагат батарея. Малко по-късно атакуват връх Свети Никола, но са отблъснати от пехотата и „Стоманената батарея“.
Към 9:00 ч. колоната на Шакир паша, нарушавайки заповедта за демонстративен огън, предприема фронтално настъпление срещу позициите на Малката батарея. Атаката е отбита, но турците се окопават на опасна близост. В щаба на руската армия постъпва тревожно съобщение:
Шипка е силно атакувана… Положението е критическо.
Следват нови атаки – четвърта срещу Стоманената батарея и пета по фланга. В разгара на боя пристига 35-и Брянски пехотен полк под командването на полковник Липински, който поема част от отбраната. Защитниците, останали без боеприпаси, хвърлят камъни и дървета по врага.
Генерал-лейтенант Радецки свидетелства пред кореспондент на френски вестник:
Пишете за храбрите ми полкове и доблестното българско опълчение, които нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни.
Вечерта атаките спират, но османците се укрепяват по височините около прохода.
III. 10–11 август – ожесточени сражения
На 10 август Сюлейман паша отлага нова атака, извършва разузнаване и подготвя позиции с нови батареи. През деня артилерията от двете страни води престрелки.
На 11 август, още по тъмно, турците атакуват от няколко направления. Най-критичен момент настъпва следобед, когато превземат връх Кючук Йешилтепе. Отстъплението е спряно благодарение на офицери и дори на ранените войници, организирани от доктор Константин Везенков. В 17:30 ч. пристига първото подкрепление – рота от XVI-и стрелкови батальон, която повежда контраатака и връща позициите. До 22:00 ч. фронтът е стабилизиран.
Сюлейман паша признава в донесение:
Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение.
Генерал Столетов оценява приноса на опълченците:
Българите не ще се уплашат, дори ако ги изразходваме до последния човек.
IV. 12–14 август – последните дни на битката
На 12 август командването поема генерал-лейтенант Радецки. Турците отново атакуват, но са отблъснати. В боя се включват и 1000 габровци – мъже, жени и деца, които под дъжд от куршуми носят вода и изнасят ранени.
На 13 август опълчението е изтеглено в Габрово за възстановяване. Руските сили, подсилени от нови полкове, овладяват връх Йешилтепе, но не успяват да задържат връх Акри Джебел.
На 14 август турците предприемат последна атака, принуждавайки руските части да се изтеглят на Кючюк Йешилтепе. И двете страни са изтощени и преминават в отбрана.
За шест дни ожесточени боеве османската армия губи 223 офицера и 6 527 войници. За свободата на България падат 108 офицера и 3 348 руски и български воини.
Шипка остава символ на непоклатим дух, саможертва и обединение. Вечна слава на героите – те не умират!
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
