КРЕПОСТ “БУКЕЛОН”

Крепостта Букелон се намира в югоизточния край на България, близо до границата с Република Турция, южно от село Маточина (община Свиленград, област Хасково). Географските координати са приблизително 42.048° N, 26.496° E.

Тя е разположена на самотен хълм в източните склонове на Сакар планина, който доминира над околната равнинна местност и позволява широк обзор към:

• долината на река Тунджа;
• пътя към Одрин и Константинопол;
• проходите, водещи от вътрешността на Балканския полуостров към югоизточните му изходи.

Релефът е стръмен, с труднодостъпен терен, който в миналото е осигурявал естествена защита от нападатели. Това обяснява защо мястото е било избрано за изграждане на военно укрепление с важно гранично и логистично значение.

I. История на Букелон през различните епохи

Античност и римски период

Историята на хълма Букелон започва преди римляните. Археологически находки в района свидетелстват за тракско присъствие още от бронзовата и желязната епоха. Най-вероятно тук е съществувало тракийско светилище или укрепено селище, служещо за наблюдение на долината на Тунджа.

По време на Римската империя (I–IV в.), когато Тракия става част от провинция Thracia, мястото добива стратегическа стойност. Смята се, че е имало римска наблюдателна кула или кастел (малко укрепление), обслужващо движението по близките военни пътища, които свързват:

• Филипополис (Пловдив);
• Сердика (София);
• Адрианополис (Одрин);
• Константинопол.

Топонимът Bucellum (лат. за сухар, даван на римските войници) се свързва с възможно римско присъствие, където е имало гарнизон с логистическа функция.

Средновековие: Разцветът на крепостта

През средновековието, особено от XI до XIV век, Букелон се утвърждава като важна българска военна крепост, играеща ключова роля в защитата на южната граница на България от Византия, а по-късно – от кръстоносците и османците.

Битката при Одрин (1205) и цар Калоян

Най-значимото събитие в историята на крепостта е битката при Одрин през 14 април 1205 г., когато българският цар Калоян, в съюз със куманите, разгромява армията на Латинската империя, предвождана от император Балдуин I.

Смята се, че крепостта Букелон е играла логистична и тактическа роля в подготовката на българската армия. Калоян я използвал като военна база и наблюдателен пункт, преди да предприеме изненадващия нощен марш към Одрин. След победата, Балдуин е пленен и отведен в Търново, където умира.

Други исторически събития

• XIV век – Букелон е включена в отбранителната система на Южна България по времето на цар Иван Александър.
• 1360–1370 г. – Крепостта устоява на няколко османски нападения преди окончателното ѝ падане.
• ок. 1373–1375 г. – Букелон е завладяна от османците по време на походите на Лала Шахин паша в Тракия.

След това укреплението губи военното си значение, но вероятно е използвано като наблюдателна кула или селско убежище до началото на османския период.

II. Архитектурен анализ

Основна структура

Най-запазената част от крепостта е триетажната отбранителна кула, построена в края на XII или началото на XIII век. Кулата е:

• Висока около 18–19 метра;
• Изградена от грубо обработени камъни, редуващи се с пояси от тухли (характерна техника за Второто българско царство);
• Със зъбчати стени и бойници (отворени за стрелба);
• Има вътрешна стълба от камък, водеща до горните етажи;
• Запазени са отвори за дървени греди, които оформяли междинните етажи.

Допълнителни елементи

• Крепостни стени – има следи от стена, ограждаща площ от около 2 декара. Части от стените са дебели над 1.5 метра, с основи от хоросанова спойка и каменна зидария.
• Входна порта – частично запазена, вероятно се е намирала от източната страна.
• Водохранилище – според археолозите е имало резервоар за събиране на дъждовна вода, изсечен в скалата.

III. Археология и изследвания

Първите научни описания на Букелон датират от началото на XX век. Систематични проучвания започват през 90-те години на XX век от екипи на Националния археологически институт към БАН и Регионалния исторически музей – Хасково.

Открити артефакти:

• Керамика – съдове от XIII–XIV в., включително гърнета, амфори, капаци;
• Монети – открити са медни и сребърни монети от времето на Иван Асен II и византийски императори;
• Оръжия – фрагменти от върхове на стрели и копия;
• Каменни блокове с кръстове – доказателство за християнски култови сгради в района;
• Останки от жилищни помещения – вероятно гарнизонни казарми.

IV. Туристическа информация

Как се стига

• От Свиленград – пътува се около 30 км по пътя за с. Маточина.
• След селото, има маркирана пътека нагоре по хълма (около 20 мин. изкачване пеша).
• Пътят до селото е асфалтов, но липсва указателна инфраструктура за туристи.

Работно време и достъп

• Крепостта е напълно достъпна, без ограждения и такси.
• Няма охрана или обслужващ персонал.
• Посещенията са на собствена отговорност.

Какво ще видите

• Запазената кула – внушителна и подходяща за снимки.
• Панорамна гледка към Сакар и Тракийската низина.
• В село Маточина: средновековната църква „Св. Димитър“ (XIII век) – ценен архитектурен паметник.

V. Културна стойност и опазване

Крепостта Букелон е обявена за архитектурно-исторически паметник с национално значение. Въпреки това:

• Няма финансиране за консервация;
• Подложена е на атмосферна ерозия, пукнатини и рушене;
• Липсва системна грижа от Министерството на културата и местната власт.

Букелон е символ на военната доблест, дипломатическия размах и държавническата мъдрост на България през Средновековието. Свързан с триумфа на Калоян над Балдуин, той свидетелства за:

• Самочувствието на средновековна България като равностоен фактор в Европа;
• Умението на българските владетели да използват геостратегически територии;
• Прехода от тракийско наследство към православно българско християнство.

Крепостта Букелон е уникален исторически обект, носещ белезите на тракийската, римската, българската и османската епоха. Изолирана, но внушителна, тя е свидетелство за бурната и славна история на българската държавност по южната граница на Балканите.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК