КЪЩА МУЗЕЙ “ИЛАРИОН МАКАРИОПОЛСКИ”
Град Елена е разположен в живописната котловина на Еленския Балкан, част от Предбалкана, и векове наред е бил известен като важно търговско и културно средище. По време на Българското възраждане Елена се оформя като духовен център — тук възникват едни от първите светски училища, читалища и културни дружества. Селището е запазило уникална възрожденска атмосфера с десетки къщи, църкви и обществени сгради от XVIII и XIX век. Сред тях най-ценна безспорно е Къща музей „Иларион Макариополски“ — символ на борбата за духовна независимост и просвета.
I. Родова история — дом на будители и революционери
Къщата е родният дом на три поколения бележити българи, които оставят трайна следа в историята, литературата и църковната борба за независимост.
Иларион Макариополски (1812–1875)
Роден като Стоян Стоянов Михайловски, Иларион Макариополски е един от най-изтъкнатите водачи на движението за независима Българска църква. Като духовник и общественик той играе ключова роля в борбата срещу гръцката доминация и Фенерската патриаршия. През 1860 г., на Великден, заедно с Неофит Бозвели, извършва знаменития акт на символичното отлъчване от Вселенската патриаршия, с което се поставя началото на Българската екзархия. Днес Иларион е почитан като един от най-големите църковни дейци и борци за духовно освобождение.
Никола Михайловски (1792–1855)
По-големият брат на Иларион — Никола Михайловски — е също забележителна фигура от епохата на Възраждането. Той е виден книжовник, учител, създател на училища и радетел за българска просвета. С дейността си Никола полага основите на просветното дело в Еленския край и е сред основателите на първите светски училища в региона.
Стоян Михайловски (1856–1927)
Внук на Никола Михайловски и племенник на Иларион, Стоян Михайловски е известен български поет-сатирик, публицист и общественик. Автор е на редица сатирични произведения и паметни строфи — най-емблематичният му текст е химнът на българската просвета „Върви, народе възродени“, който се изпълнява и до днес на 24 май.
II. Архитектура — шедьовър на еленската талпена къща
Къщата музей „Иларион Макариополски“ е емблематичен представител на еленската талпена къща, архитектурен тип, характерен за богатите семейства от региона през XVIII–XIX век.
Период и етапи на строителство
Къщата е изградена между 1710 и 1715 г. и преминава през три етапа на застрояване. Въпреки това, майсторите строители успяват да съхранят хармонията и единния облик на постройката — истинско постижение за времето си.
Конструкция и материали
Комбинацията от камък и дърво е традиционна за еленския регион, но в тази къща дървото преобладава и придава топлина и уют на интериора. Дървените греди и талпи, както и масивните каменни основи, осигуряват здравина и дълголетие.
Разпределение
- Приземен етаж: Съдържа изби за съхранение на вино, зърно и зимнина, складове за хранителни припаси и конюшня. В приземния етаж има и стая за живеене през зимата или за настаняване на пътуващи гости и прислуга.
- Горен етаж: Основната жилищна част — просторни стаи с дървени тавани, резбовани долапи, кътове за съхранение и скрити ниши.
До горния етаж се стига по две стълби:- Закрита стълба — в западната част на къщата, осигуряваща удобство през зимата и защита от дъжд и сняг.
- Открита стълба — в източната част, използвана през топлите сезони.
Голямото предимство на възрожденските къщи е чардакът — открита, широка дървена тераса. В къщата на Макариополски половината чардак е зает от повдигнат одър (висока дървена лежанка), върху който семейството е почивало през летните дни, наслаждавайки се на гледката към двора и околността.
Двор и стопански постройки
Къщата е заобиколена от обширен двор с високи каменни огради — характерна черта на еленските къщи, която осигурявала безопасност и усамотение. В двора са се намирали стопански постройки: плевни, навеси и малки работилници, в които са се извършвали занаятчийски дейности.
III. Историческа роля на къщата — люлка на култура и просвета
Къщата не е била само дом. През 1863 г. в една от нейните стаи се основава първото читалище в града — читалище „Напредък“. Читалищата са сред най-важните институции на Българското възраждане — в тях са се провеждали сказки, театрални представления, съхранявали са се книги и са се образовали млади хора. Това превръща къщата в център на културния и просветен живот на Елена.
Интериор — дух на миналото
Днес посетителите могат да видят оригинални експонати — мебели, домакински предмети, съдове, тъкани и книги. Всички те разказват за начина на живот на възрожденската фамилия: подредени долапи, ръчно изработени ракли, килими, икони и документи, свързани с живота на Иларион Макариополски и рода му.
Значение като национален туристически обект
Къщата музей е в списъка на 100-те национални туристически обекта на България — програма, която насърчава опознаването и опазването на културно-историческото наследство на страната. Всеки посетител може да получи печат за своята туристическа книжка от касата на музея.
IV. Практическа информация за посетители
- Адрес: Център, ул. Долно Граматик 2, 5070 Елена, България
- Работно време: Обикновено от понеделник до неделя, с почивни дни или зимно работно време според сезона. Препоръчва се предварителна проверка.
- Вход: Символична такса, достъпна за индивидуални посетители и организирани групи.
- Екскурзовод: На разположение са гидове, които ще разкажат любопитни подробности за историята на къщата, родословието и архитектурата.
- Печат: Намира се на касата. Не забравяйте да го сложите в своята книжка „100 национални туристически обекта“.
Какво още да видите в Елена?
Посещението на Къща музей „Иларион Макариополски“ може да се съчетае с обиколка на други културни и природни забележителности:
- Камбанарията и Часовниковата кула — символи на града;
- Даскалоливницата — първото българско класно училище;
- Храм „Св. Никола“ — един от най-старите в региона;
- Живописните екопътеки и възможности за еко-туризъм около Еленския Балкан.
Къща музей „Иларион Макариополски“ е не просто архитектурен шедьовър — тя е жива памет за будителите, чиито дела вдъхновяват поколения българи да пазят езика, културата и вярата си. Стъпвайки по скърцащите дървени дъски, всеки посетител се докосва до миналото, за да отнесе със себе си частица от светлината на възрожденския дух.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК