КРЕПОСТ “БОЖЕНИШКИ УРВИЧ”

Крепостта Боженишки Урвич, разположена в източните склонове на Стара планина, е една от най-важните исторически и археологически забележителности в България. Намираща се на стратегически изключително важен хълм, тази крепост съчетава в себе си могъщата природа на Балкана и героичното минало на българския народ. Нейната история обхваща важни моменти от ранната античност, през Византийската епоха, Първото и Второто българско царство и продължава да съхранява спомени за драматични събития, включително епопеята на последната българска съпротива срещу османските нашественици.

I. Локация и достъп до крепостта

Крепостта Боженишки Урвич се намира на 80 километра северно от столицата София и на 20 километра от Ботевград. Местоположението на крепостта е стратегическо, като тя е разположена в северозападната част на България, на територията на община Ботевград. Пътят до нея е лесен и достъпен за туристи. Пътуването започва от автомагистрала Хемус, отклонявате се за Ботевград, а след това завивате за село Скравена и оттам продължавате по малък асфалтов път към село Новачене. От село Новачене до крепостта остават още 10 километра, като пътят е обозначен с табели, които ще ви водят до целта.

След като достигнете село Боженица, в което ще намерите указателни табели, пътят към крепостта започва с малък мост, преминаващ над река Бебреш. През миналото реката била толкова пълноводна, че в нея плували огромни сомове. Днес тя е сравнително плитка, но мястото е приятно за кратка почивка и разходка. Продължавайки още четири километра по асфалтов път, ще достигнете до обновения парк на крепостта. В парка има големи беседки и студена чешма, които предлагат отлични условия за пикник. В края на парка започва и екопътеката, водеща към единствения вход на крепостта, която на места е стръмна, но предлага сянка и красиво изживяване сред вековните дървета.

II. История и откритие на крепостта

Откритията в Боженишки Урвич са обвити в интересни легенди. През 1918 година, след силна буря, която повалила вековно дърво в местността, овчарят Недялко Менковски случайно открива надписи върху скала. След бурята, когато той изкарва животните си на паша, в корените на дървото открива странни, непознати букви. Менковски веднага информира властите и през 1922 година историкът Петър Мутафчиев, който току-що е завършил своето образование в чужбина, посещава района. Той разчита надписа, който гласи: „Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.” Надписът е важен исторически документ, който свидетелства за събитията през времето на османското нашествие и разединението на българската аристокрация.

Това е един от малкото достигнали до нас надписи от периода на нахлуването на османските турци и той разкрива не само историческата обстановка, но и личната съдба на хората, които са бранили България по време на тези страшни времена.

III. Археологически разкопки и открития

Крепостта Боженишки Урвич е обявена за обект с национално значение през 1966 г. и започва активното й проучване през 1971 г. Археолозите се сблъскват с трудности поради непристъпността на терена и едва след осем години разкопки разкриват част от тайните на крепостта. През този период са открити доказателства за обитаване на хълма още от четвъртото хилядолетие пр. Хр., което показва, че територията е имала стратегическо значение още през праисторическия период. През ранната античност, през V век, крепостта се е използвала като част от византийската охранителна система и е служела за защита на северната граница на империята от варварските нападения.

Сред откритите артефакти са ранновизантийски монети с изображения на императорите Валентиан I, Юстин I и Юстиниан I, както и предмети от византийско стъкло и керамика, които свидетелстват за търговски и културни връзки. Открит е и римски път, който е бил част от пътната мрежа на региона, и върху който археолозите открили надписи, които възхваляват римските императори Валентин и Грациян.

IV. Архитектура и вътрешност на крепостта

Крепостта Боженишки Урвич е изключително добре укрепена и построена на стратегическо място, което я прави почти непристъпна. Площта на укреплението е около 1600 квадратни метра, с високи крепостни стени, достигащи до 6 метра на някои места. Външната стена е била изградена така, че да защитава обитателите от нападения, а вътрешната стена има дължина от 200 метра и ширина от почти 3 метра на места.

Хълмът, върху който е построена крепостта, има форма на пресечен конус, и от три страни се издигат отвесни скали и урви, които правят укреплението естествено защитено. Върху най-високата точка на хълма, наречена Войводов камък, е разположена наблюдателната площадка, от която жителите на крепостта са могли да наблюдават околните пътища и проходи.

Вътре в крепостта има множество скални ниши, тунели и помещения, като в североизточната част е издълбана църква. Църквата, която може да се види и днес, била важен духовен и културен център за обитателите на крепостта. До нея се стига по обновени дървени стълби, а от горната ѝ част се открива прекрасна панорамна гледка към околните райони.

V. Легенди и мистерии

През 80-те години на 20-ти век, местни иманяри твърдят, че открили огромно богатство в района на крепостта. През 90-те години археолозите открили тунел, който свързвал Боженишки Урвич с Чекотинския манастир, създавайки още една възможност за бягство при опасност. Тунелът е дълъг около три километра и продължава да крие много неизследвани разклонения.

Археолозите открили и останките от църква, която някога била украсена с великолепни стенописи, които можели да се конкурират с тези на Боянската църква. Единствено основите на тази църква са оцелели, а някои части от стенописите са все още видими и дават представа за блясъка на мястото.

VI. Днешно състояние и бъдещи проучвания

Днес, част от реставрираните стени на крепостта Боженишки Урвич са отворени за посещение. Но все още остава голяма част от укреплението, която не е проучена, и която в бъдеще ще разкрие още много тайни за своето минало. Под крепостта е открит некропол с 48 гроба, съдържащи останки от жителите на крепостта, което допълнително потвърждава значимостта на крепостта като важен населени пункт през Средновековието.

Боженишки Урвич не само че съхранява спомените за една героична епоха в българската история, но също така продължава да бъде обект на активно археологическо проучване. С всяка нова експедиция се откриват нови артефакти и се разкриват не само материални, но и духовни ценности, които правят крепостта важен елемент от българската културна и историческа идентичност.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК