КРАЙОВСКАТА СПОГОДБА

Още Санстефанският мирен договор предвижда земите на Северна Добруджа да останат в Кралство Румъния. Впоследствие това е и една от малкото клаузи, които Берлинският договор запазва. Интересното тук е, че Румъния не предявява никакви претенции за тези територии – те се явяват като компенсация за отнетата ѝ от Русия Южна Бесарабия. Това е компенсация, която Кралство Румъния дори не пожелава сама. По това време Северна Добруджа е слабо заселена с румънци и е с неразвита инфраструктура. Придобивката е неравностойна на загубените територии. Въпреки това малките новосъздадени държави от Балканския полуостров нямат право на мнение пред Великите сили. Берлинският договор е подписан с тази клауза и статуквото не се променя близо 30 години.

На 7 септември 1940 г., в румънския град Крайова, е подписана историческа спогодба, която поставя край на едно от най-болезнените за България териториални лишения. С този договор Румъния е задължена да върне на Царство България Южна Добруджа – земя, която още от 1913 г., след Междусъюзническата война, е откъсната насилствено и подложена на системна румънизация.

I. Пътят към Крайовската спогодба

До Балканските войни няма и намек между двете страни за оспорване на граници и територии. По време на Междусъюзническата война Румъния, без никой да ѝ е обявил война, се намесва в конфликта с неоправдани искания. Настоява България да се откаже от Южна Добруджа, търсейки компенсации с оглед бързите ѝ победи в Източна Тракия през есента на същата година. След като това не става, на 29 април се провежда конференция в Санкт Петербург, на която румънският крал Карол настоява за териториални компенсации поради страха от увеличаващите се територии на България. Под ръководството на руския външен министър Сазонов се правят корекции на българо-румънската граница, като България предава на Румъния Силистра. Но това се оказва недостатъчно. Румънците искат целия район и цяла Добруджа да бъде тяхна, но тези техни претенции за по-сериозните териториални размествания обаче са отхвърлени.

След като не може по дипломатичен начин да вземе това, което смята че ѝ се полага, Румъния грабва оръжието и се намесва в Междусъюзническата война. На 28 юни 1913 година румънската армия, подкрепяна от Франция, преминава границата в Добруджа. На 1 юли тя скъсва двустранните дипломатически връзки с България.

Не минава много време и Добруджа отново е обект на преговори. След избухването на Първата световна война на 24 август 1915 година министърът на външните работи Радославов подписва с германския посланик Михаелес  тайна конвенция, според която ако Румъния нападне България, Турция или някой от другите съюзници, Германия е съгласна България да си върне част от загубените територии. В крайна сметка Румъния се намесва на страната на Антантата, срещу която България воюва.

На 7 май 1917 година в Букурещ е подписан договор, според който земите на юг от линията Черна вода – Кюстенджа са предадени на България. Над Северна Добруджа е установен кондоминиум – територията е управлявана съвместно от Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Турция и България). На 24 септември 1918 година Берлинският протокол за кратко време установява българския суверенитет над цяла Добруджа. След определени обстоятелства обаче в края на ноември месец земите са върнати на Румъния. Тя управлява тази територия до 1940 година и я заселва с десетки хиляди арумъни и румънци, а голяма част от българското население е репресирано, прогонено или асимилирано.

След Първата световна война и подписването на Ньойския договор България губи още територии и остава в тежка международна изолация. Южна Добруджа продължава да бъде под властта на Румъния, която заселва в региона десетки хиляди свои колонисти, а местното българско население е подложено на дискриминация и лишаване от земя чрез системата „трииме“.

В навечерието на Втората световна война международната обстановка се променя. Под натиска на Германия, СССР и Италия румънската страна е принудена да започне преговори с България. На 19 август 1940 г. разговорите в Крайова протичат изключително трудно – Букурещ се опитва да отстои максимално своите интереси, но в крайна сметка трябва да приеме неизбежното: Южна Добруджа да се върне там, където винаги е принадлежала – в пределите на България.

II. Условията на спогодбата

Крайовската спогодба предвижда не само възвръщането на територията, но и организиран обмен на население.

• 88 000 румънци – колонисти и техните семейства, заселени след 1913 г., трябва да напуснат Южна Добруджа и да се установят на север.
• 68 000 българи от Северна Добруджа получават правото да се преселят в отечеството си, като вземат само най-необходимото и стадата си.

Румънските власти отказват да върнат реалните имоти на българите от Северна Добруджа, но преселниците са настанени в земите, отнети преди това от техните сънародници в Южна Добруджа.

III. Мирен успех на българската дипломация

Особено важно е, че Южна Добруджа е възвърната без нито една пролята капка българска кръв. Това е единственият случай в новата ни история, когато България успява да осъществи териториално обединение чрез мирен ревизионизъм – по дипломатически път, а не чрез война.

Затова и Крайовската спогодба се откроява в международните отношения: това е един от малкото договори от времето на Втората световна война, който не е ревизиран след нейния край. Всички велики сили – Германия, СССР и Италия – признават правото на България върху Южна Добруджа, а териториалната принадлежност остава непроменена и до днес.

Хронологична таблица: Южна Добруджа (1913–1940)

Връщането на Южна Добруджа през 1940 г. се нарежда редом до Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. като едно от най-големите достижения на българската дипломация. То символизира стремежа за национално обединение и запазване на българската идентичност в земи, които винаги са били част от историческата ни съдба.

Връщането на Южна Добруджа се счита за един от върховете на българската дипломация и в частност на действията на цар Борис III. Това става в условията на една бушуваща Втора световна война, в която България успява по мирен път да си върне изконна територия, без да се пролее нито капка кръв. Днес населението там е предимно българско, на второ място е турското население, а се срещат още гагаузи и кримски татари.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК